"За моя рожден ден искам замъци", казах аз. "Такива като от приказките и то няколко от тях, да ги разгледаме, да им се насладим и...". "Няма проблеми, тогава трябва да отидем до Лоара и да се разходим за няколко дни по долината на реката", каза мъжът ми, без да му мигне окото.

След няколко месеца пътуваме с кола към моите замъци и споменатите от него лозя и други местни специалитети на тази френска област, сред които и множество кози сирена. Имаме първа задължителна спирка: селoто Сансер. То е едно от любимите бели вина вкъщи, а апелациите Sancerre и Pouilly-Fume са двете най-известни за сорта совиньон блан.

До Сансер се намира селцето Шавиньол, където правят малки кръгли бели топки от непастьоризирано козе мляко, известни като crottin de Chavignol. Хвърлихме поглед на съвсем пресни сиренца в един магазин, които първо приличат на малки конуси, но с узряването си спадат. С времето цветът на малки пити сирене се променя от снежно бял до жълт и тъмнобежов, едновремено с това сиренето става по-сухо и ронливо, а вкусът се усилва заедно с миризмата.

Следваща спирка са... разбира се, замъци. По долината на Лоара замъци има, колкото сърце иска. Те са както от XVII-XVIII век, така и по-стари, от Средновековието. Прекрасната природа и стратегическото централно положение са само част от причините, поради които долината на реката е била предпочитано място за живеене. През Ренесанса регионът се превръща и в средище на изкуство, култура и интелектуален обмен. Наред с ловни излети регионът примамва голяма част от кралската аристокрация, която започва да се състезава кой ще има най-пищния замък и кой да е по-впечатляващ от другите.



Нашата програма започна с най-големия и със сигурност най-известния - замъкът Шамбор (Chambord). Той направо те сепва - като застанеш в двора и погледнеш нагоре, аз се почувствах като една дребна буболечка. Огромен, каменен и с разказите на сладкодумната ни екскурзоводка, човек си представя какви невероятни пирове е имало по време на лова.

В замък номер две Шeнонсо (Chenonceau) всеки сам разглежда със слушалки в ушите и широко отворени очи. И наред със замъците, водим всекидневни дегустации на вина и различни сирена - каквото открием на път. Особено през лятото местните изби са отворени всеки ден, надписът "Vente directe" сигнализира, че човек може да спре за дегустация. А табела "Fromages" насочва към производители на сирена, които са, разбира се, и на местните седмични пазари.




Дали пресни, покрити с прах от въглен, отлежали, кръгли или във форма на пирамида, едно е сигурно: козите сирена от долината на Лоара са част от забележителностите за всеки чревоугодник. На 5 тероара (le Crottin de Chavignol, le Pouligny Saint-Pierre, le Sainte-Maure de Touraine, le Selles-sur-Cher, le Valençay) е дадена класификацията АОP, която удостоверява, че от производството на млякото до зреенето на сирената всичко е станало в дадената област. 650 ферми и 90 000 кози помагат за запазването на традицията в региона, а и отлично пасват към вината, произвеждани тук.

Интересна е историята на правенето на вино по долината на Лоара, най-дългата река във Франция със своите над 800 километра. Производството започва преди повече от 2000 години. Римляните са първите, които засаждат грозде около Нант, до Атлантическия океан. С годините регионът се разширява до днешните Анжу и Сансер. В Средновековието монасите поемат отговорната дейност за производството на вино. А от Средновековието до XIX век то е било изнасяно по воден път към Англия, Белгия и други части на Франция.

Бизнесът с вино се развива добре, докато лозята не биват нападнати от филоксерата - листната въшка (Phylloxera vastatrix), която пристига около 1860 г. във Франция от чужбина. Филоксерата убива корените на лозята и тя умира. В края на XIX век почти всички лози по долината на Лоара са унищожени. Само сортове в пясъчни почви са спасени от този смъртоносен вредител. При появата ѝ обаче трябва да се изкоренят всички лозя в радиус от 30 м и в продължение на 6-7 години в тази зона не могат да се засаждат други.

Производството на вино се възстановява през XX век, когато по долината на Лоара се засаждат много нови лозя. В днешни дни 3500 производители на вино произвеждат над 300 милиона бутилки годишно в региона. От тях 51 вина с апелация AOP и 6 с етикет IGP. 51 % от гроздето в долината на Лоара се отглежда по биологичен начин. Целта е до 2030 100% от лозята да са плод на екологично сертифициранo или биологично земеделие.



Заради различните комбинации на климат, география и геология, долината на Лоара може да бъде разделена на четири основни винени области:
- Долна Лоара: т.нар. Pays Nantais, около Нант, най-западно
- Средна Лоара: регионите Анжу-Сомюр и Турен, оттам най-познат е каберне фран
- Централна Лоара: или Centre, където се намират апелациите Sancerre и Pouilly-Fume

Благодарение на тези специфични условия, Лоара е и най-разнообразният винен регион на Франция. Но освен това е и най-непознатият извън страната, едва 20% от произведените вина тук достигат отвъд френска земя. САЩ, Великобритания и Германия са топ 3 на държавите, които купуват оттук.

Областта около устието на реката и град Нант, близо до Атлантическия океан, е с морски климат (меки есен и зима, горещо и влажно лято). Тези условия, заедно с почви от гранит и шист, предразполагат към производството на Мускаде (предимно от сорта мелон б, понякога с до 10% шардоне) - свежо и сухо бяло вино с цитрусови нотки.

В Средна Лоара, около градчетата Сомюр, Анжу и Турен, климатът се сменя с полуморски. Тук расте известният за Лоара каберне фран (наричан тук също Бретон), генетичен баща на сорта каберне совиньон. Специфични за него са ароматите на червени горски плодове, както и нотки на чушка и тютюн. Най-добрите представители без съмнение са тези от апелациите Bourgueil, Chinon, St. Nicolas de Bourgueil, Saumur-Champigny. Голяма част от лоарските розета също се произвежда от този сорт грозде.



Емблематичното бяло вино на тази област се прави от шенин блан, наричан и пино на Лоара. За него е характерен аромат на липа, мед, круша, дюля и лимон. Известни апелации са Anjou, Savennieres, Coteaux-du-Layon, Vouvray, Montlouis. Сортът шенин блан е много разпространен в Южна Африка.

Около Сoмюр има километри от подземни тунели, които са били и още са много практични като място за съхранение и отлежаване на вина, особено на пенливия стил креман.

Третата област е известна като Центъра (заемайки централно географско положение). Тук e царството на белите вина, отгледани върху бели варовикови и кремъчни почви. Совиньон блан е идеален за местните условия. Вината са чистосортови, сухи, плодови и с висока минералност. Както и с типични аромати на цариградско грозде, грейпфрут, аспержи и билки. За апелациите Sancerre и Pouilly-Fumé можем с ръка на сърцето да кажем, че са добре известни по целия свят.

Долината на Лоара крие множество съкровища - архитектурни, културни и гурме. И се надявам да съм събудила любопитството във вас да посетите този регион и да се насладите лично на трите големи забележителности - замъци, вино и сирене. Защото дори Лоарските вина да не са толкова известни, колкото вината от Бургундия и Бордо, те са изключително достоен конкурент и добре пазена от французите тайна за всеки истински ценител на виното. Santé!