От броя: Ужасии в чинии

Пълния текст четете в летния брой на списание "Бакхус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Chilli Hills Farm, Grape Central, Imperial Gastrohub, Wine and Co, La Cave du Moulin, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

Легенди с привкус на ужас се носят за азиатските гозби от крайбрежието на Южнокитайско море. Повярвайте, две трети от тях са чиста истина - могат да стреснат дори отявлен хранителен сапьор като мен. Когато се върна от далечна държава, първото, което ме питат, е "какво яде". Ами, понякога е необичайно за небцето, друг път недоумяваш защо ти сервират нещо, което у дома убиваш с чехъла. Но опитването на чужди ястия е почти същото приключение като пътешествието. Особено във Филипините.

Вонливи чудеса от пазара в Манила и сладък бъркоч за десерт

Неделният пазар в Легаспи парк в Манила е кулинарно предизвикателство. Няма трезвомислещ човек, който да опита вековно яйце, но китайското влияние тук е толкова голямо, че филипинците образуват спретнати опашки пред сергиите с вонливия деликатес. Попитах защо цветовете му са толкова различни. "Ароматът" на сероводород и амоняк се дължи на разлагащия се жълтък, а колоритът - на материала, в който яйцето отлежава от няколко седмици до няколко месеца. Пепел, сол, глина, ориз, люти чушки, чай, вар, дори оцветена захар в зависимост от вкуса, който готвачът иска да постигне.

Вековни яйца

Още по-потресаващи са птичите зародиши. Почти излюпени пиленца или патенца с оперение, клюн и напълно оформени краченца се сервират сурови, подправени с малко соев сос или изпържени до златисто.
Прежалих се само за друг филипински деликатес: пилешки чревца, надлежно нагънати на дървени шишчета и опечени на грил. Нещо като кокоши кукуреци. Потапяш в прясно изцеден лимонов сок, затваряш очи и не е идеално лошо, но няма да ми стане любимото ястие.

Все пак във филипинската част на Южнокитайско море има нещо, което става за ядене. Това е традиционният десерт хало-хало. В превод от местния език тагалог - разбъркано-разбъркано. Във висока стъклена чаша сипват парченца ананас, банани в сироп, оризови сладки, всякакви плодове в кокосово мляко, ядки, кокосова вода, късчета желе, консервиран зрял фасул, конфитюр от виолетов сладък картоф и натрошен лед. И за да е пълно ошашавянето от цветове и вкусове, най-отгоре бодват топка сладолед. Задължително извършвате действието от заглавието на сладкиша, преди да започнете да му се наслаждавате.

Хало-хало

Островни бодливи изкушения и нощните пазари на Тайпе

Оставаме в региона, но се местим към Тайван, където екзотиката в храната не пада по-долу. Когато сте на остров, няма как да не налетите на морска гозба. Приготовлението на морски таралеж е ритуал, доста по-дълъг от хапването му. С други думи: с него няма да преядете. Оказва се, че екзотичните бодливковци са връстници на динозаврите и са различни видове - някои опасни, други - ядливи. На вторите шиповете са къси и мекички, телата - тумбести, а цветовете предимно в зелено-кафявата гама. Мъжките са по-големи, но не се лъжете - месото в тях е в почти незабележимо количество. Женските пък съдържат т.нар. хайвер.

Щом си поръчате морски таралеж, сервитьорът първо го изважда от океана, после внимателно разтваря тънката черупка на кръглото мекотело, нежно изгребва с лъжичка хайвера, който е не повече от два-три грама. Смесва го грижливо с лимонов сок и лютив сос и го сервира.

На нощните пазари в столицата на Тайван Тайпе почти във всеки ресторант в специални аквариуми дремят домашни любимци. Предимно питони албиноси, отглеждани с любов и нежност от собствениците си. Затова ми се струва леко извратено, че на същото място смелчаците могат да си поръчат змийска водка и змийско вино.

снимка: Zach Inglis, Unsplash

За постигане на първото технологията е доста кръвожадна. Сервитьорът обезглавява влечугото и бавно изсипва кръвта му във високоалкохолната напитка направо на масата. Докато си казвате "Наздраве" с ужасяващия коктейл, на спиртник до вас къкри супа от нарязаното на парченца животно. Не по-малко стряскаща е и винената версия. Колкото по-отровна е змията, толкова по-качествен е еликсирът, към който се добавят билки, женшен или годжибери. Змията се поставя в бутилката и се залива с оризовото вино и подправките. Отлежаването трае поне шест месеца, при което алкохолът разгражда част от тъканите на влечугото. Отровата е на белтъчна основа и се неутрализира от виното. Понеже в Азия змията се смята за символ на мъдрост и дълголетие, се предполага, че тези качества се предават и на пиещия. От пробвали знам, че вкусът си е като на оризово вино, но ароматът - на пиле или риба. Иначе не било нищо особено.

А на една доста по-лека, макар и по-пикантна тематика: изключително забавни, поне за подхилкващите се тийнейджъри, които си правят срещи на нощните пазари в Тайван, са кексчетата с формата на фалоси. Размерите зависят от цената, вкусът е като на обикновен оризов сладкиш, но изключително реалистичните детайли изпълват с леко еротично веселие купувачите.