Аз лично така срещнах лице в лице бреските пилета – на пазара, опаковани като за погребение с военни почести, със знамето на Франция на гърдите и опитах как в Брес готвят прескъпото им месо.

Така, в една ферма в Бретан, установих разликата между вкуса на полово стерилизираната и нестерилизираната стрида.

Така се натъкнах на Ким Кук, дизайнер на храна, и Морис Алекси, главен готвач в Елисейския дворец, и получих шанса да изгоря една тенджера в тяхната кухня – край куп колосани кърпи и пред готварска книга с любимите ястия на Марсел Пруст, разтворена върху пюпитър и съпроводена от бележките на Морис.

Така пробвах Блу д’Оверн, Пелардон, Комте, Епуасе де Бургон, Сен-Нектер и десетки други френски сирена направо от ръцете на производителите им.

Така се запознах със "сламените" вина на Жура, с праволинейните производители на Лоара, с жизнерадостните розета на Лангедок, с шардонето от Шардоне, с импозантните "Шатоньоф дю пап", на които възрастта им отива, и със списък вълнуващи етикети, на които човек не попада извън Франция.

Да не говорим, че така се озовах в подземния замък Брез, видях единствения оцелял портрет на прототипа на Синята брада, ходих на разходка с фазан, взех разхлаждаща баня заедно с щастливата тълпа на тротоара в нажеженото Бордо и се запознах с Божидар и компания, които прекарват летата в бране на кайсии и грозде в района на Ришельо. Няма изобщо да споменавам за тамплиерите, градините на Виландри, дизайнерските консерви с риба, най-голямата дюна в Европа и десетките блажени преживявания из ресторантите на Франция.

Накратко, последните години прекарвам доста от ваканциите си в тази страна. Не съм намерила тракийско златно съкровище в двора си. Намерих нещо друго – в интерес на истината пак с ровене, само че не с лопата в пръстта, а в интернет. Оттам научих чудесно

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5