Руската ролетка, клубът на самоубийците или екстремните спортове може да са символ на човешката нужда от уплах и риск, но далече не изчерпват всички начини, по които homo sapiens си осигурява адреналин. Ако човек асоциира яденето на маса със спокойствието и безгрижието на dolce far niente, това наблюдение може и да го изненада, но търсачите на силни усещания имат своите пътеки и звездни моменти и в кулинарията.

Погнусата идва ръка за ръка с любопитството, безразсъдният риск – с гордостта от геройството, и сякаш и едното, и другото водят до съсредоточаване или дори фантазиране, чийто търсен резултат е сюблимната наслада от вкуса.

Страшните храни – добивани трудно, съдържащи опасности, плашещи с произход или вътрешен живот, със зловеща история или с мрачно настояще - са нещо като колекционерско удоволствие. Това, което струва най-скъпо, е най-ценено. И обратното. Те са спорт, надбягване със страха, често – надмогване над самия себе си. Но онези, които дръзват да стигнат до насладата отвъд, обикновено са омагьосвани завинаги. Обречени да я търсят отново и отново. Познанието на тези храни става нещо като познанието на забранения плод – вкусването му е точка, от която няма завръщане, то преобръща света и истинското пиршество без него става невъзможно.

Списание "Бакхус" реши да предизвика миролюбивия дух на предстоящия християнски празник и да предложи алтернативен поглед към новогодишните пиршества с десет примера на "екстремни" храни – една разнопосочна илюстрация за странността на човешките вкусове и за криволичещите пътища на желанието.

Забранено за императори/30 с един удар

Фугу, семейството на рибата-балон

"На кралете всичко им е позволено", пее Алла Пугачова в стария си шлагер, но истината е, че последният император на планетата, японският, се подчинява на една забрана и тя, глуповато на пръв поглед, се отнася до неговото меню. На него официално му е забранено да яде от рибата фугу.

Тази неголяма, но силно отровна риба е може би най-популярният куриоз в японската кухня. Части от нея – кожата, черният дроб и репродуктивните органи, съдържат доста ужасната отрова тетродотоксин, която причинява парализа на мускулите – спиране на дишането и на сърцето, докато човек си остава в пълно съзнание. Този чудесен начин да умреш е предизвикал изключително строго законодателство в Япония срещу продажбата на определени части от рибата, и е довел и до забраната за императора.

Това изобщо не пречи на хората да продължават да изпитват границите на своя късмет. Всъщност вероятно точно обратното – предизвиква ги да го правят. Регистрираният досега рекорд в Токио е от 1958 г., когато са отчетени 176 смъртни случая от ядене на фугу. Една риба съдържа достатъчно отрова да убие 30 души.

Затова за много посетители на Япония и нейните ресторанти е шокиращо да открият колко популярна е тази риба, а и нейният хайвер, в магазините. Отговорът е прост: японците са открили начин да развъждат неотровен фугу. Рибата придобива своята токсичност от това, че се храни с други същества, които имат тетродотоксин, и постепенно развива имунитет към него. Отровата се елиминира от нея, като тя просто получава друга храна.

И тук един истински гастроном се натъква на два големи проблема. От една страна, макар че този тип развъждане не може да се сравни с клонирането, ефектът му върху вкуса е като разликата между теле, отхранвано с царевични кочани, и такова, пасящо на воля в резерват. Но май по-важен е вторият проблем – отстраняването на опасността, което веднага намалява адреналина от преживяването и кара хората да започнат да забелязват, че фугу едва-едва има някакъв вкус.

(Разбира се, това е повече от ужасно твърдение за японците, които от векове се усъвършенстват в наслаждаването на тънки нюанси в каквото и да е.) Една от най-ценените части от анатомията на фугу е шира-ко – репродуктивният й орган, който, твърди се, не само е най-специфичен на вкус, но и е изключително трудно изчистваем от концентрацията на смъртоносни токсини.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5