Матча накратко Цвят Кулинарната - тревистозелен с жълти оттенъци, церемониалната - искрящо хлорофилен, нефритенозелен Стил И двата чая са високо антиоксидантни и богати на минерални вещества, кулинарната е за сладкиши, бонбони, торти, освежителни напитки, но рядко за директна употреба. Церемониалната е за всекидневна употреба, между храненията, предимно до обяд, заради високото кофеиново съдържание. В Япония се пие съпроводена от дребни сладки. Типичен за Япония, но популярен в цял свят. Аромати и вкусове При кулинарната - силен тревист вкус, морски нотки, остри танини. При церемониалната - нежна тревистост, лека плодовост, плътен сладък послевкус. Методи на производство Кулинарната - промишлено, след изсушаването, смилане в метални барабани, церемониалната - ръчно бране и смилане с гранитни мелници. Приготвяне Температура на водата 70-80 градуса, има два етапа на доливане, като първият е заливане и интензивно бъркане на сместа, а вторият е доливане на гореща вода и отново бъркане. Консумация Без прецеждане, на няколко глътки.

Нашият свързан свят периодично полудява, кулинарният свят - също, а когато една храна е хем полезна, хем на гребена на вълната, нещата често излизат извън контрол. Няколко дни преди да направим настоящия епизод на TEAsting се свързвам с нашия чаен експерт от Чаена къща Пловдив - Адриан Кумбилиев, с простия и ясен въпрос: "Готов ли си за матча теста?", а той също така кратко ми отговаря: "Аз съм готов, но матчата свърши, изкупиха я! Съвсем скоро чакам нова пратка от Япония, ще я отворим заедно!". И така в деня на теста влетях в Чаената къща с пакетче от любимите ми вафли с матча. Колкото и да не ми се искаше, обещах матча вафлите да ги пробваме след cupping-а (дегустацията).

Матча е навсякъде, през последните години изниква не само от вафли, но и от торти, сладкиши, сладоледи, коктейли и къде ли не. Този своеобразен "матчизъм" на мен лично ми идва малко в повече, но както знаем, пазарът сам залага параметрите на всяка една инвазия. За матча са изписани тонове хвалебствени текстове, които се отнасят най-вече до едва ли не "вълшебните" ѝ свойства. Ние, разбира се, няма да влезем в този хор и ще споменем само нейните най-главни характеристики.



На първо място това е единственият чай, който консумираме не като запарка, а смлян под формата на разтворен прах. Прахът е с едрина 5-10 микрона, усещането от пипането му е за копринена мекота, подобна на козметичната пудра. Именно фактът, че поглъщаме цялото чаено листо, е основната причина матчата да съдържа голямо количество флавоноиди с високо антиоксидантно действие. За мен обаче много по-интересно е, че матча е богат на полифеноли, наречени катехини, чийто принос е да засилват метаболизма и да повишават скоростта, с която тялото ни изгаря мазнините, същевременно предоставят на организма нужната енергия.

Според Адриан този чай напълно заслужено привлича внимание: "На първо място той съдържа в пъти повече минерали и антиоксиданти от всеки един друг чай, една чаша матча по полезност се равнява на 10 чаши обикновен зелен чай. Лесна е за приготвяне и през последните години стана модерна в България, разбира се, доста след популярността ѝ в Европа и САЩ, където от години си имат специални матча барове с постоянна клиентела. Тук започна да се появява в сладки, шоколади, в момента има бум на коктейли, а през лятото е време за матча лате и айс матча. Освежаващо, тонизиращо, има кофеин и става лесно".




Тя е "най-бързият" чай, нужни са от 10-15 секунди и имаме готова чаша с благоуханна напитка. Не си мислете, че ще се придържаме към няколкочасовата чаена церемония, позната в Япония с името cha-no-yu. Има многовековна традиция, но ние ще се впишем в нея единствено чрез приборите, които използваме: "Ако искаме да сме истински ценители, е важно да подходим с уважение към този чай. Ето какво ни трябва за да го приготвим по традиционния начин:

чашаку - лъжичка от бамбук за загребване на чая
фухай - бамбуково сито, ако нямаме, може да се използва и метално
часен - бамбукова четка за разбъркване
чауан - широка керамична купа за пиене, задържаща топлината.




Не е нужно да имате всички тези прибори обаче, за да си приготвите и да се насладите на матча, защото може да ползвате и стандартния сет за зелен чай", успокоява ме Адриан, докато се приготвя да отвори първата кутийка.

Дегустацията

"Започваме с кулинарна японска матча, тя е с по-ниско качество и се произвежда в заводи, при обработката й листата минават през големи метални барабани, процесът е съвсем различен от този при церемониалната матча. Тук листата не е задължително да се смилат с големи дялани камъни, а в състава ѝ влизат всякакви листа от зелени чайове. Специфичното е че на цвят тя малко жълтенее, много по-остра и стипчива е на вкус. Не че не става за директна консумация, но не на всеки би му се понравила, затова много често с нея приготвят коктейли, палачинки, сладоледи. Цената ѝ понякога е до 10 пъти по-ниска от тази на церемониалната. Количество от 1 до 2 грама са нормални за приготвянето на една чаша матча, като този чай традиционно се пие на 2-3 глътки, първата съответно е най-приятна, втората е по-силна, а третата е най-тежка и танинова, заради утаяването на самия прахообразен чай", уточнява Адриан.




И наистина, още в началото ни посреща острото усещане за прясно окосено сено, на втори план идва водорасловата основа, и непосредствено след това къс и силен танинов финал. Лично аз не бих консумирал такава матча, освен ако не е част от някой сладкиш. Затова японците са го измислили: традиционните сладки мочи. Те са приготвени с брашно от лепкав ориз (мочико), а сърцевината им е пълна със сладък кремообразен пълнеж на базата на този зелен чай.

Ред е на церемониалната матча. "Гледай как излиза зеленият дух на чая!", възкликва Адриан, докато отваря металната кутия, пристигнала само преди ден от Япония. С удивление успявам да снимам зелния прах, който бавно се стеле във въздуха.



"Разпечатваме кутия от 30 грама, церемониалната най-често е в такава разфасофка. Японците имат много марки, повечето са био производство. На световния пазар съществува голяма конкуренция и от китайски матчи, в пъти по-евтини от японските, които държат високи цени и има защо. Прави ми впечатление, че по принцип на китайските пакети пише само "матча", нито се уточнява районът на произход, нито конкретният производител. Ние доставяме от района на Шизуока, Япония, тя се прави от специални листа - тенча, които са ръчно събрани и внимателно обработени чрез гранитни мелници. При церемониалната матча пяната става по-хубва, плътна и дебела, сред първото интензивно разбъркване трябва да се убедим, че няма останали неразтворени бучки, после се долива още малко вода преди самата консумация. Разликата във вкусовете на двете матчи се забелязва веднага", твърди чаеният експерт.




Готов съм да проверя верността на думите му - още на пръв поглед церемониалната матча ме грабва с живия си наситен зелен цвят. Над чашата посрещащите аромати са нежно тревисти, без почти никакъв йод и водорасли, първата и останалите глътки се сливат, тялото е плътно и хармонично, дори леко плодово, финалът е дълъг и бавно затихващ, като през цялото време те съпровожда една приятно сладка нотка. Тази сладост се дължи на високите нива на Л-Теанин - специфична аминокиселина, намираща се във високочествените матчи. И като заговорихме за сладост, Адриан излезе с много навременно предложение: "Защо да не опитаме за финал едно лате матча, все пак лятото е съвсем наблизо!". Самата картина на смесващия се искрящозелен чай с бялото мляко е наистина притегателна, а вкусът - свеж и ободряващ. Намерих си най-добрата напитика за предстоящия горещ сезон под тепетата.

През май очаквайте:
Ще бъдем на родна вълна, предстои ни тест на три различни вида мурсалски чай. Какви точно - ще разберете в следващия TEAsting!