Пълния текст четете в пролетния брой на "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Mahala Bookstore.

Един цял живот и речник, прочетен от кора до кора, не са достатъчни, за да предадат Ню Йорк на онзи, който не го е изпитал на живо. Да видиш небостъргачите, обгръщащи те някак закрилящо, хората, насядали с кафе в Браянт парк, вечно (поне за последните 10 години, откакто аз ходя) опасаната в скеле и ремонти фасада на легендарната сграда Flat Iron.

Ароматът на храна, който е абсолютно навсякъде; миризмата в метрото - приютяваща равни дози влага/прах (според сезона), урина и безразличие. От последното обикновено ще ви изкара видът на облекчаващ една или друга своя нужда мъж, или звукът на феноменални улични музиканти, някои от които съвсем спокойно могат да имат професионална кариера.

Светлините на Бродуей и магията на десетките му театри, но и, откровено казано, отвратителният Таймс скуеър, който, ако имаш за пет пари акъл, виждаш веднъж, колкото да го отметнеш, и после завинаги избягваш като чума.

Звуците на постоянно (и резонно!) псуващите и набиващи клаксони шофьори, които без свян напомнят на туристите да спрат да пресичат на червено и да ходят като мухи без глави.

Спазвам си думата: не се и опитвам да го описвам града, ако не сте били - не мога. Никой не може. Но ако сте го преживели, нека тези няколко импресии ви служат за отскок - да ви припомнят атмосферата, в която виреят следващите седем. Те са от съвсем скорошното ми пътуване до Голямата ябълка през февруари, когато с майка ми прекарахме седмица там заедно. Правя уговорката, че повечето знакови места или преживявания по-долу бих повторила, едно-две не бих, но съм доволна, че съм пробвала всяко от тях.

Katz's Deli
205 East Houston Street, Манхатън

• 

28 долара за сандвич... да, долара. 50 лв и отгоре. Че и на опашка чакаш за удоволствието. Една от причудливите емблеми на Ню Йорк е най-старият магазин за еврейски стоки - датиращият от 1888 г. Katz's Delicatessen.

Мястото определено си е преживяване, което бих ви препоръчала да изпитате веднъж, пък било то и за да го отбележите като свършено. Няколко неща, които трябва да знаете: заведението е легендарно заради дългия си живот - вече близо 140 години, заради големите си порции, от които нищо не пестят и всичко ви изпада по чинията, и заради опашките. Само като видях, че трябва да се наредим най-отзад след поне стотина души, бях готова да се обърна в другата посока. Но стиснах зъби: бяхме си заделили следобеда за посещение там, бяхме гладни, а до резервацията в следващата ни спирка, която беше буквално зад ъгъла, имаше 2 часа и половина. Истината е, че макар и една пресечка дълга (около 60 м), опашката върви бързо.

Ако ще си причинявате това приключение, поръчайте си Reuben или Pastrami сандвич. Първият е с разтопено на момента швейцарско сирене, кисело зеле, сос и много месо, вторият е само със сос и много месо. Има и супи, и още други, но все пак основната притегателна сила си остават сандвичите. Сега... като казвам сандвичи, думата я използвам малко наизуст: две парчета хляб, доста наподобяващ нашия "Добружда", и, без преувеличение, около 8 - 9 см плънка между тях. Това не е човешко. Едно такова безумие стига да се нахраните - и да ви е тежко - два пъти. Ядох го за обяд и после го довърших за обяд на следващия ден.
Самото заведение прилича на закусвалня - 11 каси със сандвичари обработват огромния обем поръчки, има около 200 места за сядане под доста неуютна бяла светлина. Смело може да кажем, че в това му е чарът на мястото - не го е ударила хипстър вълната и е автентично в неошлайфания си вид.

Пуснах на деня стори в Instagram с питане до приятелите ми - бихте ли дали 28 долара за това, или ви е прекомерно? 67% гласуваха, че биха, 22% не виждаха съблазънта на такива финансови и количествени ексцесии, 11% не бяха сигурни. Честно? След като веднъж съм го пробвала, не бих повторила. Преживяване си е, но ми беше тежко от многото месо, а и начинът, по който всичко изпада от немощните филийки, ме влудява. Този град не е направен за граници, но както казва Саманта от "Сексът и градът": "Honey, I'll try anything once".

PDT (Please Don't Tell)
113 St Marks Place, Манхатън

• 

Обилно нахранени, вървим от Katz през Малката Украйна (Little Ukraine или също наричан Ukrainian Village, част от подквартала East Village в Долен Манхатън). Не е дълга разходка - само десетина минути има до следващата ни спирка, за която съм направила резервация и съм проглушила ушите на майка ми.
"Добре, де - подема тя - какво отличава един добър бар от такъв, който е мноого добър?"

Радвам се на интереса й и се впускам в обяснения. Атмосферата. Фактът, че менюто и коктейлите идват с концепция. Забележителните авторски рецепти. Необичайни вкусове. Обслужването. Изобщо, всичките тези фактори, които тя познава от ресторантите, но преведени от езика на чиниите в този на чашите. Разказвам й за два коктейла, променили възприятието ми за напитки, и двата в Барселона - единият, поднесен с пушеци в настоящия №4 в света Paradiso, а другият - с пяна от бурата в Two Schmucks.

Броени минути по-късно влизаме в закусвалня с името Crif Dogs. "Намери бара", подсмихвам се аз. Оглеждаме се: каса за поръчка на храна, а наоколо хора, нагъват апетитни хотдози по масите. Вляво от входа, почти незабележима на първо четене, е червена лондонска телефонна будка. "Гледай сега как става номерът!", самодоволствам и отварям вратата й. Повдигам телефонната слушалка, завъртам и набирам 1 (невиждалото телефони с шайба поколение Z тук ще се озори!). Това играе ролята на звънец на бара. След секунди лявата ми страна вече не е стена на телефонна кабина, а врата, която се отваря и ни приветстват.
Барът е в speakeasy стил, т.е. с таен, необозначен на улицата вход, вдъхновен е от Сухия режим. Вътре има 30-ина места, а менюто се дели на четири глави: авторски, премиум и класически коктейли, както и моктейли. За мен коктейл с ръжено уиски, тиква и кардамон, а за мама - моктейл, напомнящ на Негрони.

Докато аз снимам с идеята да онагледя настоящия материал, майка ми видимо е заинтригувана. Едно на ръка, че коктейлите са наистина на високо ниво - сложни вкусове, отлично изпълнение, отличителни... но тя не гледа тях. "Такъв лед не бях виждала! Какво е това?" Вместо повсеместните кубчета от формички, тук той е голяма буца. Разказвам, че се прави първо на едри блокове и се реже в няколко различни размера. От няколко години технологията се открива и в България и по леда ще познаете кои са най-добрите коктейл барове у нас.

"Яснооо.... сега разбирам за какво говориш", кима майка ми. "Съвсем различно е тук, не съм виждала досега такова място."

Истински горда съм - срещу себе си имам човек, който от десетилетия работи с ХоРеКа сегмента, ставала съм свидетел на нейни Zoom срещи, където сред събеседниците й са готвачи на ресторанти със звезда Michelin. И тя много добре знае какво отличава добър от много добър ресторант, достоен да влезе в топ 50 или в Червения гид. Но да й покажа - и да усети - че един бар може да е също толкова вълнуващо преживяване, е чест.

Решавам, че в PDT само с един няма как да мина. Търся нещо шантаво и не отнема дълго да го намеря. Десетина минути по-късно пия коктейл, чието име включва думата Halva, а сред съставките му има тахан. Ве-ли-ко.