Четете пълния текст в зимния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в Elephant Bookstore, Wonderland Desserts & Cocktails, La Cave du Moulin, SeeWines, Zoya.

Обичам Шотландия. Живописните хълмове на Хайлендс и кротките пейзажи на Лоулендс. Вечното спокойствие на реката Спей. Готическата архитектура и очарователната пъб култура. По пътя извън града погледът шари между зелени тучни поля с любопитна растителност и студени поточета, препускащи, сякаш бързат за някъде. Тук-таме окото се отваря, недоумяващо и деликатността на езера, загърнати в мъгляви пелени...

Пътуването ни до остров Скай започна от Инвърнес. Дните преминаваха в разходка из драматично красивите пейзажи на Хайлендс - районът на най-вироглавите представители на шотландския род. Съвсем наблизо са мистичното езеро Лохнес и полуразрушеният замък от XIII век Urquahart castle. Вечерите ни пък бяха запълнени със задоволяване на почти изследователски интерес към заведенията, разположени от двете страни на реката Нес, която разполовява центъра на града Инвърнес, и преливаха в скромно опознавателно обикаляне от пъб на пъб по обратния път до хотела. Малко смущаващ бе фактът, че за смели туристи, които искат да опитат местна кухня, тук се натъквахме на италиански специалитети и бургери.



Упорито търсене ни отведе на две места: Urquahart, сгушен малък ресторант с домашно приготвена шотландска храна от едната страна на реката, и шумните големи помещения на Johnny Foxes на отсрещния бряг. И двете заведения, крайно различни помежду си, предлагаха чудни специалитети, но с модерен привкус, съобразен с туристическата градска среда, която обитаваха. Тук плашещият на описание, традиционен шотландски хагис, приготвен от овчи сърце, дроб и месо, с подправки и ечемичени зърна, се сервираше като ароматна плънка на пилешко роле, гарнирано с микрорастения. Плътният силен сос на говеждия овчарски пай пък бе покрит с очарователно похлупаче от запечено маслено тесто. Като повечето заведения в Шотландия и тези предлагаха множество различни по стил бири и сайдери, но далеч по-добро впечатление у мен остави рафтът с уиски с неголяма, но приятна селекция бутилки.



След доволно хапване и още по-голямото задоволство от кулинарните находки по обратния път към хотела,

уличен глъч от съседния ъгъл отведе до масивна тъмна врата

нашите хем сити, но и вечно жадни души и небца. Над портата надписът гордо гласеше The Highlander. Още с влизането приглушената светлина мигновено предразположи сетивата ни, премръзнали от есенното време. Тук хората знаеха как да се забавляват и въпреки часът да бе едва 21:00, се лееше музика на живо. Барът бе препълнен, хората жужаха като в кошер, а самият изглед на дъбовия рукванд ни подканяше така, като да не бе нужно повече. Едно hot toddy със скоч, гореща вода и сладко - пикантни подправки и затопляща чаша чисто уиски бяха достатъчни да съберем сили и да се прехвърлим на отсрещния тротоар в The Hootananny. Стените, облечени в червен тартан с акцентите на кралското семейство, и гайдата, чиито звуци се носеха от сцената, бяха кулминацията на нашата вечер.

Интересна страна е Шотландия - закуската слага в малкия си джоб и обяда, и вечерята за седмици на нашенските модели със стройни фигури. Закусвахме в крайпътно ресторантче на отдалечения бряг на Лохнес. При все опитите си да видим поне перка от чудовището, успяхме да глътнем по един чай с мляко в мъглата и да се заситим по шампионски за пътешествието си. В голяма чиния получихме нещо подобно на всеизвестната английска закуска, но с някои не съвсем скромни допълнения - към очакваните яйца, печени домати, гъби и бекон, боб в доматен сос и наденички, имаше и хагис.



Цветовете на есента само подсилваха естествената красота на шотландските хълмове - безценна, дива, извънградска и сякаш недокосната от модерния свят. Под звуците на гърлен галски, съчетан с меки извивки на арфа и карникс, картините пред прозореца изглеждаха още по-приказни и митични. Тръпнещи от нетърпение, се пренесохме през моста към Скай. Много бих могла да кажа за този най-голям шотландски остров със специфична геоложка структура, но няма смисъл - само усещането остава: Скай е от онези провинции, които те влюбват завинаги в себе си. Тук все още можеш да чуеш галска реч и забранения в миналото скотс, да срещнеш сурови, но добродушни хора и някъде да опиташ истинския вкус на шотландска храна.

Първа спирка - замъкът Eilean Donnan. Това бе той, издигащ се величествено във вечната си каменна застиналост сред бреговете, раздрани от отлива. Бяхме късметлии - необичайно слънчевото време бе избистрило гледката и изведнъж някъде отдалеч се понесе звук на самотна планинска гайда. Шотландците вярват, че гайдата е вълшебство. Ето, че то се случи и на нас. Движихме се по лъкатушещия основен път през острова, между зелени хълмове,

хайлендски телета с разрошени от вятъра перчеми,

черноглави скокливи овце и множество препускащи самородни поточета. Спряхме до бар, досущ като от романите - самотна каменна постройка, деляща пътя между две градчета. Вътре ни чакаше завидна многобройна уиски колекция, стени от артистично подредени кутии от скоч, маси от дъбови бъчви и бутилки, направени на полилеи. Камък, дърво и уиски - вечната романтика в тази индустрия. На излизане на една от масите се понесе тост на галски и няколко весели подвиквания за наздраве: Slàinte mhath! Slàinte mhath!" Кимнахме с вдигнати чаши отлежал торфено-соленоват сингъл малц от емблематичната за острова дестилерия Talisker и новопостроената, но обещаваща Torabhaig. Тук сякаш вкусът на уискито бе различен, дори и само защото бяхме на негова земя и с приповдигнати емоции...

*Гергана Ангелова е основател на Bulgarian Whisky Academy, уиски експерт, лектор и автор