Асам, Дарджилинг, Английска закуска накратко Цвят И при трите вида - червеникав, Асам и Английска закуска с медени нюанси, Дарджилинг - оранжеви и зеленикави Стил За всекидневна употреба, преди и по време на хранене, по-рядко вечер заради високото съдържание на кофеин. Влияят положително на храносмилането. Типичен за Индия, Непал, Великобритания, освен това популярни и често консумирани в целия свят. Аромати и вкусове Асам - карамелен аромат, сладки и медени нотки в тялото, слаба опушеност, малко танини. Дарджилинг - фин, тревист аромат, минералност и зелени нюанси, силен танинов финал. Английска закуска - неутрален и балансиран аромат, слаба сладост, овладени танини. Методи на производство При Асам и Дарджилинг - традиционна обработка чрез ферментация и слабо начупване, при английска закуска - по-силно натрошаване. Приготвяне И при трите вида температурата на водата е 100 градуса, стандартна запарка - 5 минути с 2,8 грама чай за чаша. Индийците често варят чая, характерна техника за Турция и Близкия Изток, докато в Европа се прави запарка. Консумация След прецеждане. Към Асам и английска закуска често се добавя мляко. Асам е основа за всички масала чайове. Дарджилинг се пие в чист вид.

Бих сравнил света на черния чай с тресавище, единственото тресавище, от което никой няма желание да излезе. И ние вече попаднали в него, продължаваме да му се наслаждаваме. В миналия TEAsting надигнахме завесата на чайовете характерни за Русия, Кения и Шри Ланка. Време е с Адриан Кумбилиев от Чаена къща - Пловдив да се гмурнем в дълбоките води на Индия и Непал. Ако Китай е прародината на чая, то Индия и Непал са гордите й наследници. Тук господства черният чай в цялото му многобразие от вкусове и аромати. Индия е най-големият производител в света, основно добива суровина за собствените си нужди, едва една четвърт от количествата са предназначени за износ.

В Индия има два основни чаени региона - Асам и Дарджилинг. Асам е огромен като площ, в него влизат над 2000 ферми, произвеждащи плътни, тежки, силни и ароматни чайове, които се използват както за консумация в чист вид, така и за приготвяне на различни блендове, например Английска и Ирландска закуска. В този регион се прави и много от натрошения на фини частици чай, познат като CTC (от първите букви на crush, tear, curl, т.е. намачкване, нарязванe и навиване) - масово използван при чая на пакетчета и различните видове масали.




"За мен Асам е олицетворение на черния чай!", възкликва Адриан, и после уточнява: "Трябва да разграничим още в началото нещата, става дума за т.н. ортодоксален чай, произведен по класическия метод - листата са начупени на едри парчета, това спомага за добрата ферментация, а после се отразява положително за плътността на вкуса. Ще опитаме чист ортодоксален Асам.", информира ме чаеният екперт.

Всичко е въпрос на традиция, по тези земи напитката е не само питие, а социален и културен феномен. Чаят е пренесен в Индия от Китай в началото на XIX век. Английските плантатори се заселват там и преживяват огромен ужас от това, което виждат - те трябва да изсекат хиляди хектари дива растителност за бъдещите чаени насаждения. Трудът и жертвите са си заслужавали, оказва се, че тероарът в областта Асам придава уникални по рода си вкусови характеристики на чая. И сега Индия произвежда в пъти повече продукция от прародината Китай.



"Индийците се усещат навреме и запазват двата си основни региона Асам и Дарджилинг като защитено географско наименование за произход. Всеки от тях си има запазен разпознавателен знак - гаранция, че ако го има на опаковката, чаят е автентичен. В Индия имат строга скала за определяне на качеството, когато в Асам присъства по-голямо количество златни връхчета, т.нар. Tippy Golden Flowery Orange Pekoe, това е белег за високо качество, съответно и цената на такива чайове си я бива", казва с усмивка чаеният ни домакин, докато ми поднася чаша ортодоксален Асам. В зависимост от времетраеното на запарката нюансите могат да варират от бордо до тъмнокафяво. Веднага ме посреща ухание на карамелена сладост, вкусът е плътен, с медени нотки, лека опушеност и слаби танини. Определно бих го пил всеки ден, Асам със сигурност е добра компания за ром, уиски или бренди, а с малко добавено мляко ще елиминираме танините на финала. "Готов ли си за шампанското на черните чайове? Хайде да качим рязко надморската височина.", предлага Адриан.

За разлика от Асам областта Дарджилинг е много малка по територия и засяга част от планините в Непал, което неминуемо допринася за различния характер на чайовете произведени там. Само 1% от световния черен чай идва от тази област, но Дарджилинг е сред най-скъпите представители. "Той е за хора с по-фини небца, няма петзвезден хотел по света, които да не предлага Дарджилинг, може да не се пие, но винаги е наличен. Специфичният му вкус не е пречка да си има своите верни почитатели", категоричен е Адриан.

Веднага ми прави впечатление зеленикавият му външен вид, характерен за високопланинските чайове, оттам идва свежестта във вкуса, остротата, стипчивостта и високото съдържание танини. В това отношение Дарджилингът е по-близък до китайския зелен чай, притежава неговата финост. Цветът на отварата е по-оранжеевещ, с леки зеленикави оттенъци, вкусът - силно тревист, усеща се лека минералност. Ако човек не знае какво пие, може спокойно да го обърка със зелен чай, но кофеинът му е доста по-висок.

"Понеже районът Дарджилинг е малък, производителите правят меланж от различни парцели, събират каквото има налично, такъв е и чаят, който опитваме. Разбира се, когато листата са добити само от една площ, положението с качеството е съвсем различно", разкрива ми Адриан и ми показва дървена кутия за транспортиране на чай: "Това е култовият "Надеждата на Маргарет" - един от най-скъпите ни чайове, пътува в специални дървени кутии с петпластово затваряне, винаги пише в коя точно градина е произведен. Първа юнска беритба, най-високо качество!", с гордост съобщава чаеният ни гид, а аз от своя страна няма как да не полюбопитствам от къде идва наименованието.



Пренасяме се в мъгливите гори на Непал, кадето белите орхидеи са навсякъде, а въздухът е изпълнен с писъците на диви фазани и пауни. През 30-те години на миналия век основателят на плантацията г-н Багдън дошъл от Англия заедно с двете си дъщери. По-малката Маргарет много харесала живописната обстановка в чаените градини. Баща й обещал да добие от тях най-хубавия чай на света и Маргарет прекарвала дните си с тази надежда. За съжаление, тя се разболяла от тропическа болест и докато пътувала обратно към родината си, починала на кораба. В нейна памет плантаторът променя името на имението от Bara - Ringtong, на Margaret's Hope (Надеждата на Маргарет).



След тази сантиментално-трагична история е време да напуснем Непал, за да опитаме и третия компонент на нашия тест, а именно прословутата по цял свят английска закуска. В миналогодишния зимен брой на списанието, "Империите", ви запознахме с историята на този чаен бленд, сега ще отделим повече време на вкусовите му характеристики. "Английската закуска е нискобюджетен чай, съставен от начупени на дребно листа, предимно Асам, но много често в състава му присъстват и кенийски чайове. Ирландската закуска е подобна, разликата е в процента на Асам със златни връхчета. Ирландците твърдят, че техният чай е по-силен и плътен, няма надпревара, всичко е въпрос на вкус", констатира Адриан. При английската закуска липсва сладостта, характерна за Асама, вкусът е балансиран и неутрален, танините са овладeни, няма крайности, което го прави благодатен за смесване с мляко, захар и подправки. Лично за мен отсъствието на характер в този бленд го прави твърде тривиален, затова ви съветвам, ако ще се впускате в чаени експерименти, нека базата ви бъде ортодоксалният Асам, още на старта печелите с една карамелена сладост преднина.

През август очаквайте:
Завръщане в прародината на чая - Китай. Ще тестваме пресовани и "цъфтящи" чайове.