Както пее Анди Уилямс в едноименната си песен, It's the most wonderful time of the year и ние горим от нетърпение да ви запознаем с историята на коледните бастунчета. Духът на най-светлия празник се вселява във всичко, включително и в храната, а пък разказването на легенди е задължителна част от традицията. Ето защо избрахме това лакомство, за да ви заредим с магия чрез него - то има всичко от изброеното и много повече.

Като украса (понякога забравяме, че стават за ядене, толкова видът им е пластмасов) бастунчетата са навсякъде през декември, но макар и да са разпознаваем символ на Коледа, произходът им е смътен. Има няколко версии откъде са дошли, всичките свързани с Рождеството. Захарни пръчици, прототип на близалките, е имало още отдавна за залъгалка на ревящи бебета, но те по вид са били съвсем обикновени - права форма и бели на цвят.

През XVII век на хормайстора на кьолнската катедрала му хрумнало да използва метода при коледната меса. За да укроти шумните деца, той раздал захарна пръчица на всяко, като специално поръчал на местен сладкар да ги направи извити. Именно тази форма поражда спекулации. Според някои тя е хрумнала на хормайстора, само за да задържи вниманието на децата с нещо ново и различно. В други истории пък й се приписва интересна символика. Но да започнем от най-практичната.

Тя ни връща цял век по-рано пак в Германия, откъдето започва традицията за украсяване на коледно дърво - такава, каквато я познаваме днес, защото иначе още предхристиянските народи са закачали на портите си клонка от вечнозелен вид в деня на зимното слънцестоене (за Северното полукълбо на 22 декември по нов стил) като почит към Слънцето. Но не ще се свърже с Коледа, докато една вечер Мартин Лутер (1483-1546) не се натъкнал на вълшебна природна картина. Тъкмо се прибирал, когато погледът му бил пленен от звездите, блещукащи между заснежените клони на елхите. Толкова му харесало зрелището, че отнесъл една вкъщи и я украсил със запалени свещи за радост на ближните си.

Веднага се превърнало в мода всеки дом да има пищна елха,

а към украсата се прибавяли още и още елементи, все взети от бита, най- вече от трапезата - плодове, ядки, бонбони, бисквити. Твърди се, че тогава извили за първи път захарните пръчици, за да се закачат на елхата. Тази версия нищо не казва относно кога и защо се появяват белите и червени черти - вторият най-отличителен белег на бастунчетата.

Но пък следващата версия, на която й липсват дори и условно дата и локация, затова много не й вярваме, обяснява нещата по най-идеализиран християнски начин. Цялото бастунче се разглежда като символика за образа на Исус. Белите черти изобразяват чистото му начало, а червените - пролятата кръв на кръста. Формата наподобява

буквата J от Jesus, както се изписва "Исус" на английски,

а и на други езици, или гегата в ръката на Сина Божи, пастир на хората. Твърдата захарна структура се смята за препратка към фундамента на Разпятието.

Достоверността на това обяснение е твърде съмнителна, затова ние ще се уповем на фактологическия анализ. Бастунчетата пристигат в САЩ по същато време като коледната елха. През 1847 г. германският преселник Аугуст Имгард издига в град Устър, Охайо, по маниер на родната си традиция прелестен смърч, украсен с хартиени гирлянди, боядисани в златисто орехи, бисквити и захарни бастунчета, които по това време са още бели. Чак към края на XIX век се появяват коледни картички с бастунчета на черти, но литературата свидетелства и за по-ранното им съществуване.



Готварската книга от 1844 г. "Всичко за сладкаря, пекаря и хлебаря" предлага рецепта за ментови захарни пръчици на черти. А няколко детски книжки от същия период описват колко са щастливи героите им да получат такива за Коледа. Тогава масовото производство е още далеч и всичко се е правило на ръка с усърдието да стане не само вкусно, но и красиво.

Едва през 1919 г., когато Боб Маккормак основава своята компания за захарни изделия Bobs Candies в Олбани, Джорджия, продуктът се стандартизира. Лютивата мента, позната още от древността с лековитите си свойства, междувременно се предлага като есенция и лесно я добавят към захарта за постигането отличителен вкус. Но бастунчетата си остават повече наслада за очите и днес те са навсякъде заедно с елхите, Дядо Коледовците, лампичките, еленските рога и всякаквите изтъркани символи на комерсиалната ни Коледа, без които обаче представата за този празник би била невъзможна.