Кожени якета, черни тениски и дънки - братята Георги и Владислав Ванкови във всекидневието си приличат повече на рок музиканти, отколкото на винари. И това тотално разминаване със стереотипа за професията е само една от причините, заради които в последните месеци те са едни от най-коментираните имена във винената общност.
Нетипичните неща около тяхната малка крафт изба "Одесос" са много.
Първо: тя представлява винения Североизток - регион, който има огромен потенциал и тепърва ще бъде преоткриван на фона на глобалното затопляне и засиленото потребителско търсене на по-леки, пивки и свежи вина.
Второ: Одесос не е разположена сред лозята до някое позабравено село, където най-често са винените изби, а директно в града - в индустралната част на Варна.
Трето: тя няма собствени масиви и работи с няколко внимателно подбрани лозя от Североизтока, което им позволява да представят вина с ясно изразен характер от този интересен регион.
Четвърто: Георги и Владислав Ванкови правят само чистосортови бели и червени вина, които могат да бъдат наречени модерни - те са пивки, свежи, в тях изпъкват ярко отличителните сортови и тероарни характеристики.
И пето: етикетите на тяхните вина веднага грабват вниманието.
Изба Одесос заяви себе си на винената карта на България в началото на 2021 г., когато показа първите бели вина от реколта 2020, които само загатнаха за потенциала на избата. Но това бе достатъчно, за да бъде техният щанд един от най-посещаваните на изложението за българско вино Divino.Taste през ноември, макар част от вината все още да бяха в развитие. Сега двата кабернe франа, сирата и ризлингът от реколта 2020 вече са в чудесна форма, а совиньон бланът, димятът и розето от пино ноар реколта 2021 допълват портфолиото на избата. В последните седмици те заслужено са на "турне" в страната и в София.
Кои са братя Ванкови и как се роди изба "Одесос" |
Георги и Владислав на практика са израснали около виното. Родителите им имат бизнес с инвентар и добавки за винопроизводство, чичо им пък е работил над 20 г. във варненския винпром. "Логично, решихме да направим следващата крачка", казва те. Георги, който е завършил агрономство, а след това и технология на виното в Пловдив, се занимава с винопроизводството, Владислав пък е поел мениджърската работа в младата компания.
Преди да основат изба "Одесос", и двамата, заедно и със съпругите си, изкарват по няколко кампании в Новия свят - Нова Зеландия, Австралия, Чили.
"Удобно е, защото в Новия свят сезоните са обърнати и това позволява в неактивния тук винарски сезон човек да натрупа опит в другия край на света", казва Владислав. Георги определя тези 4-5 години като време, инвестирано в търсене на стил, на правилните идея и подход към бъдещите им собствени вина, както и в търсене на технологични подходи, които биха били подходящи за северозиточния регион. "Докато обикаляхме Новия свят и опитвахме виното, осъзнахме, че основната разлика всъщност е тероарът. Няма особено голяма разлика в правенето на вино в Чили, Австралия или България - няма технологични тайни. Разликата идва от лозята, от тероара", казва той.
Самата изба е разположена в покрайнините на Варна - в кв. Владиславово, а капацитетът й е около 10 хиляди бутилки. "За нашите количества не е нужно много място - разположени сме в едно добре оборудвано подземие", казва Георги. Въпреки това приемат и любопитни към виното посетители за дегустация, а желаещи не липсват.
Друг стил вино |
Вината на изба "Одесос" - три бели, четири червени и едно розе, видимо са повлияни от стилистиката на Новия свят. Те са свежи, пивки, сортово изразени, като червените са със запазена плодовост, а използваният при тях дъб (български) е изключително добре интегриран и почти незабележим. Всички имат осезаемо изразен местен характер.
Тъй като не разполагат със собствени лозя, братя Ванкови решават, че добрата за тях възможност е да правят вина от различни масиви в североизточния регион. "Опитваме да правим вино, което е съобразено основно с тероара и климатичните особености на региона. Ако опитате всички вина в поредица, ще установите, че те спазват една линия, която има общ характер - изцяло в свежата гама. Това лесно се забелязва и това ни различава. Не опитваме да правим червено вино, както го правят в един топъл южен район, съобразяваме се с даденостите. Мисля, че това се оценява от публиката - и потребителите, и професионалистите, защото има нещо различно във вината ни", казва Георги Ванков.
Друга отличителна черта и добра практика, която смятат да следват, е чисто търговски да не избързват с пускането на не съвсем готово вино на пазара, както често се случва в България. "Като малка изба не сме притиснати от някаква голяма инвестиция или банкови кредити, можем да си позволим да изчакаме, докато преценим, че виното е готово за пиене", казва Владислав Ванков. И добавя, че си позволяват и още една свобода - да правят вина, които те самите харесват, а не обезателно каквито диктува масовият вкус на пазара.
Избата е насочила продажбите си основно към специализирани магазини и барове - места, където се събират винолюбители и където има подготвени хора, които могат да представят виното. По-малко работят с ресторанти и то основно в региона на Варна - най-вече заради ограниченото си производство, поради което нямат възможност да гарантират количества и да поддържат винена листа в много обекти.
Вината на "Одесос" |
В момента работят с няколко лозя на различни места в североизточния регион. Ризлингът, совиньон бланът и сирата са от масиви в с. Венчан, община Провадия. Пино ноарът, от който освен чистосортово червено вино се прави и розето, е от с. Блъсково, също в община Провадия. Димятът идва от гр. Бяла. А каберне франът е от два различни масива - единият е от местността Шабленски лозя до Каварна и нос Калиакра и от него се прави виното със синия етикет, а червеният етикет идва от лозя в с. Цонево, община Дългопол.
Точно през двете разновидности на каберне фран могат изключително добре да се усетят разликите в тероара, макар и в двете вина да се разпознават ясно сортовите характеристики. Виното от "студеното" каварненско лозе е стройно и стегнато, с по-леко тяло. В него се усеща ясно хладният климат и влиянието на морския бриз и според Георги Ванков точно това вино показва най-добре характера на региона и концепцията на избата.
Каберне франът от "топлото" лозе пък е по-топъл, мек и зрял, с по-пищни аромати и плътно тяло. "Това също е много добро вино, което носи известни характеристики на региона, но няма толкова ясно отличим характер на произхода си - този стил може да бъде припознат и в други региони", казва технологът на "Одесос".
Ризлингът е другото изключително успешно вино на избата, към което има огромен интерес - за съжаление на много търговци и потребители, то е било в лимитирана серия от само 500 бутилки и вече е разпродадено. "Ризлингът е един от любимите ми сортове и отзивите за това вино са много добри. Запазихме си мъничко, за да следим как се равива, защото има потенциал", споделя Георги Ванков.
Но и другите вина на "Одесос" също грабват небцето със своята свежа североизточна стилистика. Совиньон бланът е стегнат, минерален, но и ароматен, със свеж, средноинтензивен тропически плод и тревисти, зелени нотки. Димят - сорт, който в миналото е бил силно разпространен в Сезероизточна България, но днес повечето от немногобройните му представители идват от пловдивския регион, се отличава с лекота, минерална свежест и стегнато тяло. Розето от пино ноар (червеното от пино ноар е изчерпано) е с блед и нежен цвят, сочно тяло, с типичните за сорта аромати на червени плодове и приятен пикантно-билков финал. Сирата е елегантна по северняшки, но сочна и плодова.
Какво следва |
Засега Георги и Владислав Ванкови смятат да работят с настоящите обеми - с потенциал да завишат капацитета минимално - до 12-15 хил. бутилки, и с настоящите сортове и тероари. Запазват си опцията в бъдеще да предложат и нови изненади, но със сигурност ще следват строго концепцията си да работят само с лозя от региона - на не повече от 100 км от Варна. Така, за щастие на почитателите си, "Одесос" възнамерява да запази облика си на бутикова крафт изба, която предлага разпознаваеми, свежи и модерни тероарни вина от Североизтока.
Кинцуги на етикета Етикетите на "Одесос" също са сред нещата, които интригуват и привличат вниманието към вината на избата. Ако трябва да ги опишем с една дума - те са просто красиви. Автор е Стефан Гьонев, а идеята е да презентират японската техника за възстановяване на счупена керамика "кинцуги" или "слепване със злато". Самите изображения и рисунки пък разказват истории - "дали ще е нещо свързано с лозето и виното, или с някаква случка или пък наше преживяване и опит", казва Владислав Ванков. |