Johnnie Walker, скоч уиски номер едно в света (IWSR 2019), приветства двама забележителни българи в компанията на Мила Йовович и Ейдриън Броуди. Актрисата Анжела Недялкова и журналистът Георги Тошев се включват в движението "The Walkers" като точните хора, носители на духа на Johnnie Walker, които през целия си досегашен път са доказали, че посоката за тях е само една - напред.

Философията на Johnnie Walker е, че движението напред и преодоляването на границите са това, което ни прави хората, които сме. Георги Тошев е журналист, пътешественик, разказвач на истории и биограф на емблемите на българската култура. Човек на действието, той е в постоянна надпревара с времето по пътя към поредното приключение. Независим и своенравен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и никога не следва отъпкани пътеки. Ето какво разказа за собствените си подбуди да бъде част от "The Walkers".

Участвате в кампания на Johnnie Walker със слоган "Не говори. Действай." Как това послание отговаря на характера ви?
Динамиката е част от живота ми. С годините се убедих, че действията, а не думите, ни променят и ни движат напред. Аз съм човек на думите, вярвам в тяхната сила и въздействие, но ако трябва да избирам между думи и действия, ще избера действията.



Има ли изобщо нещо, което може да Ви спре? Кога е разумно според вас човек да преосмисли посоката, която е избрал, и има ли път назад?
Човешкият живот е непредсказуем и пълен с обрати. Вярвам в разума и пътя, който всеки от нас има. Да смениш посоката не е слабост, а стратегия, понякога необходимост. Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е лесно, но съм благодарен на обстоятелства и хора, които са провокирали тази промяна. Понякога да се върнеш назад може да те придвижи много по-напред по твоя път.

Преживели сте доста, но винаги сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, с които сте най-горд, че сте прекрачили?
Никога не се отказах да опитвам, да се променям, да търся начин и да се намеря в различни култури и обстоятелства. Оцелявах, не на всяка цена, но вървя по път, който смятам за важен за мен. Преживял съм гранични състояния, тежка катастрофа, изпитания - лични и професионални, раздели със скъпи хора, но не
се пречупих, не изневерих на принципите си. Видях този свят. Обикнах го. Чувствам се навсякъде добре - от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, живея в Европа. Убедих се, че това, че сме различни, е качество, а не недостатък. Научих се да бъда благодарен. По принцип имам страх от много високо, но след като скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този страх. Познавам обаче добре границите си - човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен днес.

Какво ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?
Вярата и спокойствието, че грешките са поправими. Важни са уроците! Журналистиката е динамична професия, особено днес в света на фалшивите новини и социалните медии, където всеки може да се изживява като журналист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното всекидневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което ценностите се променят, е моята лична задача. Помага ми семейството, приятелите, природата.



Имало ли е моменти, когато всички са ви казвали, че нещо няма как да се получи, но не сте се отказали и сте ги опровергали?
Всекидневно, особено в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: "Няма да стане!". Много е стимулиращо първото "не", защото калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, мечта. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, ABBA, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей са една малка част от важните ми срещи. И няма значение дали идваш от голяма или малка държава, дали 7 милиона, или няколко милиарда говорят твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е важен в живота на човек.
Благодарен съм, че съм го имал, но аз работя всекидневно за този шанс.

Кое е най-голямото ви вдъхновение?
Дъщеря ми.

Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата ви до момента и как го преодоляхте?
Много са! Бях заплашван, неглижиран в началото, уволняван, но не се отказах. Работата ми със световни медии е била истинско предизвикателство. Научих много. Там трябва бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил до момента, и да започнеш отначало, на чисто. Научих много и днес знам какво мога и какво не искам да правя. Знам, че винаги ще бъда необходим с това, което съм научил. Мога да си намеря работа навсякъде по света. Това ми дава спокойствие. Държи ме буден.

Заслужава ли си човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал?
Ако е любопитен - да, но не на всяка цена. Аз съм избрал този път, който не е лесен, но за мен е важен. Светът, макар и трошлив, е едно чудесно място за обитаване. Благодарен съм на съдбата, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкова различни хора, преживял съм много. Това ме зарежда с енергия, която имам необходимост да предам и на другите. Новият път е ново знание, а аз няма да се уморя да уча.

Какво бихте казали на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него?
Не е страшно! Направете не само първата, но и втората, и третата. Пътят ни е даден, за да го вървим. Пътят е движение. Не говори! Действай!