За коктейл, в който няма нищо сложно - само равни пропорции, по 30 мл джин, Campari и вермут, Негрони има стотици вариации. Поне 450, колкото са участвали в световната надпревара за оригинална рецепта през 2011 г.. В София в началото на февруари дойде човекът, който е организирал това състезание преди 13 г. - Мауро Махджуб, наричан още "Краля на Негронито". Интересна е историята му: италианец с ливански корени, който е живял 26 години в Германия и говори 5 езика, автор е на 3 книги и е притежател на една от най-богатите колекции, с която планира един ден да отвори Музей на бара: 3500 книги, стотици шейкъри и аксесоари, както и безброй истории.

Мауро е в България по покана на 5L Speakeasy Bar, а поводът е седмият рожден ден на заведението. Всяка година собствениците му Петра Димитрова и Дарко Ангелески (основатели и на Bar Academy) отбелязват празника със знакови лица, гостуващи бармани бяха Аманда и Пиерсандро от Himkok (№10 тази година в World's 50 Best Bars), Танос Прунарос от Baba au Rum в Атина (№25 в същата класация) и др. В продължение на две вечери Мауро застава зад бара и предлага 4 вариации на коктейла.

Мауро, чудесно е, че сте ни на гости в България. Какво избрахте за българската публика за тези две вечери, в които сте гост барман в 5L?
Много ми е приятно да съм тук, много топло ме посрещате! Спрях се на 4 доста различни рецепти: единият коктейл е опушен с мескал, един е с порт и шоколадови битери, един - с фино шери вместо вермут, а последният е вдъхновен от уестърните - с бърбън и лешников ликьор Frangelico.

При положение, че има стотици вариации - и след малко ще разпитам повече за онзи конкурс, от който е започнало всичко - как си избирате само 4?
Не е лесно, но гледам винаги да почерпя вдъхновение от мястото, на което съм, или пък от актуална тема. Давам ви простичък пример. Знаете, от Италия съм, така че когато преди вече повече от 10 години се разразиха големите скандали със Силвио Берлускони и секс партитата му, едно от главните действащи лица беше жена на име Руби. Много се споменаваше името й в общественото пространство и това в един момент ме подтикна да направя вариация на коктейла със съставка руби порт. Негрони Бунга Бунга го кръстих (както медиите кръщават скандала, обяснението е дълго, но Google ще помогне - бел. Авт.)

Негрони все пак е преди всичко класика, оригиналната рецепта гласи по 30 мл джин, Campari и вермут, декорацията е кора портокал. Какви са тънкостите?
Майсторството идва от джина, има значение дали ще е в стил Лондон драй или не, важно е вермутът да е качествен. В контекста на заведение - ако сте собственик или барман в такова, то задължително е да използвате винаги едни и същи съставки. Не може една седмица да работите с една марка, после да смените - гостът ще е останал доволен, ще дойде пак с приятели и ако му поднесете друг вкус, ще го поставите и него, а и себе си в глупава ситуация. Ако правите промени, длъжни сте да предупредите госта.



Ако го правите за себе си, променяте ли нещо? Как изглежда идеалната ви чаша?
Това е голяма тайна, но хайде, ще ви кажа, та може да споделите с всички ваши читатели! (смее се) Използвам Tanqueray, но понеже този джин е интензивен, променям пропорциите и слагам капка повече Campari за негова сметка. 25 мл джин, 30 вермут, 35 Campari. (Тъй като и за мен понякога джинът идва в повече, го помолих да ми направи своята версия. Съгласявам се и оттук нататък вече така ще го пия. - бел. авт.)

Навсякъде ви представят с тази титла, "Кралят на Негрони", как се роди тя?
Дадоха ми я ваши колеги, така да се каже - появи се в статия, не помня в кое издание, но стана, след като организирах голямата надпревара за иновативна рецепта през 2011 г. Но да се върна малко назад: през 90-те Негрони беше напитката на барманите, аз самият през 1996 г. спечелих регионално състезание, посветено на коктейла. През 1998 г. отворих бара си, чието име беше Mauro's Negroni Club, дадох тон и на така наречената категория "Негрони" - т.е. напитки, които са достатъчно близки до оригинала, но с някаква вариация. Започнах да водя семинари, да говоря за историята му, дотогава това не беше правено. През 2011 г. организирах състезанието, то беше първото в света, което търсеше нови варианти. Събрахме 450 рецепти! Последваха още активности и след време покрай интервюта, около 2014-2015 г. медиите ми лепнаха етикета. Така си и остана. Нямам против, разбира се! (смее се)



И през последните години сякаш коктейлът е навсякъде. На Negroni Week ли да го отдаваме само? Накратко за читателите: инициативата е международна, прави се през септември, започва през 2013 г. и е дело на Campari - нормално, това е атрактивен начин на марката да се промотира, към тях се присъединяват и Imbibe Magazine.
Много помогна тази инициатива, да, тя има огромна заслуга. Когато бях в Китай през 2006 г., баровете имаха по 4 бутилки Campari зад бар, нищожно, само стоеше да краси заради яркия си цвят. Върнах се пак през 2012 г., имаше видими промени, а сега като отидеш, няма нищо общо, виждаш менюта с по 15 вариации на Негрони. В Азия, в Южна Америка, в Австралия, навсякъде изведнъж започна да се говори за него. Но е любопитно, че в САЩ там първоначално името е проблематично - знаете, твърде близко е до думата за чернокож, която носи крайно груби асоциации с робството и е абсолютно неприемлива. Отнема време да се направи разделение между едното и другото, но пазарът се развива и сега и там се поръчва много.

Италия много присъства в биографията ви, после 26 г. сте живели в Германия, там сте отворили бара си... но корените ви са и от Ливан. Как присъства в живота ви той?
Така е, детството си прекарах там - а, между другото, има страхотни барове и в Бейрут! Там всъщност започна бар кариерата ми, във вече несъществуващия хотел Bristol. Всъщност исках да стана зъболекар като дете! (смее се) Но брат ми работеше като готвач там, каза ми "Защо не дойдеш, ще миеш, ще си зад бара, може изкараш толкова много пари!", аз съм бил на 13-14 г. Не ми хареса много, но парите ги изкарах. После заминахме за Италия и там навлязох в сферата като сервитьор. Работих после в Harry's Bar в Болоня, той вече не съществува, де, но всичко някак започна с тази тинейджърска първа работа.

И сега - накъде?
Сега пътувам по света, консултирам, гостувам на хубави барове като този. На 55 години съм, иска ми се всичките тези събрани неща (тук изважда телефона си и ми показва снимки със стотици шейкъри, както и много други принадлежности, които чинно стоят подредени в един кът на къщата му - бел. авт.) да ги включа в музей. Представям си Музей на бара, да бъдат изложени и да има всичко описано. Смятам, че би било много интересно. Тази култура е безкрайно богата, датира от векове, има много какво да се покаже и научи.

Няколко бара по света, препоръчани от Мауро Мюнхен: Schumann's Bar (американски стил, класически коктейли) Париж: Ritz Bar (класика и лукс в сърцето на града, че и хайвер могат да ви поднесат) Флоренция: Gilli (кафе, правят и коктейли, отворено е от 1733 г.) и Locale (№46 в света) Ню Йорк: Please Don't Tell (легендарен спийкийзи бар, Мауро е в тесен кръг от хора, на които собствениците са подарили ключ!)