Късна есен е, неделен ден, идеалното време да се настаним зад димящите порцеланови чаши. "Империи ли? Чаят и империите са толкова свързани и преплетени, че има дълго да си говорим" - с тази реплика ме посреща Маргарита Кондакова, която вече четвърт век разпространява чаената култура у нас. Заедно със сина си Адриан Кумбилиев създават Чаена къща Пловдив, с идеята не само да продават, но и да образоват потребителите. "Почти всеки, прекрачил този праг, се превръща в мой "курсист". Най-много ценя любознателните клиенти", споделя Маргарита, докато се качваме по витата стълба към втория етаж на вековната къща.

Предстои ни пътешествие из трите големи империи, които определят лицето на цялата чаена индустрия: Китай, Индия и Великобритания.

Неизбежно всичко започва от Китай

Вече бях опитвал перлата на белите чайове, Сребърни игли, познат в родината си като Bai Hao Yin Zhen. Неговата чистота и елегантност ме поразиха. Леките нотки на праскова и кайсия на финала са като воал, който не ти се иска никога да бъде повдигнат. Сребърните игли е един от най-скъпите чайове, на международния пазар цената му е от порядъка на 25 евро за 50 грама. Бере се рано напролет само 2 дена в годината и е покрит със специфичен сребрист мъх, откъдето идва и името му. Той не понася пакетчета, никога няма да го видите затворен - листенцата трябва свободно да се движат из чашата.

Преди векове по времето на китайските династии сребърните игли е бил табу за простолюдието. И има защо. "Представете си най-нежните и крехки връхчета на растението, когато те поглеждат, преди да се разтворят към небето. Пъпките съдържат в себе си най-силната енергия на повика ни към светлината, към слънцето, към раждането", започва своя разказ Маргарита. По думите ѝ този чай се е берял само от девствени момичета, проверявани в кралския двор преди всяко излизане на чаените полета. "Трябвало е да носят най-чистата енергия при допира си с листата. Сребърните игли съдържа много етерично масло в себе си, затова листенцата са много леки, в чашата те стоят дълго време на повърхността, без да потъват. Вкусът е ефирен дори след няколкоминутна запарка, някои хора биха си помислили, че пият вода, и ще сгрешат. Просто не са стигнали дотам в познанието си, това е питие за малцина просветени", твърди чаената експертка и, усмихвайки се, признава, че империите освен елитна продукция, създават и много нискокачествена.

Лошият чай, без който войникът не може

Разговорът за посредствените продукти естествено ни отвежда към Индия, за да разбием мита за прословутия English Breakfast, т.е. английска закуска. Според Маргарита хората знаят твърде малко за този придобил световна популярност чай: "Английските офицери, стъпвайки през средата на XVIII век на индийска земя, влизат в богатите домове, там домакините ги черпят с висококачествените асам и дарджилинг. Офицерите харесват вкуса им и ободряващия ефект. Количествата, които се берат обаче, са твърде малки, с тях не могат да бъдат задоволени потребностите на десетките хиляди английски войници. Имаме тонове черен чай, но много по-обикновен, твърдят раджите. За британското командване количеството се оказва по-важно от качеството, така индийците им пробутват лошата си чаена продукция, позната и до днес като Английска закуска. За кратко време армията до такава степен свикнала да консумира чай, че не можела без него. Оттогава всички войници, върнали се в Англия, помнят и предават на поколенията вкуса на нискокачествения индийски чай. "Ето колко силен може да бъде оформеният с години потребителски вкус", констатира Маргарита Кондакова.

Белег за висок обществен статус

Щом вече сме на Албиона, няма как да не споменем защо чаят е на особена почит днес в кралството. Португалската инфанта Катерина де Браганса, която през 1662 г. се омъжва за крал Чарлз II от династията Стюарт, е главната виновница за това. Чаят в тези времена има голяма популярност в Португалия, донесен предимно от мореплаватели при пътуванията им до Азия. Аристокрацията, сред която живее принцесата, вече е приела следобедното пиене на чай като част от всекидневните дворцови ритуали. Навикът на Катерина да консумира тази "странна отвара" в началото е приет с недоверие от новото обкръжение, но много бързо да пиеш чай става белег за висок обществен статус. Две столетия по-късно една от придворните дами на кралица Виктория, херцогинята на Бедфорд Анна Мария, започва традицията, която ще се превърне в емблема на Британската империя: следобедният час, поднесен със сандвичи и сладкиши.

Всички свързват сър Уинстън Чърчил с уискито, но малцина знаят, че той също е бил голям почитател на определен вид опушен черен чай, познат в Китай като Lapsang Souchong (лапсанг сучонг), англичаните го наричат още Tarry Souchong (катранен сучонг). Едва 22-годишен, Чърчил е командирован с полка си в Индия през 1896 г. Няколко месеца по-късно той доброволно се присъединява към британските сили, борещи се с афганистанските племена на северозападната граница. Полкът му е бил принуден да живее на открито в биваци край постоянно димящи лагерни огньове. Ароматът на пушек така се запечатва в съзнанието на Уинстън, че той съзнателно го търси през целия остатък от живота си. Бъдещият министър-председател на Великобритания става почитател на торфените уискита, които съчетава неизменно с кубински пури и обилни количества лапсанг за подсилване на опушения ефект, разказва ми Адриан, докато ми приготвя чаша от него.



"Автентичният сучонг се произвежда единствено в провинция Фуджиан, Източен Китай. Местните планински хора пазят от векове тайните на неговото опушване. За разлика от сребърните игли, за този чай се използват дебелите и груби листа, израстващи от основата на клонката. Първо се изсушават върху открити борови или кедрови огньове, след което се навиват на руло. След това чаят отлежава в бъчви, покрити с плат, преди да се опуши втори път с димящи корени от бял бор. Резултатът е чай със силно димен характер, който е по вкуса само на ценителите на екстремните чаени удоволствия", предупреждава ме Адриан и ме подканва да го опитам.

Още след първата глътка се пренасям край лагерните огньове от младостта на Чърчил, с втората вече съм при смолистите борове от Фуджиан, едва на третата - димът започва да се разгръща в прекрасен тъмнокарамелен финал. На тръгване Маргарита и Адриан ме изпращат с пакет от любимия ми млечен оолонг. Да ме прощава Чърчил, но предпочитам млечен оолонг с айриш пред сучонг със скоч.