Уискито носи в себе си благородството на кралските особи, интелекта на политическите фигури, стила на нестареещите автори и социалността на светските персони. Джинът от своя страна завладява с паденията и възходите в историята си, с популярния си имидж и значимо място в коктейлната култура. Как ги предпочитат популярните личности и кралските особи?

Британският кралски двор

Кралица Елизабет II, монарх, който светът загуби преди дни след над 70 години на престола, но ще помни винаги с мъдрост, постоянство, стил и... симпатии към английския джин и шотландското уиски. Едно от любимите хобита на кралицата освен конна езда и отглеждане на кучета от породата Корги се оказва консумацията на питието от хвойна, често смесено с тоник, черен чай или винен аперитив. Вдъхновен от любимото питие на Елизабет II, Бъкингамският дворец неотдавна пусна на пазара джин под собствена марка, инфузиран с ръчно набрани билки от кралските градини в Лондон.
Тя обаче също бе почитател на доброто скоч уиски. Непоколебимо свидетелство за това са бъчвите с печат Queen's Cask, които специално се подбират от 1980 г. насам в една от дестилериите на остров Айла. Елизабет беше дълбоко емоционално свързана с Шотландия, нейната природа и поминък, вероятно и затова тя бе вдъхновител на не един и двама производители да посветят бутилки на важни събития от нейния живот.



Може би тази привързаност е заучена с годините и опита, но може да е била донякъде и наследствена: кралицата-майка също бе запален почитател на джина. Преди да почине на 102 г., тя всекидневно консумирала напитката още в обедното си меню. Така се твърди в записките на кралската кухня и попитана около 100-годишнината си каква е тайната на дълголетието, тя го беше обвързала - дали нашега, или не - именно с джина с тоник.

И като говорим за кралски особи, именно такива са двете фигури с най-значим принос в старата история на скоча.

Образът на Кралица Виктория - пра-прабаба на Елизабет, който познаваме от последните години на царуването й, е на суров, недоволен и строг монарх. Всъщност младата Виктория имала жив дух, жаден за забавления. Оказва се, че целенасочено или не, тя е владетелят, положил най-много усилия за популяризиране на шотландското уиски сред обществеността. В кралското имение Балморал, където почина кралица Елизабет II в началото на септември, скочът бил винаги на почит по време на официалните приеми. Но кралица Виктория му се наслаждавала и по съвсем всекидневни поводи, включително през следобедните разходки, когато се сервирала вода с уиски за освежаване с обяснението, че чистата вода би била твърде охлаждаща за организма.

Днешният монарх на Великобритания крал Чарлз III също е почитател на скоча. И то не какъв да е, а силно опушен малц с характер.

Крал Джеймс IV е несъмнено един от най-известните монарси в Шотландия. Той е истински ренесансов принц с афинитет към музиката, литературата и научните изследвания. Наред с разностранните си хобита, той бил страстен почитател и познавач на уискито. В колекцията му от оръдия именно "водата на живота" била една от тайните съставки в барутния прах и го правела още по-силно запалим. Огромните разходи на тогавашната хазна за закупуването на уиски, разбира се, не били само за военни нужди, но произтичали и от личните симпатии на краля.

На световната политическа сцена

Като че ли повече са хората, които знаят, че сър Уинстън Чърчил е бил почитател на уискито, отколкото, че е бил нобелов лауреат, журналист и военен стратег. Знаковият британски министър-председател е един от най-изявените привърженици на шотландското уиски и английския джин. Обичайната закуска в леглото му била задължително съпровождана от чаша добър скоч, допълнена с вода. Един от най-известните му цитати остава: "Запомнете едно! Взех от уискито повече, отколкото то взе от мен." Често политикът разнообразявал алкохолните си предпочитания с качествен джин толкова често, че има коктейл с неговото име, Churchill Martini, който включва джин, сух вермут и зелена маслина.



Още по темата за британските политици стигаме до Маргарет Тачър, която пише история като първата жена, заемала титлата министър-председател на Великобритания. "Желязната лейди" винаги е била със силни убеждения, едно от които гласи: "Трябва да пиеш уиски, за да ти даде енергия". Кратко и ясно. Строгият й хранителен режим включвал скоч в дните с месо, които така или иначе обхващали по-голямата част от седмицата. Първата дама го приемала редовно със сода, борейки стресови политически кампании. Не е тайна, че забележителният интелект на Тачър приковавал мъжкото внимание, а един от политическите й противници разказва: "Ароматът на парфюма й, сладката миризма на уиски... За Бога, тази жена привлича невероятно!"
Сред политиците на световната сцена с истории за уиски се нарежда още Хилари Клинтън, която репортер хвана да "обръща" шот уиски в нашумял американски бар по време на президентската кампания, а преди няколко години на пазара бе пусната бутилка в нейна чест.

Питиетата в световните литературни класики

Редица са нещата, които бихме могли да кажем за Робърт Бърнс. От това, че бил възприеман като селянин с провинциален вкус, до славата му на национален поет на Шотландия. Но от която и страна да погледнем, той никога не се е свенил да възхвалява скоча в творчеството си. Много от поемите на Бърнс са с основен герой "водата на живота", докато в други бива случайно възпята като източник на мъжество, смелост, муза и вдъхновение.
Други колоси на литературното творчество с афинитет към кехлибарената напитка са Труман Капоти, Марк Твен и Харуки Мураками. Авторът на "Закуска в Тифани" признава, че не можел да заспи без обичайната си доза уиски, защото вдъхновението му било толкова силно, че само това го успокоявало. Марк Твен наричал уискито си "моят домашен любимец", съчетавал го с малко топла вода и любимите си пури, като в писмата до приятеля си Андрю Карнеги твърдял, че "няма грешно време за добро уиски". Най- известният съвременен японски автор на световни бестселъри пък след многото си посещения на публицистични форуми в Шотландия възкликва: "Уискито е като красивата жена: първо се възхищаваш, после отпиваш."

В поп културата

Събитията на червения килим не просто предполагат, но изискват добър вкус за това, което пиеш.
Франк Синатра, и тук едва ли ще изненадам някого, се оказва един ценител на класното уиски. По бутилка от любимото му течно злато от Тенеси присъства на сцената на всяка от изявите му, а той неприкрито й се наслаждава. По време на концертите си певецът и актьор вдига официлен тост, който често завършвал така: "Алкохолът е най-лошият враг на човека, но Библията учи да обичаме враговете си. Затова обичайте уискито си така, както го правя аз."



Още от средата на миналия век: четирикратната носителка на награда Оскар, актрисата Катрин Хепбърн, винаги е била категорична в избора си - шотландско. Точно така е и при Ава Гарднър (голямата любов на Синатра, а може би сходството помежду им обяснява много!).
Завръщайки се в настоящото, актрисата Мила Кунис признава, че може да плаче от удоволствие, когато отпива от любимия си бърбън, а певицата и актриса Лейди Гага почита ирландското уиски, като отдава значима част от творчеството си именно на него.
Сред известните любители на джина са Дженифър Анистън и Мадона, които го съчетават с нискокалоричен тоник, и Раян Рейнолдс, който бутилира своя марка, Aviation Gin.

И накрая, стигаме до Джеймс Бонд.

Предвид количеството уиски, което агент 007 приема, е цяло чудо, че успява да намери ключовете си, а какво остава за спасяване на света... В паметта ми като особено забележителна е останала сцената в Skyfall, в която шот от 50-годишен висококласен малцов скоч, балансиран върху главата на едно от момичетата на Бонд, трябва да бъде отстрелян с пистолет. Бонд умишлено пропуска целта с думите, че би било "ужасна загуба на уиски".



В Casino Royale пък, който проследява първите му дни на специален агент от класа 00, го виждаме да обяснява в детайли какви предпочита да бъдат пропорциите и приготовлението сухото му мартини, където главен герой е джинът: 3 мерки джин, 1 мярка водка, ½ мярка сух вермут, разклаща се върху лед и се добавя тънка кора лимон.
Може би няма да бъдем толкова известни, колкото личностите по-горе, но поне имаме рецептата за мартини на Джеймс Бонд. И знанието, че стига да подхождаме към питиетата си с уважение към мярката, но и с високи стандарти за качеството, останалото не е толкова важно.

---

Гергана Ангелова e лицензиран уиски експерт, основател и лектор на Bulgarian Whisky Academy (BgWA) - официален партньор на Edinburgh Whisky Academy; основател на Whisky Events Bulgaria и съавтор и дизайнер на книгата "Уиски хроники". Тя е и главно действащо лице в уиски бар "СандъкЪ" в Пловдив.