Новата година за вино ентусиастите е изтъкана едновременно както от съвсем предвидими в контекста на пандемията условия, така и от не толкова очаквани тенденции. Още в края на миналата година лично се убедихме в някои от тях по време на DiVino Taste 2021.

Обобщаваме тук няколко посоки, в които забелязваме, че вървят потреблението и продажбите на вино.

Едно безалкохолно, моля

След миналогодишнaта популярност на движението на трезво-любопитните, дало старт на инициативи като Dry January и Sober October, изглежда, че тепърва пазарът ще се развива към ограничаване на алкохола.

Докладът Bacardi Cocktail Trends за 2022 г. установява, че 58% от потребителите по света пият повече безалкохолни коктейли и такива с ниско съдържание на алкохол, отколкото преди година. Трябва да се отбележи обаче, че традиционно обликът на този тип вино вино не е бил добър, но в последно време това се променя - известни производители се намесват в картинката, използвайки висококачествено грозде и усъвършенствани методи за деалкохолизиране.



Смятаме обаче, че България е далеч от тази тенденция, що се отнася до производството: публиката, която решава да си даде почивка (за уикенд, месец или като дългосрочен избор), не е същата като хората у нас, които работят в избите. Едва ли можем да очакваме обезалкохолен мавруд - говорим по-скоро за внос или поне за работа с международни сортове като совиньон блан или ризлинг, например.

Същото вино, но с нова цена

Реколтите през последните 2 години не са от най-леките: климатичните промени засягат голяма част от европейските винени региони, а добавяйки икономическите измерения на пандемията под формата на инфлация, стигаме до отрицатели резултати първо за производителите, а после неизбежно и за потребителите.

Кризата във веригата за доставки кара винарните да плащат повече за бутилки, тапи, етикети и бъчви - ако въобще могат да се сдобият с тях навреме. Забавянето на поръчките води до последващи увеличения на цените от 50% до 100%. Като цяло ще плащаме от 10% до 20% повече за бутилка вино през 2022 г. Неприятно, но факт.
Интересно е обаче дали това ще разклати леко съзнанието на масовия български потребител, който обикновено дава до 10-ина лв. за бутилка вино, и дали веднъж надскочил психологическата граница от 10 лв. по принуда, няма да пробва да даде още 2 лв. отгоре за по-качествено вино, така избирайки такова за 14 лв. вместо старото, което вече е с цена 12 лв.?

В розовата долина

Засилилата се през последните години тенденция към по-елегантни червени вина без прекомерна употреба на дъб постла пътя към розе през зимата. Нагласите клонят към по-свежи и плодови вариации, понякога преминали през карбонова мацерация (и съответно с типичния за този метод аромат на дъвка / банан), което се открива при био и натуралните вина. У нас масовият потребител все още избира розетата по цвят и търси стила на Прованс (или цвят сьомга, ако предпочитате), но има конкретни български изби, които ясно странят от това - като не-розето на Иво Върбанов или съвместния проект с памид на Tempus Vini и "Видинска гъмза". Именно такива проекти размиват границите между стилистиките и сезоните. Тогава започваме да говорим отвъд очакванията и просто си задаваме най-простичкия и важен въпрос: харесва ли ми това вино?

Апропо, потреблението на розе не се ограничава само в тихините вина: нараства и търсенето на розови пенливи вина. А като имаме предвид, че розе шампанското най-често е по-скъпо от бялото, то това говори немалко и за покупателната способност на клиента.

Шшш...шампанско!

И като стана дума за балончета: лоялните любители на шампанско ще трябва да се насочат към други видове пенливо, правени по традиционен метод. През 2021 винопроизводителите в Шампан се изправиха пред значителни предизвикателства: опустошителният 12-дневен период на студ през пролетта намали реколтата с около 30%. През пролетните и летните месеци лозята са подложени на постоянни дъждове и чести градушки, предизвикващи плесен и гниене на плода, точно когато трябва да започне брането. От трудностите обаче понякога се раждат възможности и индустрията вече прогнозира сериозен ръст на производство на тихи вина от най-известния пенлив регион на Франция.
Макар и в по-малки количества, шампанско ще има, но все пак експертите припомнят, че има и други отлични пенливи вина като италианската франчакорта, португалското еспуманте и испанската кава.

Еко & био

Органичните вина се произвеждат с минимална намеса и без използване на пестициди, торове или химикали. По същия начин натуралните вина се правят по възможно най-чистия начин, като общо взето процесът е оставен да поеме в собствена посока. Резултатът е натурално и нефилтрирано вино, което може да бъде особено мътно, рязко или с плуващи утайки (които са абсолютно безвредни - нещо като каймака на млякото). Макар и не за всеки вкус, потенциалът на натуралните вина расте. От една страна заради новаторския експериментален елемент, от друга - заради все по-голямата заинтересованост от страна на потребителите към устойчиви и "зелени" производствени практики.

Оранжево небето, оранжеви вината

Тенденцията само по себе си не е нова, още за 2018 г. класацията на DiVino за най-добри български вина беше оглавена от оранжево, но ще обясним какви са промените. Тогава отличената бутилка бе от гевюрцтраминер, след това у нас на пазара започнаха да се появяват все повече: керацудата на Libera, бленд от совиньон блан и керацуда на Villa Melnik, шардонето на Боровица, няколко различни варианта на Далаков.

Отделяме секунда да поясним: оранжевото вино се прави така, както и розето, само че в общия случай първото е с бели сортове, мацерирани в бялата си ципа, докато второто е от червени сортове, накисвани в червената си ципа (но за по-кратко, защото иначе ще стане просто червено вино).



На последното издание на форума DiVino.Taste преди няколко месеца видяхме и нов вариант от Царев Брод, който логично ни накара да преосмилим къде поставяме границата между розе и оранжево вино: пино гри, мацерирано по-продължително в ципите. Ако гроздето е със сиви ципи, какъвто е случаят на сорта пино гри, то как го наричаме това - розе или оранжево?

Настойвано вино

Новата любима играчка на миксолозите у нас, а и на любопитните потребители, доскоро беше наричана с обобщаващото понятие пелин, макар че то невинаги е коректно, тъй като за целта сред билките, в които е киснато виното, трябва да присъства конкретно растението пелин. Така или иначе, по-правилният термин за момента е настойвано вино: предимно бяло, но понякога и червено, което е прекарало време в съвкупност от билки. 22 by Burdi и Драгошинов са у нас актуалните производители, на които гласуваме безрезервно доверие в тази сфера, и е важно да се отличат по име, защото иначе на пазара не липсват предложения, които могат да бъдат намерени на най-ниските рафтове в супермаркетите и които са създали назаслужено лош имидж на една цяла стилистика във винения свят.

Другото, което си струва да се каже, е, че този тип напитки имат място както като аперитив, така и в коктейли, а и като десерт, защото съществуват тъкмо на пресечната точка на горчивина, сладост, алкохол и аромат. Ако харесвате вермут, вероятно ще харесате и българската му интерпретация.

С изключение на последните две категории останалите са световни тенденции, на които откликва и българският потребител. Поледните две обаче отчитаме като етап от развитието конкретно на българския пазар. Що се отнася до оранжевото, там на световния пазар отдавна са се утвърдили Грузия и Северна Италия, а настойваните гроздови напитки са поети от големи марки като Campari и Martini, които са се превърнали в синоним на този тип питие така, както ксерокс е копирна машина. Остава една дъглосрочна, надяваме се, тенденция: да се покачва любопитството и готовността на нашия потребител да пробва нови вкусове и да дава малко повече пари за по-качествен продукт.