Матча чаят набира значителна популярност през последните години, особено в социалните медии, като привлича интереса както на бизнеса, така и на потребителите. На Запад, изглежда, че по-малко се обръща внимание на древната история на този вид зелен чай, който на Изток е ценен заради своите изключителни качества.Вместо това те се увличат по екзотичния вкус, цвят и име, които пасват на стилистиката на няколко съвременни течения - от веган до хипстър и всичко по средата. А ние, защото не харесваме, когато образците на световната култура се профанизират, ще разкажем именно за богатата чаена традиция на Япония, където матча е перла в короната.

Чаят в началото: От Китай до Япония

Чаят, подобно на много други културни богатства, е пренесен в Япония от Китай. Легендата разказва, че около 2730 г. пр. Хр. митичният император Шен Нунг открива чудодейните свойства на чая, докато изучава различни билки. В своя труд "За билковите лекарствени експериментални отрови" той описва 365 вида билки, които сам е опитвал, преди накрая да загине от отравяне. Въпреки трагичния край, Шен Нунг остава в историята като "бащата на китайската медицина". Дълго време след това чаят се консумира по примера на императора - листата му се дъвчат, без да се приготвя напитка.

В по-новата си история, когато вече добива вид, подобен на сегашния, чаят е свързан с будизма. Легендата ни отвежда в манастира "Шаолин" около V-VI в. сл. Хр., където основателят на школата на чан будизма, предшестващ дзен будизма, монахът Бодхидхарма, в Китай наричан още Дамо, а в Япония - Дарума, медитирал в продължение на девет години и точно преди да постигне просветление, заспал. Ядосан, че е пропуснал сюблимния момент, той разкъсал затворените си клепачи и ги захвърлил встрани. На мястото, където паднали, пораснало чаеното дърво Camellia sinensis, което действително вирее по високите части на югозападен Китай и североизточна Индия.



Популярен метод за приготвяне на чай бил стрити или цели листа да се запарят, да им се добави слепващ агент - най-често оризова вода - и да се пресоват във форма на блокче, което после се оставя да изсъхне и се пази в този вид, докато дойде време да го консумират. Тогава се начупва, стрива се на фин прах (от този метод произлиза и японската матча) и се сварява във вода със сол. Чаените блокчета са компактни и лесни за съхранение и пренос, затова бързо стават толкова разпространени, че дори се използват като валута. А новата напитка се внедрява в будистката практика, защото спомага за медитацията, като поддържа ума свеж. Това се дължи на съдържанието на кофеин, който е по-нисък в сравнение с кафето, но достатъчно, за да ободрява. Заради танините чаят има и лечебни свойства.

Матча: От будисткия ритуал до японската традиция

В началото чаят в Япония бил запазен за императорския двор и будистките монаси. С течение на времето, около 805 г. сл. Хр., японските монаси Кукай и Сайчо донасят чая от Китай и го въвеждат в родината си. Той бързо става част от културната и духовната традиция на страната. През 1214 г. монахът Ейсай написва книгата "Пийте чай за дълъг живот", като по този начин разпространява употребата му и сред широките маси.

Матча, този фин зелен прах, който днес се свързва с японската чаена церемония, има дълбоки корени в историята. Основната разлика между матча и други видове зелен чай, като сенча, се крие в начина на отглеждане и обработка на листата. Докато сенча расте под директна слънчева светлина, матчата се засенчва със слама преди бране, за да се увеличи съдържанието на хлорофил и л-теанин, които придават на матчата характерния й ярко зелен цвят и сладък, тревист вкус.

Японската чаена церемония: В търсене на съвършенство

Матча не е просто чай, а ритуал. Японската чаена церемония, наричана chanoyu или "пътят на чая", е създадена, за да внесе хармония и покой в размирните времена на Периода Сенгоку.През вековете чаената церемония се развива, като приема формата, в която я познаваме днес. Тя е елегантен ритуал, изпълнен със символика, където всеки детайл - от подготовката на чая до сервирането му - има значение.

Монах Мурата Джуко (1422-1502) оказва първото значимо влияние върху чаената церемония. Той въвежда философията на wabi-sabi, развиваща се около две оси. Wabi представлява вътрешното, духовно измерение на човека с присъщите му смирение, тишина, простота, но и своеобразна несъвършеност. Sabi се отнася за материалното битие, външния свят, и буквално означава "изхабен", "износен", за да обозначи тленния му характер. Чаената церемония се превръща в духовна практика, в път към себе си, и съгласно това Джуко променя облика ѝ от помпозен в семпъл. Въведеният от него стил wabicha въплъщава простотата във всичките ѝ форми.
Например, сервизите от скъп порцелан, символ на богатство и разкош при по-ранния обичай да се провежда само сред политическия елит, са заменени със съдове от народния бит, а приборите от сребро и слонова кост - с бамбукови. Церемонията става достъпна за всички прослойки, поставяйки в центъра си човешката природа, а не социалния ранг. Приемането на човека с неговата несъвършена същност е в основата на omotenashi - принципът на гостоприемството, който се проявява не само по време на церемонията, но е и заложен в японската народопсихология.



Днес матчата е не само част от японската култура, но и глобален феномен. Тя се превръща в символ на съвършенството и хармонията, надминавайки своята традиционна роля и внедрявайки се в съвременната кулинария и начин на живот. Независимо дали я пиете заради вкуса, здравословните й ползи или културната й значимост, матчата продължава да омагьосва света - от древните манастири до съвременните кафенета и социални медии.