Винарска изба "Логодаж" – това име започна да се чува все по-често, когато стане дума за качествени, ексклузивни български вина. Журито на "Винария 2007" в Пловдив присъди на избата повече от десет награди, една от които "Златен медал за Мерло 2006", а Джансиз Робинсън в статията си "България се пробуди" обърна специално внимание на Soetto – вино, направено от 100% каберне фран. Зад името "Логодаж" стоят трима млади и (нека не звучи като клише) изключително амбициозни мъже – Петър Дросански, Недялко Левунлиев и Малин Широкански. И тримата са от Благоевград, приятели са от детинство, а от петнадесет години са и съдружници. Започват с бутилиране и продажба на трапезно вино, и с идеята, че реализираните печалби ще влагат в закупуването на техника за правене на топ вина. И... успяват!

Като гледам блестящите метални съдове, запълнили имението на винарната, ми е трудно да си представя, че само преди няколко години мястото е било пустеещ стопански двор. Избата се намира на хълм в края на село Логодаж, на 700 метра надморска височина до западната ни граница със Сърбия. В близост е и язовир Логодаж – приятна гледка за окото и идеален фон за сребристите винификатори. В селото няма безработица – повечето хора работят или в избата, или във фермата за печурки, която се вижда на отсрещния хълм.

Малин: Оборудването ни в момента е с капацитет 3 000 000 литра вино годишно. Металните съдове са произведени в България, техническите съоръжения – в Италия. Екипът ни се състои от 50 човека, като с някои работим от самото начало. Успяхме да минем през бурните времена на прехода и през всички конюнктурни промени на винения пазар. Когато си в този бизнес няма как да не започнеш да се стремиш към съвършенство. Срещаш и опитваш вина, за които си казваш: "Не мога ли и аз да ги направя!?". Ние вече имахме избата, имахме идеята, и най-важното - желанието, така че започнахме да събираме екип и да експериментираме. Това беше период изпълнен с много емоции и трудности, защото се оказа, че колкото повече научаваш за виноправенето и виното изобщо, толкова по-високи цели си поставяш и на практика започваш всеки път отначало.

Може да се каже, че звездният ни миг изгря през 2002 година, когато поканихме Стойчо Стоев и той се съгласи да работи за нас. Имахме базата и установения начин на работа, но всъщност Стойчо се яви като диригент-виртуоз и с кадифени ръкавици заглади нещата, придавайки завършен вид на всичко.

Любопитна съм да разбера кое е накарало Стойчо (който работеше дълги години като технолог в изба "Дамяница") да приеме предложението.

Стойчо: Две са причините. Първата е, че срещнах хора, които имат амбицията и енергията да произвеждат висококачествено вино. Втората, и може би решаващата – дадена ми бе пълна свобода, що се отнася до творчество. Пепи, Недялко и Малин искаха да завладявят територии на винения пазар в Европа с качество, собствен стил и марка. Веднага ги попитах: "Какво искате да правим "лека кавалерия или тежка артилерия ?". Отговорът беше – "тежка артилерия", вина "тежки" като стил, качество и разбиране. В общи линии това залегна като основи в новата концепция на изба Логодаж. Създадохме марката "Маглет" и "Ню Вижън", а по-късно и "Соето", "Грео" и "Нобиле". Както подсказва самото име, с последната линия се стремим да покажем благородството на специфичните български сортове. Това са многопластови вина, с богата, концентрирана плодовост и характерна изразителност, разкриващи изцяло потенциала на гроздето. В цвета им може да усетите топлината и блясъка на слънцето, в аромата си имат неподправени ухания, а във вкуса са богати и хармонични.

Докато си говорим, опитваме вино от един от типичните сортове – рубин, реколта 2006. Всичко, което казва Стойчо се потвърждава - цветът е блестящ и наситен, ароматът е богат, а в устата виното е меко и изкусително вкусно. Щедър сок на черница се разлива на небцето ми, последван от черен шоколад и деликатни нюанси на подправки и скъп тютюн.

Стойчо: За нас е важно продуктите, които правим да не са просто "капсулирани български вина от локални сортове", а преди всичко вкусни, желани за пиене и да се доближават все повече до вкуса на големите вина по света. Защото в крайна сметка виното е вкусов продукт.

Пепи: Важно условие, наистина, защото то (виното) трябва да бъде и продадено. 80% от нашата продукция изнасяме, останалото реализираме на българския пазар. На този етап не можем да си позволим да оставяме вина за дълго отлежаване, защото непрекъснато реинвестираме в закупуване на нови технологии. Имаме само малки енотечни колекции от реколта 2003."

Стойчо: Развихме и извадихме максимално потенциала на ранната мелнишка лоза (Мелник 55) - сорт, който е слабост на целия екип на избата.

Концепцията на Стария свят, по специално на Франция, за правене на виното още на лозето и зависещо изключително от тероара, е и наш любим прийом. От стила на стария свят взимаме метода на винификация в бъчви за класическа ферментация на перфектно селектирано грозде с точно определени параметри: захарност, РН, зрялост на ципата, аромати и т.н. От друга страна прилагаме концепциите, характерни за Новия свят за настойване на гроздовата мъст при по-ниски температури, за да извадим повече плътност, сочност и експлозивност на плодови екстракти. Или образно казано - търсим романтиката и импресионизма на Стария и експресионизма на Новия свят.

ОТПРАТКА Петър Дросански: "Искаме нашите вина да са автентични и в същото време вкусни; издържани в стила на Стария свят, със сладостта на Новия свят."

Стойчо: Тероарът на югозападния регион, където се намират лозята, от които правим вино, е най-подходящ за развитие и отглеждане на ранната мелнишка лоза, а земите до село Хърсово раждат може би най-добрия каберне фран в цяла България. Специфичният климат там позволява ципата на гроздето да узрее така, че максимално да се разкрие богатството от плодови аромати, характерни за тези сортове. Нашата работа е да се селектира най-доброто грозде, да пристигне в избата в най-добро състояние. Ние берем гроздето през нощта на автомобилни фарове и прожектори – знаете, че е важно при каква температура е брано, за да не прегарят ароматите му. Два пъти сортираме гроздовете – веднъж на лозето, втори път на сортировъчната маса, след това се ронкат. Най-добрите зърна се отделят в малки ферментатори за ексклузивни вина и след бурната ферментация отиват за отлежаване във френски дъбови бъчви. Имаме около 200 барици – френски и български дъб.

ОТПРАТКА Стойчо Стоев: "Берем гроздето през нощта на автомобилни фарове и прожектори – знаете, че е важно при каква температура е брано, за да не прегарят ароматите му."

Нашата дегустация продължава с друг типичен сорт - руен, реколта 2006. Сортът е хибрид между широка мелнишка лоза и каберне совиньон и е създаден през 70-те години. Още не е утвърден от Министерство на земеделието, но е, както казва Стойчо, "с голямо бъдеще." Виното е наистина изразително, като съчетава в себе си ликьорени тонове на черна череша, ликорис, пури и ядки. Откровено вино с много топлина и мощен потенциал.

Стойчо: Когато имаш висококачествено грозде, 70% от работата е свършена. После идва ред на експериментите, а те могат да се правят само по време на гроздобер, това го знаят всички. Зад гърба си имам вече 20 сезона...

Стойчо се усмихва доволно и има за какво - с такъв дълъг опит в правенето на вино, всеки технолог би се гордял. След което продължава: "Експериментираме с всеки сорт грозде и с всеки тип вино, като за всяко се разработва отделна технология. За нашите вина спокойно може да се използва определението тероарни вина, защото се правят от точно определени лозови масиви, контролирани от нас от момента на резитбата до гроздобера."

Докато седим и опитваме вината в дегустационната зала на избата, се опитвам да запомня наградите, изложени в рамки на стената зад мен. Казват ми, че няма да ми е лесно, защото има още и отвън в коридора. Питам ги коя е най-ценната?

Недялко: Всички са ни ценни. Зад всяка от тях стои много труд и усилия. Освен награди, важно е това, което правим да има и финансово изражение, защото само така можем да реализираме идеите си. Петнадесет години сме заедно - заедно работим и заедно купонясваме. Разбира се имаме и конфликти, но те са в интерес на работата. Обикновено надделява правият - като сме трима е по-лесно, защото третият винаги е коректив. В началото ставаше дума за пари, сега за престиж, който е свързан с много бачкане, но който веднъж е изпитал сладостта да направи свое хубаво вино, завинаги е обречен на тази страст. Така че онова, което ни предстои, е: тримата заедно, напред и нагоре!