Балансът е най-важното нещо, когато говорим за литература, същото в пълна степен се отнася и за храненето. След като заедно с Хашековия Швейк обилно потънахме в пръжки и печени свински меса, редно е да разтоварим организма с малко средиземноморска диета. Време е за път, отправяме се към по-топли географии, а именно - Гърция. Няма нужда да питате някой грък, за да се сетите, че литературната икона в южната ни съседка се нарича Никос Казандзакис. Нещо повече - той е еманация на гръцкото усещане за живота такова, каквото е запазено от древните елини до наши дни. Кое е най-отличителното качество на Казандзакис като творец и мислител?

Въпреки че е прозаик по природа, той пише като поет. Образите в книгите му са толкова живи и земни, че четейки неговите творби, неминуемо ще поискате да заживеете по онзи първичен начин, по който битуват и героите на Никос. От всеки ред Казандзакис възпява простите, но вселенски човешки потребности, сред които водеща роля е поверена на храната - хлябът, виното, маслините. Много повече символи, отколкото обикновени хранителни продукти. Патриархът на гръцката литература ги влага в книгите си като тухли, за да изгради още по-плътно представатa ни за това що за хора са главните му персонажи.

Дори да не сте чели книгата,

няма как да не сте чували за Алексис Зорбас.

"Този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си", възкликва за героя си самият Казандзакис. Романът "Животът и приключенията на Алексис Зорбас" е публикуван през 1946 година. След Втората световна война Гърция е потънала в тотална бедност, населението се нуждае от храна и човешки условия за живот. Като контрапункт на всичко това Никос пише книга за насладата от живота, за добрата храна и нуждата да не прикриваме човешките си желания и потребности.