Марк Гало е първо дизайнер, после пивовар. Той е част от ново поколение производители в Бавария, които правят крафт бири - може би за българския потребител ще прозвучи изненадващо, но Германия е много по-консервативна в консумацията си и този тип бира държи минимален процент. Марк се зарибява, или по-скоро за-бир-ява, покрай работата си с бирарии, които го наели, за да им помага с визията на етикетите им. Прави собствена продукция вече 6 години, бирите му имат награди от някои от най-влиятелните конкурси (включително WBA - World Beer Awards), а от тази пролет марката може да бъде намерена и в България от Bierbox.bg, които бяха и сред изложителите на Бакхус Fish Fest.

Марк, кое ви привлече към производството на бира?
Аз се занимавах с дизайн преди това и покрай етикетите на храни, които правех, се поинтересувах и от бирите. Не знаех нищо за крафт вариантите, но нещата се задвижиха, срещнах млади пивовари, след като пробвах различни бутилки няколко пъти, си казах, защо да не пробвам и аз. Пивоварите ми помогнаха, аз създадох концепцията. Започнах като номад-пивовар (терминът на английски, който се е пренесъл като международен термин, е gypsy brewer - т.е. производител без собствена пивоварна и оборудване, който ползва това на по-големи компании, но крайният му продукт е дело на негова рецепта, а не на пивоварната, в която произвежда - бел. авт.). При първото им представяне пред публика моите бири се приеха много добре, това ми даде някаква увереност да продължавам.

Как изглежда реалността ви днес, няколко години по-нататък по пътя на крафт производството?
Едва ли е изненадващо, че все още си правя дизайна аз. Сега вече имаме собствено оборудване и пивоварна, правим по около 1000-1500 хектолитра на годината (над 250 хиляди бири, ако приемем условно, че една бира е 400 мл, тъй като кеновете са 440 мл, а бутилките са 330 мл - бел. авт.). Развивам и философията на марката ни.

Каква е тя и с какво се отличава от подхода на колегите ви крафт пивовари в региона?
Ако трябва да съм честен, няма някаква драстична разлика между нашия подход и този на други крафт колеги. Ние си приличаме по убеждения, че качеството и вкусът са водещи. Да, някои са по-екстравагантни или с по-дързък вкус, някои са по-полирани. Ние сме някъде по средата. Винаги съм харесвал идеята за абсолютен баланс в бирата, това е общото между моите ценности и мейнстрийм бирите - макар че тази дума не се ползва с добра слава сред крафт пивоварите, затова нека кажем "бири, по-лесно разбираеми за масовия потребител". Имаме постоянно портфолио от 10 бири, които спадат към тази стилистика, сред тях има различни профили.
По-близките до масовия вкус на германеца се продават в бутилки, а по-специфичните - в кенове, така че има и визуално разделение между сериите, което веднага ви ориентира като потребител.




Ако човек тепърва започва да пие крафт бири и се отделя от така познатия ни масов лагер, с какво бихте го насърчили да почне?
Бих го почнал с Franz Josef, защото напомня на стария свят, на позната традиция, но с нова интерпретация. А и това е най-награждаваната ни бира.

А коя е вашата любима?
Наистина нямам. Съчетавам ги, всички ги харесвам. В момента по-често съм забелязал, че пия Costa Rican Road Trip и West Cost Road Trip, и двете са в стил American IPA.



Всяка есен светът гледа към Германия покрай Октоберфест. Там обаче виждаме съвсем различни бири от тези, които вие и сходни малки пивоварни правят. Какво е отношението ви към феста и имат ли място крафт бирите там?
За мен е важно качеството на един продукт. Всъщност ние сме в лек конфликт с баварската традиция, защото нейните закони пречат на успеха ни, те не подкрепят занаятчийския подход. Всекидневна борба се води на нашите ширини между наследството ни и модерността.
Като цяло, крафт пивоварите не мислим за Октоберфест - той няма общо с бирата по принцип. Там може да се напиеш и това е. Големите производители гледат на нас като на заплаха, но техните цифри нямат нищо общо с нашите: крафт пазарът е около 1% в Германия. При нас би отнело няколко поколения, преди да се променят значително навиците. Не е въпрос на финанси заради това, че занаятчийската е по-скъпа от другата бира. Проблемът е, че тук просто сме свикнали на един и същи вкус, тя се пие едва ли не като лимонада. По-възрастните потребители трудно възприемат идеята тази напитка да има толкова изявен вкус, тъй като масовата е толкова полирана и ненатрапчива. Затова и тук няма толкова голямо разнообразие.




И в този ред на мисли: какво има крафт бирата, което другата няма?
Вкус, характер и разнообразие. Занаятчийският подход отваря вратата към един цял нов свят. Това е като да сравним обикновения бял хляб с пълнозърнест, който сме намазали с великолепно сирене отгоре. За ето такова богатство говорим, когато говорим за крафт бирата.