DiVino.Taste 2021: рестартът на българското вино

Пълния текст четете в новия брой на сп. Бакхус - "Империите", който ще излезе на 17 декември.

Да отидеш на винено изложение и да си купиш на момента по бутилка от всичко, което ти е грабнало вниманието, е като да си купиш баничка на излизане от фитнеса - на човек със слаб ангел или алкохол в кръвта малко му трябва. Преглеждайки обаче към "пораженията", които съм си донесла вкъщи, два дни след края на DiVino.Taste 2021, се чувствам видимо доволна. Ако има един извод от десетото юбилейно издание на форума, провел се на 19-21 ноември, той е, че българските вина са все по-близо до това да открият идентичността си.

Пропуснатото издание през 2020 г. означава, че са минали точно две години от последната мащабна среща между избите и потребителя, и по всичко личи, че времето е послужило за рестарт. От една страна забелязвам развитие сред избите, които бяха избрали (всеки можеше да предлага до 7 етикета) да покажат по-смели и във всички случаи по-регионални вина. Публиката пък (макар и видимо по-малко от изданието през 2019 г., вероятно заради спазването на VTR протокол за достъп), беше любопитна и мотивирана. Сякаш негласно във въздуха се рееше усещане, че в битката с пандемията българското вино ще падне последно.

снимка: Надежда Чипева

В глокалното платно

Нямам търпение да дойде моментът, в който на DiVino.Taste от 450 вина ще има не повече от 5 совиньон блана и пак толкова купажи от каберне совиньон и мерло. Уви, десетото издание не беше този момент, но аз избирам да приемам чашата като наполовина пълна и да се фокусирам върху забележимото преориентиране към по-интересни сортове.
Все по-смело можем да говорим за глокализация (глобални сортове или тенденции, направени в местна интерпретация). От над 60-те изби, които участваха, почти всички представиха поне по един местен сорт.
Маврудът, очаквано, беше фаворит и ми се иска да мисля, че кампанията за създаване на Международен ден на мавруда, който да се отбелязва всяка година на 26 октомври (Димитровден), е насърчила потребителите да търсят сорта повече. Това ще повиши и предлагането. Извън него най-често ползваните местни сортове бяха широка мелнишка лоза, мелник 55, гъмза и рубин сред черните, а сред белите - димят и регионални вариации на мискет, както и една гергана.
Да, все още Бордо блендът е цар, но му отминава модата или поне виждаме все повече модификации с местни сортове. Обикновено те са кабене совиньон, каберне фран, мерло и мавруд, като вероятно този наш сорт е избран заради очакването, че ще придаде по-голямо тяло към купажа.

снимка: Надежда Чипева

Време е за смелите посланици

Някои вина са толкова специфични по една или друга причина, че са се превърнали в посланици на своите изби. Може да са бели, червени, оранжеви, настойвани, плодови, пенливи или отлежавали в квеври, но общото между тях е, че са изразителни и с характер. И за щастие все по-трудно става да изброим всички:

Гергана, изба "Царев брод": белият сорт с дамско име е кръстоска между димят и мускат отонел, възродена е от винаря Николай Кръстев и екипа им. Ароматна, свежа, интересна, тя, както и пет-натът им от ризлинг привличат внимание към избата. Такъв посланик може би ще стане и оранжевото розе от пино гри: любопитен експеримент, който ни кара да се питаме къде е границата между розе и оранжево вино, ако сортът е с розово-сиви ципи?

снимка: Надежда Чипева

снимка: Надежда Чипева

Вината в квеври на Better Half: грузинците правят вина в глинени амфори от хилядолетия, но при нас пионер в модерната ни история е Николай Далаков.

Каберне фран и кайлъшкия мискет, "Хараламбиеви":, ако някой сега навлиза в света на виното, тази бутилка каберне фран с издайническия за сорта аромат на зелена чушка е като по учебник и, смея да твърдя, е най-добрата интерпретация в България. Кайлъшкият мискет, който "Хараламбиеви" възродиха, също ще привлече доста погледи към семейната изба, тъй като те са практически единственият производител на местния ароматен бял сорт.

Пенливи по традиционен метод, Midalidare Estate: избата си създаде име в последните години именно покрай пенливите, тъй като методът е този за шампанско, но цената, е най-много наполовина, а най-често - на ⅓. Тъй като виното е добре направено и държано върху фините утайки по 18, 24, а в някои случаи - и 48 месеца, то е комплексно и служи като достъпен вариант българската публика да опознае този стил извън новогодишния сезон.

Настойвано от 22 by Burdi: ако мислите, че обичате пелин, пробвайте това. Настойвани вина с 22 билки и растения в 3 интерпретации: бяло, червено и бяло в дъб. Стават за всичко от аперитив до съчетание с основно ястие, под формата на коктейл или като десертно.

Приложението: малка стъпка за избите,
голям скок за потребителите

Неведнъж го казахме в дните преди форума: онлайн приложението на DiVino.Taste (достъпно за Android и iOS) беше страхотен бонус. Освен че спести хартия и ресурс, както и прехвърляне на измачкана програма от ръка в ръка в продължение на три дни, апликацията предостави кодирано по цветове и региони цялото съдържание - и избите, и вината им, за да може лесно да си водим бележки и да оценяваме онова, което ни е направило впечатление.

Приложението значително подобри потребителското преживяване. Друг такъв приятен елемент бе наличието изложители с храна, зехтини, бутилки за многократна употреба или винен дневник. Бутилките се купуваха от специално създадения за целта магазин на Casavino.

Играта на партньора Mastercard на входа пък подари ваучери за пазаруване на някои късметлии в томболата, а голямата награда беше вечеря в бутиковия ресторант Dieci в с. Девино, който тази година получи наградата за "Дебют" в конкурса "Ресторант на годината 2021 Бакхус, Acqua Panna & S. Pellegrino".

Пълния текст четете в новия брой на сп. Бакхус - "Империите", който ще излезе на 17 декември.