Топъл и студен Ърл Грей накратко Цвят Студеният вариант е с нежно зелен цвят и кристална прозрачност, топлият - тъмночервен до кафяв, в зависимост от времетраенето на запарката. Стил Всекидневен чай. Заради бергамотовото масло има антисептично и седативно действие. Да не се употребява от хора с ниско кръвно налягане. Типични за Великобритания, популярни в Западна Европа Аромати и вкусове Студен - нос с ненатрапчив бергамот, ефирно тревисто тяло, финал с приятна цитрусова свежест. Топъл - освен бергамот на нос се усещат силни дървесни нотки и загатната опушеност. Тялото е мощно, с изразени танини, на финала - препечени филийки и лек карамел. Методи на производство При основа зелен чай - сушене на сянка и добавяне на бергамотово масло, при основа черен - класическа ферментация, а след нея смесване с корички от бергамот. Приготвяне Студеният - 2 грама от сместа се накисва в 250 мл вода за минимум половин час. Топлият - използва се вряла вода (100 градуса), запарката от 5 до 10 минути в зависимост от желаната интензивност. Консумация Най-често в комбинация с мляко (за топлия) и с храна, като при топлия е желателно прибавянето на захар.

Въпреки че юни не спира да ни изненадва с климатичните си приумици, лятото безпощадно настъпва и съвсем скоро ще попаднем в горещата му прегръдка. Миналия TEAsting посветихме на чаените смеси, с които да преборим пролетната умора и да засилим имунитета си. Време е обаче за нещо освежаващо. За тази дегустация Адриан от Чаена къща Пловдив ми предложи да бъдем традиционалисти, отдавайки нужното внимание на поставения на пиедестал във Великобритания добър стар Ърл Грей.

Усетихте ли вече несравнимото с нищо друго ухание на бергамот?

Британската империя трябва да е вечно благодарна на италианската област Калабрия, където се добива 90% от реколтата на този причудлив цитрус. Бергамотът е малък плод, пряк роднина на лайма, и е неподходящ за ядене суров заради твърде високите си киселини. Етеричното масло, което се добива от кората му, го прави толкова известен не само в областта на кулинарията, но и в парфюмерийната индустрия. В света на чая обаче Ърл Грей си го е "присвоил" за себе си.



Кой всъщност изобретява тази икона на английската култура?
Можем да тръгнем по няколко пътя, но до еднозначен отговор едва ли ще стигнем. Едно е сигурно - кръстен е на лорд Чарлз Грей II (1764 - 1845), британски министър-председател през 30-те години на XIX век. Най-популярната от легендите разказва как по време на дипломатическа мисия в Китай един от пратениците на премиера героично спасява живота на китайски благородник. В знак на благодарност той му подарява чай заедно с тайната рецепта за неговото производство. Пратеникът отнася скъпия подарък обратно в Англия, а лордът е пленен от аромата му. За кратко време този нов чай става толкова популярен сред Грей и приближените му, че през 1831 г. той моли фирмата Twinings да го възпроизведе и пусне на пазара, за да му се наслаждават и всички останали поданици на кралството. Така увлечението на премиера се превръща в доходоносен бизнес.



Редно е да споменем някои характеристики на бергамотовото масло. На първо място то има силен антисептичен ефект заради съдържащия се в него линалол, това го прави особено ефективно при грип и настинки. Маслото има и успокоително действие, често се използва за лечение на депресия, безпокойство и стрес посредством осигуряването на енергия. Този чай не се препоръчва за хора с ниско кръвно налягане, понеже бергамотовото масло може да го понижи още повече.

"Базовият материал за Ърл Грей идва от Китай и Индия, китайците предпочитат за основа зеления чай, а индийците - асам, което е най-популярната версия в световен мащаб. За да харесваш Ърл Грей, трябва да обичаш бергамотовия аромат, това не е Английска закуска, харесвана от масовия потребител. Има хора, които не понасят това силно цитрусово ухание, а други го обожават", твърди Адриан.




По думите му, в повечето класически рецепти за Ърл Грей ароматизирането става, като в чая се прибавят директно изсушени корички от бергамот, в други случаи се използва само маслото. Съществуват и по-модерни версии, в които калабрийският цитрусов плод е заменен от неговия севилски братовчед - горчивия портокал (Citrus aurantium). В този случай обаче усещането от чая не е толкова свежо и лимонено, а по-скоро коледно.

Много важен въпрос - със захар или без?
"Ърл Грей като цяло се предлага на закуска или с някакъв тип храна - бисквити, сандвичи. Така се е наложило като традиция във времето. Класическите чайове ги пием предимно чисти, докато обратното - овкусените, предполагат съчетание с храна. Англичаните слагат захар или мед, за да тушират силните му танини, аз също го предпочитам подсладен. Някои смело му добавят и мляко, въпрос на вкус", споделя наблюденията си експертът.
Тук отварям една кулинарна скоба, че от Ърл Грей се правят два чудесни соса. При сладкия вариант варите чая в мляко, а после прибавяте до сгъстяване яйца и захар. Соленият вариант е чудесен в комбинация с печено свинско. За него ще ви трябват лук шалот, портокалов сок, брашно, кленов сироп и горчица.

Дегустацията

Адриан е донесъл доволно голямо количество домашни бисквити и се шегуваме, че ще се придържаме към английския етикет. Идеята му е да опитаме два съвсем различни варианта на Ърл Грей и като произход, и като начин на приготвяне. Единият е на база индийски черен чай асам, ароматизиран с парченца бергамотова кора (за него прилагаме класическа 5-минутна запарка във вряла вода), основата на втората смес е китайски зелен чай с прибавено масло от бергамот (той ще е залят със студена филтрирана вода и ще има дълго над половинчасово накисване).



Чаеният ни специалист уточнява, че съвременният човек най-често прибягва до бързия вариант на т.н. студена отвара. Първо се прави едноминутна гореща запарка, която шоково се охлажда с ледена вода.
"Бавният метод от друга страна е за хора с търпение или повече свободно време. Дори може да се прави вечер преди лягане, отварата престоява цяла нощ и на сутринта ще имате чудесен студен чай. В този случай има извличане на много малък процент от танините и напитката и много лека". Адриан я определя вкусово като "блага ракия", въздействието й е по-щадящо за нервната система, но въпреки това е приятно ободрително.



Започваме от студения Ърл Грей, една доста по-непопулярна по света напитка в сравнение с черния си събрат. Първото впечатление е нежният светлозелен цвят на отварата, кристално прозрачна и ефирна. Тази лекотата се пренася и в аромата, бергамотът е овладян и ненатрапчив, в тялото се усещат леките тревисти нотки, типични за зеления чай, финалът е разливащ се с приятна цитрусова свежест. Бих го пил с литри през лятото.



Идва ред на тежката артилерия - черния Ърл Грей, който освен с бергамот ни посреща със силни дървесни нотки и загатната опушеност. Тялото е мощно, но успяхме да заоблим танините му, добавяйки захар. На финала - тънък воал от препечени филийки и лек карамел довършват цялостното усещане за царствена изисканост на отварата. Въпреки че не е моето питие, разбирам напълно защо британският министър-председател се е влюбил от първа глътка.

Лично аз нямах никаква дилема между двата. Студеният Ърл Грей ме покори с лекотата си. И понеже за дегустацията направихме цяла кана от него, помолих Адриан да ми напълни термоса. Сигурен съм, че и на вас една чаша няма да ви е достатъчна.

Очаквайте следващия ни TEAsting, навлизаме в територията на редките златни и червени чайове.