Този материал е част от пролетния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, както и самостоятелно в Elephant Bookstore, La Cave du Moulin, SeeWines, So Ferments, Wine & Co.

Пътеките на хедонизма опасват планетата като паяжина. Те водят в посоки на света, но най-отъпканите от поклонниците задължително минават през Солун. И защо да се самозалъгваме? Малцина тръгват към града на Бяло море, дето Google му казва Егейско, за да търсят тайните на молекулярната или аюрведическата кухня. Поне за хората от по-възрастното поколение, към което се причислява единият от авторите, Солун е чудесен кулинарен микс от балкански вкусове.

Ето няколко предложения, пробвани на личния гръб и стомах на двама души от едно и също семейство, но от различни поколения: къде да отидете и какво да пробвате, ако имате един уикенд в Солун. Накратко - месо и риба, тук-таме постно, гръцко вино и евентуално няколко по-завъртени попълнения за домашната ви бар колекция, които не се внасят у нас. Имената и адресите нарочно са изписани на латиница - за да ги въведете онлайн и GPS-ът да свърши останалото...

To Elliniko (Το Ελληνικό) - по нещо гръцко за всеки

Kallari str. №9
Необичайно обширно меню, но добре фокусирано върху гръцките специалитети. За всекиго ще се намери по нещо сред обилието от салати и мезета. За един - калмари на скара, оформени като кръстосани шишчета, за друг - изумителната пушена скумрия... За трети - телешка пържола, поднесена върху дъска. За вегетарианците - пържени тиквички. И традиционните сармички (долмада̀кя), които се топят в устата.
Но над всичко това, като Зевс на Олимп, се извисява безспорният фаворит: задушеното до съвършенство, завито в лозов лист, парче крехко агнешко (арна̀ки), пред което можете да се преклоните. Засега - само на снимката... А после, на място, със задължителната каничка бяло вино от Лимнос.

Marea Sea Spirit - елитният рибен ресторант

• 

Margariti Lori Str. №13
Това е елитният рибен ресторант в центъра, цените са над средните за града, но няма да изненадат онези, които избират риба в софийските заведения. Изборът е повече от богат: всичко се приготвя след вашето одобрение и най-често пред очите ви. Ако вече си имате предпочитания, просто ги кажете. И желанията ще бъдат изпълнени като в приказките.
Личната препоръка тук е fritto misto: по малко от всичко, което Посейдон е отпуснал този ден на моряците от безценните си запаси - дребни и по-едри риби, калмари, миди и скариди, хрупкави и изящни истински морски дарове, чийто блясък ще ви връща в Солун неведнъж. И ако приемате препоръка, полейте порцията с чаша-две добре охладено бялo - малагузя, реколта 2022.
За узото преди това в компанията на рибни мезета, тарама салата или на някой и друг слънчев зеленчук, дори няма защо да напомняме. То си се подразбира от само себе си.

Diagonios (Διαγώνιος Ψησταριά) - царят на скарата

• 

Fanarioton Sq. №2
Судзука̀кя (кебапчета с вкуса от моето детство!) и гирос или телешки дроб в приятелската прегръдка на току-що приготвен чипс от планински картофи. Шест - по шестобалната!

Ovál, където мусаката е изумителна

Filikis Eterias №1
Малцина знаят, че мусаката е арабско ястие и името й е такова - musaqa'а, в буквален превод означава охладен. В оригиналния си арабски вид тя се консумира студена, но тъй като е попаднала в ръцете на изтънчени промоутъри и търговци като елините, светът вече я възприема като гръцки символ на трапезата. И се поднася топла, с плънка от патладжан и кайма, с деликатна заливка, запечена във фурната.
Е, и ние си я обичаме гръцка. И я предпочитаме поднесена с гледка към Бялата кула. Да, онази, истинската Бяла кула в сърцето на Солун, в чиито килии някога е бил хвърлен капитан Петко войвода. Мусаката е изумителна. Има я, впрочем, и във веган версия. Заедно с още няколко вкусотии на растителна основа.

Tsarouchas (Τσαρούχας) - раят на пачата

• 

Olympou str. №78
Паца е гръцкото название на турската пача. За разлика от българския й вариант не е само от свински крачета и ушенца, в Гърция животворната чорба включва и шкембе, което се поднася в размери по избор на клиента. В абсолютния (лично мнение!) лидер сред солунските шкембеджийници, "Царухас", една поръчка може да звучи така: "Една пача, моля. С крачета, ушенца и "стома̀хи", ситно (средно, едро) нарязани, с чесън и лимон." Истинско събитие за ценители!

Hatzi's Dairy (Το Γαλακτοπωλείο του Χατζή) - десертите царуват

• 

Pavlou Mela Str. №16
Kакто обещахме, оставяме място и за десертите Няма две мнения, Гърция е страна на сладкарското разнообразие и съвършенство. Няма да се почувствате ощетени. Сред набора от лични открития е задължително да включим апотеоза на отоманската сладкарска мощ, легендарната "Ха̀дзи", т.е. Хаджи, от 1908. Намира се в същия този многоъгълник на хедонизма, описан по-горе. Само на петдесетина крачки от Marea и Diagonios. Ашуре с орехи, шамфъстък, нар, сушени смокини, кокос и канела. Казандиби. Кюнефе. Кадафи и баклави. Малеби с трендафилов сироп. В различни версии, включително и веган. Турско кафе - тук, за да не обидите домакините, го наричате "Елинико̀", с 2 см каймак. И най-добрите тулумби в града.

Moby Dick or The Whale - първата винена спирка

• 

Morgentaou Str. №5
Да обичаш вино, камо ли да обичаш гръцко вино, и да не минеш през Moby Dick, ако си в Солун, е, меко казано, голям пропуск. Първото посещение там беше по препоръка на други винени ценители с фразата "Иди при Янис и му кажи, че от София те праща". И така - от трима души. Бяхме нагостени царски. Янис е собственикът и изглежда, че той си движи всичко по подбора и вноса. Тук се идва заради експертизата му по местните вина - познава лично избите и какво са правили през последните години. Магазинът има голяма маса, която може да събере комфорно десетина души за частна дегустация или обучение, предлагат се вина на чаша, така че изборът обикновено е "кое ще е за тук и кое - за вкъщи", а не "за тук ИЛИ за вкъщи". Не че не може да си купите и шампанско, Елзас или чаши Zaltо, но ценното е другаде. Питайте Янис за регионите на Гърция и как според тях варират ползваните сортове, коя реколта къде е била добра. И вземете 2-3 бутилки ксиномавро от различни производители - сортът често е сравняван с небиоло и е наполовина на неговата цена (все още, макар че почнаха да си дават сметка!), от него правят и чудесни розета.

Destilado - по едно за из път

• 

Margariti Lori Str. №9
Попаднахме там една вечер, тъкмо обилно похапнали в споменатото по-горе To Elliniko - на няма и 50 м от ресторанта е магазинът за алкохоли Destilado, който винаги някак ни кара да въздъхнем в безсилие с фразата "Защо и у нас няма (повече) такива места?".
Влизате и ви посреща стена от уиски: скоч, ирландско, бърбън, японско, друго международно - от познатите марки до ценителските. В стъклена витрина са лимитирани колекции скъпи алкохоли. Има ром, водка, джин и каквото друго ви трябва. Продължаваме с личната слабост на автора - битерите. В България могат да се открият няколко марки битери, но практически единственият начин да си ги набавите за вкъщи е онлайн през сайта на съответния вносител. Но в Гърция пазарът е по-наситен и развит.

Макар и буквално през улицата да е Moby Dick or The Whale - дионисиевият храм на Солун, в Destilado виното също не е подминато. Сериозен е фокусът върху гръцкото, но има и солидни предложения от класическите винени региони. Крафт бири и разни други глезотии допълват картинката. Има смисъл, ако си падате по миксология, да натоварите багажника на колата с някои по-редки продукти.

В Солун един уикенд не стига. Удобно, повечето от горните места са буквално на един хвърлей един от друг, така че за една вечер може да се посетят поне 2. Сядаш на малката масичка на "Цимискѝ" (Τσιμισκή), най-търговската улица в най-търговския град в Гърция, и наблюдаваш как светът се върти около теб. Как да не обичаш прашния и шарен Солун - заради безбройните исторически пластове и всичко описано по-горе Раят. На три часа път с кола.