Зелен ройбос, червен ройбос, хънибуш накратко Цвят Зелен ройбос - цвят на сухо сено, червен ройбос - кафяв с червеникав оттенък, хънибуш - светлокафяв. Стил И трите са за всекидневна употреба, заради липсата на кофеин може да се консумират и вечер. Силно антиоксидантни чайове с подчертано успокояващ нервната система ефект. Подходяши за спортисти, родилки, деца и хора с висок лош холестерол. Типични за Южна Африка, популярни в цял свят. Аромати и вкусове Зелен ройбос - нежно-тревист аромат, вкусът му също. Тревисти нотки, прасковен финал. Червен ройбос - карамелен нос, медено тяло, съпроводено от леки дървесни и тютюневи нотки, ванилов финал с минимални танини. Хънибуш - най-плътният от трите, сладко и цветисто тяло, усещане за мед във финала. Зeленият ройбос - сушене и прекъсната в начален стадий ферментация, червеният ройбос и хънибушът - сушене и няколкомесечна ферментация. Приготвяне И трите вида - чаена лъжица сух чай в 200 мл вода с температура 100 градуса, минимум 7-минутна запарка. Консумация Основно като горещ чай, с голям потенциал за студени чайове и коктейли. |
Напук на температурите и есенното слънце, в този нов TEAsting ще отидем на по-топли места. След като предишният път ви запознахме с пресованите китайски чайове, се местим на съвсем различен континент - Африка. "Очертава се цветна дегустация, а защо да не си пуснем и африканска музика?", с този въпрос ме посреща Адриан Кюмбилиев от Чаена къща Пловдив.
Няколко въвеждащи думи от мен за днешните африкански герои на теста - ройбос (от африкаанс - червен храст) и хънибуш (меден храст). На първо място - и двата вида нямат нищо общо с чаеното растение. Парадоксалното е, че ройбосът (Aspalathus linearis) и хънибушът (Cyclopia intermedia) са от семейство Бобови, въпреки че видът им с нищо не подсказва това. В предколониалната епоха чаят от ройбос е бил на особена почит сред местните племена, заселниците от своя страна са го използвали като заместител на скъпия тогава черен чай, идващ от Индия. През 1904 г. фермерът с английски корени Бенджамин Гинсбърг проправя пътя на отглеждането на лековития храст.
-
Специализирана книга за ройбоса
Въпреки че запазва традиционната африканска обработка на набрания материал чрез удряне с дървен чук, той успешно прилага китайския метод за ферментация на чая в бъчви. Това довежда до революция в промишленото производство на ройбос.
С какво всъщност печелят почитатели и в наши дни тези два чая? Те са безкофеинови, а това автоматично значи непрекъснато нарастваща популярност. Като допълним, че са рекордьори по съдържание на желязо, калий и още цял списък от минерали и микроелементи, всичко това ги прави част от всекидневието на милиони хора по цял свят.
Да живеят антиоксидантите: тук водещи са изофлавоноидите, освен всичко тези вещества оказват благоприятно въздействие върху мастната и въглехидратната обмяна и съдействат за поддържането на нормални нива на холестерола и кръвната захар. Все неща, с които съвременният градски човек все по-често се сблъсква.
-
Трите чая преди теста заедно със специализирана книга за ройбоса
Земята, растенията и ферментацията |
Тероарът и пак тероарът! Тези две растения са ендемични видове за Южна Африка. Отглеждат се предимно в планинския район на Сидърбърг край Кейптаун. И докато ройбосът понася култивация, то хънибушът си е изцяло див. Местните фермери не поливат, не торят и не пръскат с препарати плантациите си с единствената цел - да не настъпи промяна в химичния състав.
"Специфичните за ЮАР оранжево-червени почви с кисел характер, богати на желязо и калий, са една от важните причини за уникалните свойства на този чай. Четири чаши ройбос дневно, и 1/3 от нуждите ти от желязо са покрити. То влияе благотворно на нервната система, това е причината много често ройбосът да присъства в билковите смеси за успокояване", твърди Адриан.
По думите му ройбосът е чай, който понася всичко - ароматизиране, смесване и допълнителна обработка. "Днес ще дегустираме символите на Южна Африка, приготвил съм три чисти форми - зелен (неферментирал) ройбос, червен (ферментирал) ройбос и класически ферментирал хънибуш. Качеството на ройбоса зависи от това колко нарязано е листото - колкото е по-дълго и тънко, толкова цената е по-висока. От друга страна типично за листата на хънибуша е да са ситно начупени."
При зеления ройбос набраната продукция се изсушава и ферментацията се прекъсва в много начален етап. Той е доста по-рядко срещан, има по-свеж и тревист вкус и често се изпозва за приготвянето на студени напитки. Най-масовият от трите вида е червеният ферментирал ройбос, през последните десет години интересът към него не е стихвал. "Заради естествената му сладост е любим и на повечето деца", споделя наблюденията си чаеният ни домакин. Неговите впечатления при пътуванията му в чужбина са, че хора, които не пият алкохол, но пушат пури, заместват уискито с ройбос. "Не само заради приликата в цвета, явно и вкуса на ройбоса им напомня уискито", казва с усмивка Адриан.
-
Адриан с чаша червен ройбос
Дегустацията |
Ароматът, който се носи от зеления неферментирал ройбос, е нежно-тревист, във вкуса му също преобладават тревисти нотки, но не така силни като при зелените чайове. Във финала откривам приятен прасковен нюанс.
-
Вдясно - хънибуш, в средата - червен ройбос, вляво - зелен ройбос
Червеният (ферментирал) ройбос е много по-плътен от зеления, носът му определено е карамелен, още при първа глътка се усеща медена сладост, съпроводена от нежни дървесни и тютюневи нотки. Финалът е ванилов, почти липсват танини. Ненапразно ройбосът често присъства в коледните чаени миксове в компанията на крамфил, пипер и канела. Най-общо казано, хънибушът притежава сходни на червения ройбос вкусови характеристики, като неговата отвара е по-плътна и сладка, тялото му е цветисто, а усещането за мед е концентрирано на завидно дългия финал.
Хънибушът определено е подходящ за хора с по-изтънчени небца. Според мен и трите дегустирани чая имат висок потенциал за студена консумация. Един от най-популярните студени чайове на база ройбос се нарича "Rosy Rooibos". Бърза рецепта, която всеки може да пробва вкъщи - две изсушени и стрити розови пъпки, една чаена лъжичка червен ройбос, половин ванилова шушулка, съставките се заливат с 500 мл вряла вода, в която престояват 5 минути, след прецеждането и изстудяването на чая се добавят купчетата лед. Друга много добра комбинация за студен отпускащ чай е равни части ройбос, лайка и лавандула. "Много от пловдивските майстори на коктейли търсят ройбоса, за да си правят инфузии от него", споделя Адриан. Коктейлът "Ride the High" е един най-известните, в който присъства ройбос, а и е лесен за приготвяне - 45 мл скоч уиски, 30 мл инфузия от чай ройбос, 150 мл шери и накрая 2 капки портокалов битер за разкош. Voilà!
-
Червен ройбос с мляко
В края на дегустацията ни питам Адриан как предпочита да пие тези чайове. "Личният ми фаворит е вариантът ройбос с прясно мляко (20-30 мл на чаша чай), с добавка на кафява захар или небет шекер. Много хора оприличават тази комбинация на ликьор "Бейлис", коментира чаеният ни експерт, докато ми приготвя чаша ройбос с мляко. Опитвам го, е, доста далече е от ликьора, но е много приятно питие, което ако ви се налага да шофирате, със сигурност ще ви спаси.
През октомври се завръщаме с дим и пушек - очаквайте опушени китайски чайове и фамозния чай, отлежавал с уиски.