Четете тук ЧАСТ II.

"Всичко хубаво, но какъв мавруд в Североизточна България?", питам Ивайло Катерски, председател на Българска асоциация на винените професионалисти, докато разглеждам програмата за групата ни, на която той е гид в следващите има-няма 72 часа. Въпросът не е без резон: поводът за организираното посещение е предстоящият Международен ден на мавруда, който вече трета година се отбелязва на 26 октомври (също така Димитровден).

Отговорът на Ивайло обаче е също така точен: когато избирали как да кръстят празника, от асоциацията се обединили около това грозде като може би най-разпознаваемото автохтонно на ширините ни - но всъщност 26 октомври е празник на всички български сортове. А избите, описани в програмата в ръцете ми, разработват именно това: от димят до мискет, от гергана до гъмза (тук правя уточнение, че сортовете изписваме с малки букви, че дори и гергана).

С две думи програмата изглеждаше така, а по груби сметки сме опитали за трите дни около 100 вина.

14.10., Шумен и регионът:
- посещение във ВИ Царев брод
- посещение във ВИ Salla Estate

15.10., Варна и регионът:
- дегустация във винен бар Wineground
- посещение във ВИ Варна
- вечер с Urban Wine Fest

16.10., Велико Търново и регионът:
- среща с изби и обяд в Дегустационен център Велико Търново
- посещение на ВИ Ялово

Веднага две неща правят впечатление: да, понякога (рядко!) работните дни изглеждат така, но това са над 1000 км за три дни и програмата е натоварена.

Част I от разказа е посветена на Шумен и региона.

Гергана и конете

Гергана за мнозина е сорт краставици, но за нашата група винени журналисти и пътешественици тя е грозде. И то не какво да е: кръстоска между димят и мускат отонел, създаден през 1972 г., този сорт е бил пред забвение, но тук идва ролята на енолога на ВИ "Царев брод" Николай Кръстев. Екипът им я възражда и вече има няколко реколти от нея, като избата е единствената в България, която работи с нея.

С нейна пенлива версия, направено по класическия метод - този на Шампан, ни посрещат сред лозята на "Царев брод", сред които са и най-старите насаждения със совиньон блан у нас в модерната ни история (т.е., след Десети) - на над 20 години.



Герой на дегустацията обаче като че ли се оказва друг малко познат извън професионалните среди сорт: евмолпия (кръстоска от мавруд и мерло). От него избата правят червено и нещо, което нека наречем розе, но с уточнението, че не се вписва в типичните рамки за стила. Сортът е гъвкав, от него те правят елегантно, сочно вино.



Ако ви се удаде възможност, винаги при посещение на изби приемайте поканата да пробвате вино, което още не е готово. Първо, разширявате знанията си и обогатявате палитрата от вкусове, с които небцето ви борави. Второ, припомняте си простичката истина, че

виното не е краен продукт, а процес -

зависи от климата, от знанията и желанията на хората, които работят по него, от времето и от случайността. Всяка бутилка е изражение на тази лесно чуплива верига - от това на най-долния рафт в супермаркета до най-скъпите апелации.

Великолепен обяд, дело на сладкодумния шеф Стефан Стефанов от MasterChef, в който пробваме съчетания между вината и храна, и сме на път към с. Блъсково, където наш втори домакин за деня са Salla Estate и техният енолог Анелия Христакиева. Избата е кръстена на старото име на селото, а значението му паснало - чисто, хубаво, добро. Някак като продължение на това са конете: благородните животни са навсякъде от бутилките до стената в дегустационната зала, а за наша искрена радост - и в конюшните, където ги гледат с любов и ги срещнахме отблизо.





Само на 60 км сме от морето, но климатът е много различен - континентален, което значи по-големи амплитуди между деня и нощта, а в чашата това се превежда като свежи вина с добра структура. Впечатление правят шардонето без дъб, врачанският мискет и необичайното, но за мен успешно съчетание между каберне фран и пино ноар. Ако идвате насам, "качете" се до лозята. Те са на 2-3 км са от избата, а надморската височина води до великолепна гледка, която снимка не я улавя.

Четете тук ЧАСТ II.