Четете ЧАСТ I и ЧАСТ III.

"В края на социализмa България е била в топ 4 на държавите, от които Великобритания внася вино - ако питате по-възрастните хора там, някои от тях си спомнят наши каберне совиньон и мерло с отлично качество. След смяната на режима отпадаме, защото се губят търговските връзки между двете страни, а дупката на британския пазар се запълва от Австралия и Нова Зеландия", разказва председателят на БАВП Ивайло Катерски, докато пътуваме към Варна на втората сутрин от нашето тридневно пътуване из Североизтока по повод Междунарoдния ден на мавруда (а покрай него - и на всички местни сортове).

След като първият ден ни срещна с Царев брод и Salla Estate, с гергана и конете, програмата за втория изглеждаше така:

15.10., Варна и регионът:
- дегустация във винен бар Wineground
- посещение във ВИ Варна
- вечер с Urban Wine Fest

Враца ми е Варна, димят ми е алиготе

В морската столица първата спирка е виненият бар Wineground, където сомелиерът Марин Атанасов обръща внимание върху парадокс: при все, че мискети има много (карловски, сунгурларски, врачански, варненски и какъв ли още не), защо доста изби край морето или във Велико Търново предлагат врачански? Оказва се, че расте отлично на изток от Враца, казва Марин и продължава нататък към четирите "полета" (от английското flight, както се наричат тематичните сравнителни дегустации) на масата ни: мискети, димяти, розета и каберне фран на изби от региона на Варна. За да бъде максимално интересно, те представиха общо 12 вина (по 3 на полет) само от изби извън обиколката ни: "Одесос", "ДеВина", "Лозето", "Бошнаков", "Розов пеликан", "Вила Овчарово", "Опрев".



Понеже повечето са интересни, няма да играем на любими. Вместо това - две наблюдения. Първо, у нас се правят вина от стари лозя, включително над 50-годишни. Това е рядкост дори и по света. Мисля, че винената култура у нас вече е достатъчно развита, за да ги търси публиката съзнателно. Питайте за възрастта на лозята и за конкретните лозови масиви, от които идва бутилката. Опитайте се да ги помните. В случая говоря за "ДеВина" и серията "Гостът", но примери има немалко.



Второ, у нас се правят чудати вина. Розе от совиньон блан и каберне совиньон (пауза за реакция) как ви звучи? И на мен. Доста фънки аромат, ако мога така да се изразя, но "Розов пеликан" са се справили със задачата. Има десетки любопитни експерименти, кои по-успешни, кои не, но си струва да се опитат. Нека не забравяме, че

България може да е на Стария континент, но е Нов свят,

и този новаторски дух може да бъде много положителен двигател на развитие.

Докато Марин Атанасов ни разхожда из сортовете, особено внимание се отделя на димята - заради високите киселини, напрегнатото като гимнастик тяло, сдържания си откъм аромати профил и асоциацията с мокри камъни сомелиерът го сравнява с алиготе от Бургундия. Втората част на това сравнение предстои да дойде на следващия ден, когато във ВИ Ялово говорим за гъмзата като за сорт с потенциал за "българския пино ноар от Бургундия". И да: такива сравнения са уморени и уморителни, но показват стремеж към откриване на собствена идентичност, макар и преминавайки през вече утъпкания от другите път.



Темата за утъпканите пътища остава актуална и час по-късно, когато сме във ВИ Варна, на 20-ина км северно от града. Там технологът Тихомир Трифонов ни среща със сортове като ризлинг, грюнер велтлинер, гренаш, санджовезе - все меджународни, от които те правят по-голямата част от бутилките, но в интерпретация на северния черноморски климат. И докато в някаква степен цялото ни пътуване е насочено към добрите бели вина, то тук си струва да се споменат розетата. Три различни профила, в сравнително сходен, среден, ценови клас: Blush от пино ноар, By Gri от гренаш и едно от санджовезе. В тази част на страната "всички правят розе от пино ноар", както не без основание се спомена от производителите, но някои го правят по-добре.

Urban Wine Fest: бавното спукване на "балона"

Проблема с балона го имаме всички - общуването с твърде сходни личности или групи от хора ни подлъгва да забравим колко шарен е светът - и в контекста на виното този казус е може би дори по-изострен. У нас има около 320 изби, от тях реално функционират около половината, но така или иначе потреблението е свръх концентрирано: около 70% от производството идва от едва 8 изби. Статистиката я очертава Ивайло Катерски, но шокът в някаква степен е за цялата група - какво по-приземяващо припомняне би могло да има, че балонът е съвсем реален? И макар и обикновено да ползваме "балончета" като препратка към нещо хубаво в този контекст, тук случаят не е такъв.



"62 000 хектара лозя има на теория в България, но всъщност са около 30 000, докато по време на социализма са били 150 000. Да, на всички ни се иска още по-бързо да ставаха нещата, но всъщност нека помним, че ако оставим разните легенди какво се е случвало на нашата днешна територия преди хиляди години, ние всъщност сме много млада държава в това направление, качествено вина се прави от има-няма 30 години. Та реално много скоростно вървим, вече има вина, които са на световно ниво", като тези думи на Катерски със сигурност ще възпламенят коментари сред патриотично настроените читатели. На по-любопитните да разнищят тези теми бих препоръчала да погледнат Via Vino - частните винени турове из цялата страна, които Катерски организира - за няколко часа, за ден или за два може да откриете цяла нова вселена от Сакар до Белоградчик, от Мелник до Варна.

Добра новина ни посреща именно там, в центъра на Варна, още от входа на Urban Wine Fest, на един хвърлей от октомврийското море, където сме обкръжени от млади хора. Сравнено с публиката на DiVino.Taste, например, тук средната възраст сигурно е с поне 10 години надолу - факт, който си обяснявам по три начина.



Първо, това е чисто ново събитие и е нормално да има любопитство. Второ, бохемският му фокус и алтернативното пространство ReBonkers, където се провежда и което доскоро е било нощен клуб, естествено привлича свежа публика. Трето, колко такива събития има във Варна? WINEkend е другото, т.е. пазарът тепърва ще се развива.

Смятам младата публика за добра новина (смело причислявайки се към нея със своите 33 години), защото

винената сцена има нужда от освежаване:

да не "дъвчем", с извинение, за пореден път едни и същи производители като интересни, съответно да не пътуваме едни и същи муцуни по енологичните събития из цялата страна, просто сменили града за ден, а да надуем балона. Явно е, че има вариант виното да покорява нови небца - ако само им се поднесе по привлекателен начин.



Фестът бе първият от три такива градски винени прояви, като втората беше последващата събота, 22.10., в Пловдив, а Urban Wine Fest Sofia идва на Ларгото на 29-и октомври. Събитията предлагат и храна, а атмосферата е повече от приятна и в нашите очи посещението е задължително.

Четете ЧАСТ I тук.

Трета част - Велико Търново и регионът.