Не можем да пренебрегнем факта, че върху земя, покрита със сини и розови камъчета, се намира шато в цвят охра и червено, където можем да дегустираме едно изключително ароматно вино и да усетим красивата история на медокските винари. Една от атракциите на Шато Мокайу (Château Maucaillou)е разглеждане на лозята и местността с хеликоптер. Посетителите на музея биха се удивили още на лозова главина, засадена през далечната 1820 г., пръскачка от началото на века, дървено рало от 1850 г., машини и съоръжения за опушване със сяра. Те не са само спомен от една отминала епоха, но също така случай да откриеш всички етапи от развитието на винената култура в областта. Естествено не пропускаме шанса да си купим стилни винени аксесоари: гравирани кристални чаши, тирбушони с логото на шатото и не на последно място бутикови червени вина (за съжаление повечето от добрите реколти за Медок са отдавна продадени).

Неусетно стигаме и до първия работен ден. Шатото се нарича О-Нуше (Haut-Nouchet) - малка бутикова изба в селцето Мартийак (Martillac). Работата, която трябва да извършим е т.н. effeuillage (ограничаване на листната маса) за постигане на оптимално съотношение листа-плод, за да може лозата да изхрани плода и съответно гроздето да придобие максимална захарна и фенолна зрялост.

Първото впечатление от лозето е шокиращо ниска формировка (т.нар. double Guillot ) за максимално усвояване на слънчевите лъчи и безкомпромисно ограничаване на добива (според мен не повече от 200-250 кг от дка). Резултатът? Перфектно узряло и стафидирало грозде.

В разговор с един от технолозите разбираме, че това е едно биологично лозе с нулево използване на хербициди, фунгициди и инсектициди. В основата на лозята са постлани малки бели камъчета за изкуствен дренаж, който позволява на влагата да прониква дълбоко под корена. Друга особеност тук са малките пластмасови плочици, отделящи мазна лепкава течност, която гони вредителите. В тази връзка нещо типично за лозята на Бордо е засаждането на рози в началото на редовете - това помага на лозарите бързо да откриват нападения от неприятели (т. нар. ранна диагностика). В някои от шатата пък по подобие на калифорнийските лозя се използват силно ароматни треви или билки.

През следващите дни вземаме участие в гроздобера на няколко шата: Белграв (Belgrave), Боск (Boscq) и други, в апелацията Сент-Естеф (Saint-Estèphe). Групата е много пъстра и интернационална - българи, румънци, алжирци и естествено французи от местните лозарски селища. За мен особено учудваща бе организацията на брането и най-вече професионализмът и педантизмът във всеки детайл. Сутрин се навлиза в масива по амфитеатрална схема. Не всеки ред се обира до края поради разликата в параметрите на гроздето (това предварително е отбелязано след направените проби). Излишно е да споменаваме, че добивът е стриктно спазен и е не повече от 250 кг от декар според стар френски закон от преди 200 години.

Организацията на работата изисква добре тренирани умения за работа в екип; всеки е зависим от другия, защото се бере в специални съдове, трябва едновременно да се изсипва в пластмасови кошове и всяко закъснение води до нарушаване на ритъма. Междувременно с изненада научавам, че виното от този парцел е предварително изкупено от японци на изумително висока цена.

Поради ниската формировка на лозята (преобладаващ сорт тук е мерло) т.н. effeuillage се оказва тежка и динамична манипулация.След 2 дни се отправяме към Château Le Boscq в апелациятаСент-Естеф. Тук е мястото да се отбележи, че за разлика от обикновените АОС (Appelation d’Origine Contrôlée,аналог на нашето вино с контролиран и гарантиран произход), системата от наименования тук е силно усложнена и е различна за всяка апелация. Например Grand Cru е най-високото ниво от класификацията в Бургундия и Елзас, но се използва също в Сент-Емилион и Шампан, само че в последните две отговаря на различно ниво от тяхната си класификация. При Premier Cru , Deuxième Cru и т.н. основен принцип (критерий) е собствеността на лозята.

Bosq се намира на левия бряг на река Гарона на няколко километра от Померол и близо до естуара на Жиронд - мястото, където се събират реките Гарона и Дордон. Пътьом се наслаждаваме на винарната Baron Philippe de Rothschild, която ни предлага вълнуващи гледки. Шатото и сградата са от класически тип от 1883г. с bave (изба) и всичко наоколо осеяно с лозя. Пред имението има огромен климатик Aermec, който поддържа температурата в salle de stockage (помещенията за готовата продукция).

Денят започва с кратък инструктаж за берачите. На всеки два реда има и по един porteur (носач на пластмасов кош). Групата ни е много колоритна, състои се от 18 румънци, 9 българи и няколко местни момчета и момичета от околните села. Организацията на работата е изпипана до последния детайл. Два трактора с големи платформи очакват готовата продукция и само няколко минути по-късно тя е вече върху сортировъчната лента, обслужвана от няколко жени. Пропуснах интересен факт: ръководителят на гроздобера държи в ръцете си специална схема. Човек изпитва странното чувство, че се намира в амфитеатър или кино. Всичко това не е случайно, поради голямата денивелация на парцелите гроздето не навсякъде е достигнало оптимални показатели (добра захарна запасеност 28-30˚) , но все още недостатъчна зрялост. Ето защо голяма част от редовете са оградени с бяло-червени маркиращи ленти до мястото, до което трябва да се бере. С няколко думи работата е доста тежка и изискваща добра координация. Поради ниската формировка берем изключително приклекнали. Синхронът на работа между берачите и носачът е задължителен. Друг любопитен детайл е, че почивката на обяд е точно 2 часа и 15 мин. С това се цели да се обработи цялото количество набрано грозде, преди подновяването на работата следобяд. Тук природата се е погрижила за всичко. Сутрините са прохладни и влажни (мъглите са нещо обичайно), а следобедите са умерени, без резки амплитуди. Наистина великолепно съчетание от климатични фактори, позволяващи на гроздето да достигне оптимални показатели. За разлика от гроздобера на совиньон блан в долината на Лоара, например, който е изключително нощен, поради горещото и задушно лято.

Типичният бленd (купаж) за апелацията Сент-Естеф е 76% мерло, 12% каберне совиньон, 8% каберне фран и 4% пти вердо; интригуваща комбинация между тези 4 сорта.

Следващото шато, което посещаваме е Château Belgrave. Първото впечатление е пленяваща красота - кипариси, магнолии и красиво оформени вечнозелени храсти обграждат отвсякъде лозята. Те от своя страна са грижливо поддържани, с безупречно прави редове и в идеално състояние. Както навсякъде в Бордо и тук организатори на гроздобера са мароканци и алжирци. За целия си престой виждаме само един собственик - млад мъж на около 35 г., наследил бизнеса от баща си. Особен детайл наоколо са малки мраморни статуи на богини, с надписи на латински език, които се вписват романтично в цялостната картина. Екзотиката се допълва от пъстро екипирани колоездачи, които са нещо обичайно за цяла Франция.

И така постепенно гроздоберът е към своя край. Минали сме през няколко много престижни шата в апелации, които са прочути из цял свят: Saint Julien, Pomerol, Saint Emilion, Pаuillac и др. Настъпва един много емоционален и атрактивен момент. Това е ритуалът, свързан с края на гроздобера. Последните кошници се изсипват на земята и започва масово замерване с чепки грозде, съпроводено с емоционални викове и скандирания, хвърляне на по-разсеяните директно в шарапаните с грозде. Накрая всички участници са поканени в т.нар. salle des fêtes на скромно, но изискано парти.

В заключение, ако перифразирам израза на френския естет Жорж Бюфон, който е казал "стилът - това е човекът!", то за мен Бордо - това са лозята, вината, и, разбира, се бордолезците, неговите хора.