Дълги години совиньон бланът е изтласкван по винените ъгли като чист, освежаващ и приятен сорт, но, да бъдем честни, неспособен за стареене, следователно без основателни претенции за великолепие. Във Франция квинтесенцията на сорта са прекрасните минерални вина от Долината на Лоара Sancerre и Pouilly-Fume, които са еталон за всеки технолог, решил да работи със сорта. Едва обаче след като в края на 80-те години на ХХ век новозеландците пускат бомбата на своя Cloudy Bay, французите се сещат, че и те имат такова нещо (познатото например на парижани вино от уикендите, които те прекарват по замъците на Лоара) и че то трябва да е добро, след като служи за образец на един пазарен успех.

Днес совиньон блан е всичко друго освен винена Пепеляшка. Принцовете й идват главно от Новия свят и даже минават през Франция, за да споделят вижданията си за стилистиката на сорта. Стиловете, в които можете да срещнете совиньон блан днес са два и съвсем контурно могат да бъдат определени като "зелен" и "жълт".

"Зеленият" стил е този, благодарение на който светът разбира, че Нова Зеландия има не само овце: аромати на зелена чушка, аспержи, трева, коприва, бръшлян, цариградско грозде и киви, придружени в идеалния случай от минерални нотки на варовик и мокра скала; свежо, стегнато, сочно и много ароматно тяло. Разбира се, новозеландците не са монополизирали този стил, прекрасни вина идват и от Сансер, Пюи Фюме, Австрия, Алто Адидже, Фриули, Южна Африка или Чили.

"Жълтият" стил е този, на който Европа отначало като че ли се съпротивлява, но после прегръща с охота: совиньон блан в контакт с дъб. В носа преобладават зряла круша, дюля, пъпеш, бъз, акация, бели и жълти цветя, препечена кора от хляб и отново цариградско грозде, но също така изведнъж могат да ви омаят и нотки на мед, какао и кафе. Тази стилистика има доста критици, които я обвиняват в липса на собствен почерк и задълбоченост, но пък кой ли не е критикуван в наше време? На поддръжниците на тази критична теория бих предложила да обърнат внимание на заглавието, както и на резултатите от дегустацията ни. 

 Поглед навътре

... към българския пазар, българския совиньон и нашата дегустация

За щастие, на българския пазар има совиньони, които могат да задоволят всеки вкус (изобщо българският пазар на вино става все по-интересно място). Е, още си нямаме "Клауди Бей", но затова пък имаме зашеметяващи single-vineyard-новозеландци, а освен това и забележителни чилийци, аржентинци, французи и южноафриканци, които, и това е най-важното, са от различни ценови сегменти.

Българският совиньон блан, както показа дегустацията ни, е като личното мнение: всеки иска да го има. И който може, и който не може да го прави. Огромна част от българските вина, представени за дегустацията, не можаха да ме убедят защо да посегна към тях, а не към чуждо вино със същата цена (патриотизмът не е достатъчно силен аргумент). Благодарна съм обаче за това, на което често е способно българското, така се случи и на нашата дегустация: изведнъж пред теб се изправя нещо толкова уникално и прекрасно, че отначало си мислиш, не, това не може да е българско и после бързо те хваща срам от това, което си мислиш.

А нашата дегустация ... нашата дегустация беше удоволствие за мен.