Заедно с Българската Асоциация на Винените Професионалисти се обединихме зад мисията да популяризираме българските сортове и то не за кого, ами за самите нас - българите. Не казваме да спирате със Совиньон Блан, но богатството, което виси по лозята с местни сортове може да ни кара да се спираме на бутилирани гъмза, димят, тамянка или памид.

Избирахме Деня на Мавруда за повод и макар този сорт да е пуснал корените си в Родопите и Сакар планина, ние потеглихе към обагрената Северозападна България. Там посетихме занаятчийски изби и необятни шата, които се включиха в предизвикателството за популяризиране на наши сортове.

Пътешествието ни започна от бутиковата изба "Агрофитнес" в село Боровци, зад която стои Тодор Костадинов и неговата мечта да изследва и възроди изгубени български сортове. Той отглежда 20 сорта на своята лозарска площ като тъмен памид, зарчин, димят, тамянка, рубин, гъмза и други. Тодор е упорит, работлив и отдаден на своята безконечна тръпка. Избата му е разделена на три епохи от българското винарство под формата на музейна част, където всеки посетител може да проследи лозарския бит от десетилетия назад до ден днешен.



Препоръката на Тодор е виното да се пие по много, предимно българско като някои сортове позволяват и консумацията им от "сабайле".

След гостоприемството в село Боровци, се насочваме към Белоградчик и избра Боровица, която "цялата ухае на мечти". С тези думи ни посреща Адриана Сребринова, която се грижи сама за лозята след смъртта на Огнян Цветанов, другият винен майстор от проекта Боровица. Адриана ни разказва за своята кауза и призвание - да прави вино, за предизвикателствата около пожарите, които са ги сполетели през годините и как се отглежда грозде в скалистата почва на този райски кът. Съхранявайки стила си през годините, избата поставя Гъмзата на пиедестал.



И докато този сорт, отглеждан в централна и северна България, е сравнително видоизменен от специалистите по винарство и лозарство, като от него се произвеждат по-плътни вина, то сортът Новоселска Гъмза (белоградчишки регион) се отличава с далеч по-голяма елегантност. Гъмзите на Боровица от серия Грейт Тероарс, се винифицират от стари лозови насаждения - 45/60 годишни, а тези от серия Боровица, от лозя в силата си -16/20 годишни. Пиеш и правиш спомени.

И като споменахме новоселска гъмза, се отправяме към следващата ни спирка, а именно изба Ново село. На брега на река Дунав, избата произвежда 35 000 литра вино годишно от 720 декара собствени насаждения. Философията на Ново село е съхраняването, развитието и популяризирането на традиционния за региона сорт - Гъмза. Стремят се да предлагат все по-оригинални вина от него заради своя изключителен потенциал той има перспективата не само да върне старата си слава у нас, но и да спечели нови чужди пазари.



С няколко бутилки под ръка се отправяме към следващите локации от картата на Северозапада, която ще ни запознае с видни енолози, ще се сблъскаме със силни Северозападни характери както на хората в региона, така и да вината им. Очаквайте скоро втора част.