Сенча накратко Цвят: светлозелен, хлорофилен при японската, тревисто зелен с жълт оттенък при китайската Стил: зелен чай. Високо антиоксидантен, богат на витамин С, подходящ за самостоятелна консумация между храненията Типичен за: Япония, Китай, Тайван. Аромати и вкусове: при японската сенча се долаваят морски, водораслови, йодни нотки, при китайската - тревисти, препечени, тютюневи Методи на производство: в зависимост от произхода. В Япония - поставяне за 20-30 секунди на пара, следват три поредни изсушавания, кратко печене на финала. В Китай - сушене и изпичане на метални плочи. Приготвяне: в загрята до 70-80 градуса вода (преди да заври), 2-3 минути за първа запарка, като при всяка следваща с по една минута повече.

Кога за последно сте пили чай? Някои от вас без колебание ще отговорят "Преди няколко минути", други - "Преди няколко месеца". Пътуването в света на чая, което ни предстои, със сигурност ще е вълнуващо и за двата типа читатели, защото човек може да има различно отношение към тази напитка, но едно е сигурно - едва ли е безразличен.

За да не изгубим чаената нишка на Ариадна в едно такова амбициозно начинание, се доверяваме на опита на Адриан Кумбилиев - експерт и съосновател на така специалната "Чаена къща Пловдив", с която сме ви срещали и преди. И въпреки че Китай е родината на напитката, с него символично започваме поредицата от там, откъдето изгрява слънцето, но много назад във времето, през 705 г. сл Хр., когато монахът Денгьо Дайши пренася напитката от Китай в Япония. По това време чаят бил запазен единствено за будистките монаси, за да могат да останат будни по време на дългите си медитации. Четири столетия по-късно Йесай, също монах, възражда отглеждането на чаеното растение в Япония и публикува първата книга по темата в Япония. През XIII век горчивата, ободряваща течност излиза извън манастирите, а чаената церемония става неделима част от японските бит и култура.

За удоволствие или за ритуал?

В двете прародини обаче подходът е съвсем различен: докато китайците се фокусират върху наслаждението от вкуса на самата напитка, основополагащо за японците е самият ритуал. Това противоречие отключи у нас с Адриан идеята да направим паралелна чаена дегустация (наричана още cupping) на два от най-базовите зелени чайове в света - китайска сенча от района на Фуджиан и японска сенча, произведена в Ужи. На японски "сенча" в буквален превод означава "печен чай". Името е останало от времената, в които след изсушаването чаените листа са били печени на големи метални плочи. В наши дни процесът е претърпял съществена промяна - листенцата се поставят за 20-30 секунди на пара, по този начин се предотвратява окисляването. Следват три поредни изсушавания и едва накрая - кратко печене, за да се подсили ароматът. В Китай обаче си държат на старата технология с изпичането на метални плочи.



"Китайците не се хвалят с тяхната сенча, тя е нискобюджетна, продават огромни количества от нея, основно за западния пазар. Често в пакетчетата зелен чай се крие именно нискокачествена китайска сенча. Японците от друга страна си я ценят много високо, тя е част от културата им, като заема близо 80% от производството на чай в страната. Там го пият в традиционен глинен чайник с куха дръжка, наречен Кюсу. Независимо от произхода на сенчата, тя се приготвя с вода, загрята до 70-80 градуса. На напредналите любители тази вода е позната на като "рибни очи". Времетраенето е от 2 до 3 минути за първа запарка, като при всяка следваща се увеличава с по една минута", уточнява Адриан.

Дегустацията

Започнахме дегустацията от преценката по външни признаци - китайската сенча е с жълто-зелен цвят с много по-едри, груби и широки листа, докато японската притежава наситен нефритено-зелен цвят, листата й са нежни, игловидни.

Чаят е свеж на вкус, с аромат на водорасли, на море и чистота, което веднага ме спечели. Китайската интерпретация е малко по-опушена, остра, има дори слаб тютюнев финал. И все пак тя е по-неутрална от японската, няма го натрапчивия аромат на водорасли, това позволява тя да се комбинира много добре с плодове и подправки.





"Например, при овкусените чайове много популярна е симбиозата на сенча с ананас, куркума и цветове от чаено дърво. От "Чаената къща" разработихме смес, в чиято основа влизат китайска сенча и бял чай, които съчетахме с един от българските символи - розата, като към нея за сладост прибавихме ягоди, а за завършек - аромат на шампанско. Смесите дават много свобода за всеки чаен екпериментатор!", възкликва Адриан и ме подсеща, че за малко да забравим за генмайчата - една класическа комбинация, която в Страната на изгряващото слънце е на особена почит.

И още нещо...

Генмайча се прави от 50% японска сенча и 50% кафяв печен ориз. Целият процес по опичането протича за 10-15 минути при строго контролирана температура, за да не изгорят зрънцата, а да се превърнат в миниатюрни пуканки. "Японците в миналото са смятали генмайчата за чай на простолюдието. По време на Втората световна война се е употребявала особено много поради специфичния си аромат на препечени филийки, който създава илюзия за ситост. Всъщност се оказва, че силните антиоксидантни качества на сенчата заедно със свойствата на ориза са мощно средство против заболявания като коксартрозата", споделя ми Адриан.




И наистина, този чай е толкова специфичен, че няма как да бъде сбъркан с някой друг. Споменатият вече аромат на препечени филийки те връхлита още на първата глътка, но е балансиран и отстъпва веднага място на йодно-водорасловата основа, която към своя финал отново прави реверанс на филийките. В крайна сметка ти се иска да пиеш от този чай още и още. Сега вече напълно разбирам японците и пристрастеността им към генмайчата.

През март очаквайте: