Атакувани от океана

Персебе

Ракообразното, известено под това име в Испания, е покрито с твърди люспи, няма очи и крайници и живее на гроздове по скали, където прибоят е особено силен. Закрепя се стабилно с мускулест ствол, който представлява по-голямата част от общата му дължина (от 4 до 12 см). Тъкмо той се цени в кухнята – приготвянето му е триминутно сваряване на силен огън в морска вода с дафинов лист. Галисийските персебес са признати за най-вкусни (по-малки количества се добиват и във Франция, Мароко, Чили, Канада), а заради фалосовидната им форма се смятат и за афродизиак. Брането им става в рамките на няколко часа при отлив, когато скалите са частично оголени: заниманието е изключително рисковано, изисква сериозна подготовка и в момента в Испания има не повече от 750 легални персебейрос - хора, притежаващи лиценз за уменията си да оцеляват под прибоя на океана. Те се спускат в неопренови костюми с въже през кръста и лопатка за изстъргване в ръка, готови да побягнат или да се изкатерят, ако ударите на вълните станат твърде напористи. Водата е ледена и блъска с огромна сила, така че събирачите въпреки лицензите си често се контузват, а нерядко се осакатяват и дори губят живота си. На този фон високата пазарна цена на персебес – над 70 евро килото, изглежда нищожна, особено предвид факта, че самите персебейрос не взимат повече от 30 от прекупвачите. От години насам всеки юли в Корме, селце от живописната галисийска Коста да морте (Бряг на смъртта), с оркестри и на открито се прави Феста до персебе – най-важният гастрономически празник в региона. Удоволствието от яденето е подсилвано от гледката към кръстовете в памет на загиналите берачи на персебес на съседния нос, Кабо Ронкудо.

Смърт от падане в тъмнината

Лястовичи гнезда

Превърнати в супа, те са голямо разочарование за търсачите на силни усещания. Леко желирана, хлъзгава и безвкусна, тя обаче е деликатесът на Китай и други държави в Азия поне от петнайсет столетия насам. Един от ключовете на нейния успех е съмнително аргументираната вяра в способността на лястовичите гнезда да подобряват храносмилането, да действат като афродизиак и да лекуват астма. Другият е, съвсем банално... трудността, с която тези гнезда се добиват, т.е. тяхната изключителност и следващата от нея висока цена. В Хонконг например цената на килограм достигаше до 10000 местни долара (около 1000 евро) още преди години.

Събирането на лястовичите гнезда, които нито са гнезда в традиционния смисъл на думата, нито са на лястовици, е едно от най-опасните занимания, свързани с добива на храна на човечеството. Правят ги малки птички, подобни на врабци, които живеят в скални пещери. Те обикновено търсят разломи с голяма височина, където със слюнката си образуват нещо като малка плочка, на която да снесат яйцата си.

Събирачите на тези гнезда пък са хора, които би трябвало да имат алпинистки умения и съоръжения и ако понякога притежават от първото, то почти никога – от второто. Изкачването им в тъмните пещери става по примитивен начин, само с въжета, и е толкова опасно, че те често се борят срещу страха си с молитви и прилагане на лека дрога при входа на пещерата. Кратките церемонии за преодоляване на ужаса ги оставят леко замаяни и неуместно осмелели, в резултат на което още повече от тях загиват, падайки от високо в тъмнината.

В добавка на това зашеметителната цена на гнездата води до съперничество от мафиотски тип между търговци и техните "алпинисти". Според публикации в медиите от преди десетина години например гнездата в пещерите по южните тайландски острови в Андаманско море бяха предизвикали убийства – няколко влиятелни компании с лиценз от държавата да събират гнездата, и алпинисти на свободна практика бяха влезли в довело до стрелба противоборство. Отделно, и скалните птички са на изчезване вследствие на глобалния интерес към деликатеса.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5