Знаем, че италианците са специалисти по La dolce vita, от която храната е неизменна част, но не предполагаме колко често тя е повод за полемики. Поредната кулинарна битка на Ботуша се води не за ястие с национална и световна значимост като пицата и пастата, а за местна сицилианска торта, наречена касата. С шарената си премяна тя приветства запъхтелите се по калдъръмените улички туристи да отдъхнат в някое от многобройните кафенета.

Историята, както се очаква, ни връща назад във времето. Още преди тълпите да нахлуят в Сицилия и ресторантьорите да съзрат в този традиционен десерт бизнес стратегия, много поколения сицилианци са отраснали с него и свързват натрапчиво сладкия му вкус с кухнята на мама, която, запретнала ръкави над купата със сместа, праща децата до кварталната бакалия за захаросани плодове - отличителната украса на касата.
Именно така историкът Клифърд Райт я описва в своята книга Средиземноморскo пиршество - "торта от Сицилия, пищно украсена с лента от зелен марципан (според някои експерти оригиналният вариант е на вертикални зелено-бели ивици, но както знаем, сладкарството е изкуство, което търпи интерпретации) по обиколката ѝ и захаросани плодове отгоре. Прави се (не се пече, само престоява в хладилника до сутринта) в скосена тава напоен с ликьор пандишпанов блат с пълнеж от подсладено сирене рикота и омешани в него парченца от портокалова кора."

Докато всички източници са изчерпателни по въпроса за рецептата, произходът на тортата все още е спорен и се върти около две тези. Според едната, думата "касата" идва от латинската caseus със значение "сирене". Но Райт поддържа другата, твърдейки, че определящо за специфичния вкус не е сиренето рикота, а захарта. Тя, от своя страна, не е била позната в Европа по римско време. Едва арабите през IX век я донасят, като по този начин етимологията отвежда към арабската дума qas'at, описателна за широката кръгла тава със скосени страни.
За родина на касата се смята Палермо, известно с овчето мляко, от което се прави рикота, шамфъстъка и лимоните. Открай време тортата е основен елемент от трапезата на религиозните празници. Монахините я приготвят за Великден, а евреите - за Пурим. Когато идват арабите, захарта пасва точно на мястото си във вече установената готварска традиция в манастирите, оказвайки се тайната съставка за постигане на истинско кулинарно вълшебство. Подобрената версия на специалитета дотолкова приласкава небцето на калугерките, че през 1574 г. епархията на Мадзара дел Вало, на около 100 км от Палермо, им забранява да го правят през Страстната седмица.

Макар да изглежда, че двете тези са в примирие, приемайки касата за резултат от местната рикота и внесената отвън захар, въпросът за арабското влияние остава спорен. Популярно е мнението, че те са автори и на дизайна. Композицията от захаросани плодове с контур от бял крем силно напомня ориенталските флорални мотиви в изкуството и архитектурата. Но това не е достатъчно да убеди кулинарния изследовател Мери Тейлър Симети, която твърди, че захаросаните плодове са дело на сладкар от Палермо някъде през 1870-те. Понеже имал в излишество от тях, ги използвал да декорира десерт от рикота и неволно създал завършения вариант на днешната касата.

Нещата обаче отново не са еднозначни. Авторът на "Южно италиански десерти: преоткриване на сладкарската традиция на Калабрия, Кампания, Базиликата, Пулия и Сицилия" Розета Костантино допълва, че изначално касата има два варианта, ако не броим всичките последвали интерпретации. Cassata al forno (на фурна) е, която правят селяните с малкото им налични продукти - пълнеж от рикота се пече в основа за пастафрола (италианският отговор на пая) - затова е по-базова и близка до чийзкейка. Със забогатяването на региона в градовете започват да я надграждат. Вече могат да си позволят прясна рикота и гиздава украса. Така се ражда касата сичиляна. Al forno остава като отделна рецепта и днес все още я има в пекарните и домашната практика.

Тя е един от многото видове на касата, за които се казва, че са не по-малко от видовете пай в Америка, а те са стотици. От всичките местни традиции бизнес интересът е наложил днес най-разпространена да бъде cassatella di Sant'Agata. Размерът ѝ е компактен колкото за една порция, затова е удобна да се предлага на туристите като снакс за из път. Формата ѝ е кръгла и изцяло покрита с марципан, а на върха стои захаросана череша. Освен търсене на естетика, тук има и символично значение, препращащо към друга важна (и за разлика от арабските мотиви, си е автентично тяхна) страна на италианската култура - религията. Cassatella-та наподобява отрязаната гърда на света мъченица Агата, патрон на родния ѝ град Катания. Почитат я на 5 февруари, деня, в който умира през 251 г., след като е изтезавана, защото не се отказва от вярата си. Особено за празника се правят тонове cassatelle di Sant'Agata, но да, и през останалото време ще ги намерите да надничат от всяка витрина не само в Катания, но из цяла Сицилия.