"Да се видим на кафе!": този израз отдавна е станал неделима част от нашето общуване. Въпреки всичко през последните години короната на кафето е сериозно застрашена от негово величество чая. Откривайки тази напитка преди близо 5000 години, китайският император Шен Нунг едва ли е подозирал каква сладка зависимост ще причини на човечеството. Чаените листенца съвсем случайно паднали от дървото във врящата му вода и ето че се родила легендата за ch'a.

Разбира се, в днешно време чаят има доста по-прагматична употреба и отдавна е излязъл извън аурата на митологиите. Отвъд консумацията обаче има още едно ниво и то е разбирането. За да разбираме тази напитка в пълното й многообразие и дълбочина, ни е нужна чаена култура, а тя се възпитава с години.

С тази нелека задача са се заели семейство Кумбилиеви от Пловдив. Адриан Кумбилиев и неговата майка създават през 2005 г. първата чаена къща в България. На малката уличка "Абаджийска" в пловдивския квартал "Капана" по това време има единствено изоставени постройки. "Помещаваме в 100-годишна сграда, била е леярски цех, леели са се камбани", разказва Адриан. Днес той е един от малкото експерт по темата и в страната и бие камбаната на българската чаена култура. В момента

Чаената къща предлага над 400 вида чай от четири континента.

Освен добре познатия ни черен цейлонски в магазина може да открием изключително редките и скъпи японски чайове - гьокуро, сенча и култовата матча мегуми, използвана в чаените церемонии. Зеленият сенча например се характеризира със свеж тревист аромат и лек послевкус на водорасли. При запарка на по-висока температура, сенчата става стипчива и с горчиви нотки.





Чаят гьокуро бива наречен "чай на гениите" поради стимулиращото му действие върху мозъчната активност. За три седмици преди бране растенията, от които се добива този чай, се засенчват. Това забавя растежа им за сметка на натрупването на ароматни вещества. Няма как да пропуснем и набиращия все по-голяма популярност китайски висококофеинов оолонг. Този полуферментирал чай притежава сладък послевкус и специфична плодова нотка, наподобяваща праскова на финала.

Какъв чай всъщност предпочита българският потребител?

"По-възрастното поколение традиционно купува черен чай и гледа с носталгия на него. Все още са живи спомените за популярния по време на социализма грузински чай. От друга страна модерният градски човек залага основно на био сертифицирани чайове, несъдържащи алергени. Дали ще са с кофеин или без, това не е от такова значение. Търсят се специфични полезни свойства. Младите са много по-отворени да опитат и от трите основни типа чай - зелен, бял и черен, както и различните ароматизирани чаени смеси", споделя наблюденията си Адриан.





По думите му пандемията е отключила засилен интерес към здравсловното хранене и начин на живот. "Всички барове и заведения, с които работим, започнаха да идват все по-често при нас с идеята да обогатят менюто си. Чаят се превърна в нещо като мода. Барманите експериментират все по-смело и създават сайдери и коктейли на базата на чаени екстракти. Изведнъж тази напитка навлезе в голяма част от заведенията в Пловдив, защото барманите видяха какви невероятни вкусове, цветове и аромати могат да излязат от тях", твърди чаеният експерт.

Ресторантите също се възползват от богатите възможности на чая. "Легендарната часуйма, която от хилядолетия се приготвя в Тибет - опушен чай пу-ер с масло и сол, дори в някои пловдивски заведения я прибавят към храната, за да й придаде характерен опушен вкус и чаен аромат", констатира Адриан.

В каква посока се движи глобалният пазар, дойде ли краят на ерата с пакетчета? "Разликата между чая в пакетчета и насипния е първо във вкуса. Едно листо, когато се запари правилно, то се разгръща, отваря си вкусовете, ароматите, дори цветът на листото се променя. Докато пакетираното винаги има един и същи вкус. От него не може да очакваш изненади. Големите концерни

често слагат изкуствени добавки, за да унифицират вкуса.

При пакетчетата изборът се свежда до предпочитана марка, която си овкусява чая по даден начин. Потреблението на насипен чай крие момент на откривателство, буквално можеш да видиш през три месеца, според беритбите, как един и същи чай е с различен вкус и текстура. Тук вече идва познаването на детайлите - да знаеш какво точно да очакваш от всяка беритба. Сетивата ти се отварят с всяка една дегустация, а с това и чаената ти култура се обогатява. Това е безкраен процес на себеусъвършенстване", смята Адриан Кумбилиев.




На изток, където чаят е начин на живот, хората все още вярват, че не крайната цел е важна, а пътят до нейното достигане. А пътят, както всички знаем, обича авантюристите. Ненапразно "ch'a" съответства на китайския йероглиф за "опитвам". Без този експериментаторски дух едва ли император Шен Нунг щеше да посегне към непознатата му отвара от чаени листенца. Тръгвам си от Чаената къща, въоръжен с няколко вида чай и много идеи за експерименти. Вие сте на ход.