Всяка година поне по няколко нови изби се присъединяват към все още младата и динамична винена индустрия в България. Малко от тях обаче успяват да влязат в центъра на вниманието с първа реколта. През ноември 2019 г., на последното живо издание на форума за българско вино Divino.Taste, семейната изба на Цвети и Димитър Хараламбиеви в плевенското село Петърница направи точно това.

Името "Хараламбиеви" се предаваше от уста на уста като задължителна спирка сред тези, които търсят нещо различно и интересно, а в центъра на този интерес - редом със серията Trois Visages, или трите лица на пино ноар (бялo, розе и червенo), и свежия сортов совиньон блан, бе кайлъшкият мискет.

Този местен бял сорт никога не се е славил с потенциал за висококачествено вино и дълго бе пренебрегван и почти забравен. Подобна за съжаление е и съдбата на винопроизводството в Плевенско - някога един от големите винарски центрове на България. Със своя прочит на сорта Хараламбиеви обаче показаха, че кайлъшкият мискет има своя чар и си струва да бъде развиван като част от новото лице на българското винопроизводство.
Вината на Хараламбиеви са честни и неподправени, с максимален израз на тероара и сортовия характер, а не замаскирани от дъб. Белите вина са хрупкави, свежи и минерални, а червените са ненатоварени и леки, пивки и сортово изразителни. Интересът към тях подсказва, че регионът има с какво да обогати винената карта и преживяване на публиката в България.

С натрупване
Интересът към вината на Хараламбиеви не е просто "късмет на начинаещите". Това бързо проличава, когато в избата в село Петърница опитваме все още небутилираните вина от реколта 2020 г. Постоянността в характера им е осезаема - отвъд индивидуалните щрихи на каприза на климата вината запазват своите тероарни особености и добри качества - типичната виолетка в белия пино ноар и кремъчната минералност в розето, тревистата сочност на совиньон блана, пиперените тонове в каберне франа.

Макар да са на пазара от по-малко от две години, вината на Хараламбиеви всъщност са плод на 12-годишен труд в лозята и няколкогодишни експерименти, преди да се появят под настоящия бранд. Фактор за успеха е и искреното желание на семейството да прави добро вино - страстта на Митко Хараламбиев към лозето е повече от видима. Такова е и любопитството на Цвети Хараламбиева към безкрайния свят на лозята - в момента тя учи Технология на виното и кара трето ниво в WSET. Не без значение е и изборът на добри партньори - германски агрокомпании за посадъчния материал и работата на лозето, както и експертна помощ от добре познатото в бранша трио от "Виностудио" (Николай Кръстев, Петър Георгиев и Радостин Милков), което стои зад някои от най-емблематичните бутилки в модерната енологична история на България.

В началото бе лозето
Историята започва през 2009 г., когато Димитър Хараламбиев - математик лесоинженер по образование, предприема стъпка към сбъдването на мечтата си да има собствено лозе и да прави вино. Той е родом от Кубрат, но работата го довежда в Плевенско. Към този момент бъдещият лозар и винар няма нито трактор, нито опит, нито пък голям финансов ресурс. Все пак с подкрепа от местните хора успява да комасира парцел от 90 дка в района на село Садовец и създава първото си "учебно" лозе - "Калугерица", с каберне совиньон и пино ноар. На него през идните години той трупа знания, експериментира и доизгражда любовта си към занаята. В Садовец обаче Димитър Хараламбиев среща и друга любов - Цветелина, чието семейство е родом оттам. "Тъкмо се бях завърнала от САЩ и приех да преподавам във финансово-търговската гимназия в Плевен като временно решение, докато реша накъде да поеме животът ми. Нямах намерение към този момент да създавам семейство, но чрез общи приятели срещнах Митко и нещата се промениха", разказва тя.



От този момент нататък винената и семейната история на Хараламбиеви са неделими и към днешна дата включват три деца и четири лозови масива с обща площ 850 дка. Професионалистите казват, че доброто вино се прави на лозето и именно там са съсредоточени усилията на семейството. Лозе "Калугерица" на 180 м надморска височина сега е засадено с пино ноар и каберне фран, които се чувстват много добре в тези по-северни ширини, както и с по-екзотичния дорнфелдер. През 2012 г. е създадено най-голямото по площ лозе (250 дка) на избата - "Над пещерите" край с. Петърница, с основно бели сортове - совиньон блан, шардоне, траминер, но също и пино ноар. Парцелът е на 200 м надморска височина, а заради тънкия почвен слой лозите бързо достигат карста и черпят от него свежест и минералност. Година по-късно са засети 170 дка в лозе "Дъбника" до пътя София - Плевен. На този плодороден парцел с мощни почви се гледат мерло, каберне фран, рубин, мускат отонел.

• 

  снимка: Драгомир Ушев

Най-новото и интересно лозе на Хараламбиеви - "Могилите", е засадено през 2017 г. Масивът е на 300 м надморска височина и е разположен по-дълбоко в землището на Петърница, като в определени части на годината е трудно достъпен. Заради това и на него са засадени устойчиви сортове, които могат да се "гледат сами" - емблематичният за избата кайлъшки мискет, както и редица екзотични непознати за родната публика германски сортове - соларис, мускарис, шойребе и т.н., към които Митко развива любопитство при работата си с германските партньори.

Пътят към избата и бранда
"Първите години бяхме основно лозари - продавахме грозде, с което се и издържахме. На по-късен етап започнахме и да правим вино на ишлеме в други изби - за да видим какво можем да постигнем, а и за да си помагаме и икономически", разказва Цвети. По думите ѝ тези вина са били нелоши като резултат, но не и това, което искат да постигнат.

Нещата се променят през 2018 г. Хараламбиеви вече са понатрупали опит и увереност, а повечето лозя влизат в оптимална възраст от развитието си. Тогава семейството решава да възобнови старото производствено помещение на кооперативната изба в Петърница и да постави началото на изба и бранда Haramambievi. Винарната засега е скромно, неголямо работно помещение, но е оборудвана с необходимото.
Планът е в идните години тя да се свърже с красивата, запустяла съседна къща и да се превърне в модерна изба.
Капацитетът им е до около 100 хил. бутилки годишно, но качественото производство засега не надхвърля 35 хил.

"На практика ние правим троен качествен подбор. Първо е работата на лозята, така че да получим грозде от висок клас. Насажденията ни са много, така че част от гроздето се продава, а в избата влиза по-добрата му част. Вътре в нея пък подбираме най-доброто от доброто за виното, което ще влезе в бутилките с етикет Haralambievi", разказва Цвети.



Екипът е малък и всеки има роля във всичко. Митко е основният двигател в избата - той е лозарят и човекът, който създава вината с помощта на експертните съвети на уайнмейкърите от "Виностудио". Калин Грозданов е водещият агроном и е първо рамо в избата, а Цвети се занимава с маркетинга и управлението на проекта Haralambievi, но има своята роля и в създаването на вината. "В една малка семейна изба всеки прави всичко, няма как", казва тя. Известни предизвикателства носи корона кризата, като срещите с консултантите през отминалата година се случват онлайн. "Буквално с момчетата от "Виностудио" правехме вината по Viber и Zoom", добавя тя.

Вината на Хараламбиеви
Хараламбиеви може и да е малка семейна изба, но това не се отнася за портфолиото ѝ. В лозята има цели 23 сорта и изкушението да се работи с тях е огромно. Многото вина на избата все пак са подредени в логични серии: H'art са настойвани с билки вина (от типа пелин), Zerinta е в базовия ценови клас, Vineyards Selection е за екзотичните германски сортове, Trois Visages показва трите цвята на пино ноар, Royal са висококачествените вина от класически сортове, H's е селекцията от местни сортове - рубин (червено и розе) и кайлъшки мискет, Cepages са вина с коферментация от два сорта, а совиньон бланът The Chosen One е сам за себе си.

Каберне фран Royal Rouge е виното, което до момента привлича най-много вниманието на винените професионалисти. То е чисто изражение на сорта върху местния тероар (само 15% от него са минали през дъб) и според Цвети Хараламбиева именно каберне фран е сортът на тяхното бъдеще - на избата, на региона, а може би и на България. Местните сортове обаче сякаш са най-емблематични за избата.

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ в летния брой на списание "Баккус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.