Този материал е част от зимния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, а след време и в Elephant Bookstore, Wonderland Desserts & Cocktails, Chilli Hills Farm, Grape Central, La Cave du Moulin, SeeWines, Zoya, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

Част I четете тук.
Част II четете тук.

За всички от Балканите, за да не казвам от България, ще отбележа, че меню без сарми, разбира се, не е никакво специално меню.

Още след второто ястие любопитството ми ме вдигна за кратка обиколка, в която надничам как екипът приготвя храната. Всички са събрани около маси в средата на ресторанта, разделен на няколко зали - приведени над блюдата - редят, трупат, оформят, работят с пинцети, въртят чинии. Надзъртам и зад стъкло, където на скара се пече нещо подобно по форма на средно голямо кебапче (не, месото не ми липсваше в менюто).



Нищо подобно. Малко по-късно се оказва коджи. Карамел коджи, уточнява Кари, която е донесла да ни покаже как изглежда коджи, преди да мине през огъня и да влезе в долмата. Завито е с кожа от краставица. Тази сарма влиза не само във фаворитите ми за вечерта, а и за вечни времена. А коджи, както вече е ясно, е на почит в Noma. Имат коджи масло, коджи олио и други интерпретации.

И цветя за всеки вкус. Смеем се отново, докато идва десертът с билките, а след него още една саксия, в която цветето е сладолед с бъз, обвит в нежно тесто, сплескано преди това между пчелен восък




Послевкус: Разбира се, ястията в Noma са в размер, типичен за Michelin ресторант (а този е с три звезди), но менюто е сет от 15. Някъде по средата приятел от нашата маса се престрашава и поне на шега питаме Кари няма ли някакъв шанс за малко хляб, защото в България така сме си свикнали. Може би е шокирана, но не си личи през смеха й. И не ни изгонват.