Пътуването бе по покана на Tenuta Caretta - един от най-старите производители в региона, като миналата година отбелязаха 555-ата си годишнина. От 4 десетилетия избата е собственост на фамилия Миролио, познати в България с марката Edoardo Miroglio, а през март в годишната класация на DiVino Top 50 техният етикет Reserve Elenovo Cabernet Franc Veti Lozia 2018 стана номер 2. Изразените мнения в този материал са лични и нямат рекламна, а образователна цел. Снимки: Андрей Андреев

До ден днешен имам благоразумието да смятам, че няма да напиша автобиография - трябва да си бая самонадеян да мислиш в такава посока, освен ако не си наистина успял или наистина страдал в този живот. Но пък още преди години в разговор се роди заглавието й, ако някога такава книга все пак види бял свят: Barolo for brunch (българският вариант още търпи уточнение дали би бил "Бароло за закуска", "Брънч с Бароло" или друго, но във всички случаи нека настоящият текст се приеме като официално заплюване на заглавието!).
Затова, когато един пролетен понеделник сред многото други непрочетени мейли видях покана за пътуване до Пиемонт - регионът на Италия, подслоняващ не само Бароло, но и братската му апелация Барбареско, както и чудесни вина от сортовете барбера, долчето, арнейс и други, седмицата рязко придоби съвсем различни краски.
Очакване. Примлясване. Предвкусване.
За мъглите в региона са изписани сигурно книги - стелят се по лозята и допринасят към онова призрачно усещане, когато отпиваш от чашата. Мъглите обаче не са в този сезон: на летището в Милано нас ни посреща топло, слънчево време като от картичка.



Програмата за трите дни на пътуването бе толкова богата, че в един момент ми мина през ума мисълта що за сладко мъчение е това да ядеш много и хубава храна, с много и хубаво вино. Добре че имаше и разходки из лозя, че да слегне малко.

Всеки ден след закуска започвахме с дегустации

на различни серии на Tenuta Caretta. По някое време на деня имахме разходки из лозя, а стратегически подход в програмата ги съчетаваше с обяд или вечеря, често в компанията на точно тези вина, чиито почви допреди малко бяхме обхождали.





Отварям не толкова малка скоба за Malgrá - тя е отделна изба от Tenuta Carretta, но отново е собственост на семейство Миролио, и дегустацията на няколко нейни бутилки, освен че се хареса на групата ни, беше и полезен урок за региона Пиемонт. Ако небиоло е звездата на червения килим, то барбера е асистентът зад кадър, който върши повечето работа. Хората в региона всеки ден пият него (или долчето), затова и в Malgra му отдават почит.



Три реколти 2017, 2018, 2019 от серията Gaiana в апелацията Nizza DOCG ни показаха ясно колко изразителна, добре структурирана и сложнa може да е барберата. Около едноминутния послевкус на 2017 г. го направи моя фаворит, но всяко от трите притежаваше свой характер. Етикетите им извикват асоциации с парче пица заради триъгълника до името, но всъщност това е формата на лозето. Италия, бидейки Италия обаче, грешката все пак е малко вярна: вината са мислени хем да са качествени, хем насочени към добрата компания и храна. "Пийте вино, не етикети" е слоганът им и това, сякаш, казва всичко.

Добре е да се знае, че взети заедно, избите на семейство Миролио правят и входни серии, от които излизат най-големите обеми продажби, и истински редки такива с по 1110 бутилки от най-престижните апелации. Именно от последните и конкретно от хълма Кануби има и грапа, даже ни разказват, че се внася в България, при това с успех - от едва 600 бутилки около половината се купуват у нас.




Научихме за инициативата, която още преди 30 години е подел настоящият изпълнителен директор на Tenuta Carretta Джовани Минети - създаването на апелация за пенливи вина по традиционен метод в Пиемонт, правени с грозде, расло тук (допреди това за пенливи се изкупували от "съседите" в Ломбардия). Минети е бил и своеобразен кръстник: апелацията днес е факт и носи предложеното от него име Alta Langa DOCG. Ползват се предимно пино ноар и шардоне, но може да се вкарат и до 10% местни неароматни сортове. Особено любопитно е, че всички вина в апелацията са с реколта - иначе това е рядкост при пенливите и се прави само в особено успешни години.

Завършекът на втория ни ден в Пиемонт бе очакван с особено любопитство заради вечерята в ресторанта с 1 звезда Michelin - 21.9, с главен готвач шеф Флавио Коста. Разположен е директно в сградата на Tenuta Carretta, а нетрадиционното му име е всъщност датата, на която са родени близначките на Коста - 21 септември.




Последният ден пък ни даде поглед към развойната дейност на Донато Ланати - енолог и консултант, на чиито услуги разчитат както домакините ни, така и българската дивизия Edoardo Miroglio, но и немалко други изби по цял свят - от Франция, Грузия и Казахстан до Швейцария и Чили. Ланати е човекът зад

развойния център Enosis Meraviglia -

нещо като енологичен космически кораб, където експериментират с идеи, изследват познати и непознати сортове грозде от четирите краища на планетата. Основан е през 2005 г. в Монферато в сграда на бивша ферма от XVII век.





"Ето как изглежда вашият сорт рубин", ни показват учени в бели лабораторни облекла, сочейки с пръст към компютърен екран, срещу който мигаме на парцали. Припомням, че колкото и на българите да ни се иска, рубин не е ендемичен сорт - той е кръстоска между сортовете сира и небиоло, създадена във втората част на XX век.





Посещението в Enosis Meraviglia е визуално много стимулиращо, но ще прескоча техническите детайли и ще затворя тази своеобразна глава с обобщението, което Ланати даде след едночасова лекция: "Когато купуваш бутилка, купуваш първо култура, после вино, а най-накрая емоция". Тези думи щяха да бъдат доказани само 2 часа по-късно.



За десерт ни беше оставен хълмът Кануби. От Enosis Meraviglia отидохме директно до китното село Бароло - със своите 639 жители то е абсолютно подходящо за филмов декор до последния детайл, с все замъка с крепост. Изкачиш ли се по стръмните улички на замъка, изведнъж ти се разкрива чудесна гледка към хълма, на който се смята, че расте най-доброто небиоло. Никога мнение за вино не може да е окончателно или да се приема за чиста монета, но ако видите на етикет Barolo DOCG да следва уточнение Cannubi, взимайте. Взи-май-те.




Последни гледки към лозя (или поне така си мислим), защото ни предстои вечеря, а на сутринта тръгваме рано. Но не би. Остъкленият от пода до тавана ресторант Locanda in Cannubi гледа директно към стръмните лозя и това ще бъде пред очите ми в следващите 3 часа, докато правим вертикална дегустация на Barolo Cannubi Riserva 2014, 2015 и 2016. Още не сме седнали на масата, а журналистите вече почват да онемяват - рядко и особено ценно явление.

"Да си винар означава да разбираш какво ти казва природата. Не е сложно, но е трудно. Трябва да оцениш характера на гроздето пред себе си", казва ни Джовани Минети, а контекстът са проблемите с глобалното затопляне. Той обаче продължава в леко неочаквана посока: опустошителният ефект, който винените медии от ранга на Decanter и Wine Spectator могат да имат върху пазара.

"Всъщност при нас 2014 г. (широко позната като особено трудна и неуспешна из цял свят - което само по себе си е рядкост, тъй като климатът е регионално явление) беше разкошна реколта. Но американската преса я съсипа. Затова в Tenuta Carretta решихме да направим само от най-високия ни клас, от хълма Кануби, при това резерва. Има малко над 1000 бутилки, а от по-общото Бароло не правихме, защото преценихме, че пазарът няма да го приеме."




С този увод за мен е особено любопитно да видя как ще се справи 2014 ч. Наляха ни трите чаши едновременно - вляво 2014, в средата 2015, вдясно 2016. Помирисах и трите, въздъхнах и полунетърпеливо- полурешително зачаках. Трябва му време да подиша, стой мирно и си яж карне крудото, повтарям си и поднасям вилица откровено сурово месо към устата си, уважавайки местния пиемонтски специалитет. Чудно беше и изобщо не е проблем липсата на топлинна обработка.

Първо бе Кануби, после дойде Бароло -

тези думи тук ги повтарят често, защото се твърди, че още преди съществуването на апелация Barolo DOC се знаело, че хълмът има специални свойства. Отпивайки от 2016 г., знам защо.



Виното е изключително - не е готово, но опитът ни подсказва накъде ще се развива, има всичкия нужен потенциал след 3-4 години да бъде в пика си, който бих очаквала да е откровено зашеметяващ. Без никакви преувеличения. Елегантно е, съдържа в себе си интелект дори. Напомня ми на това да срещнеш 18-годишен младеж, расъл в добро семейство, живял в 2-3 държави, пътувал в 15 - 20, чел добри книги. Но си пада и по Marvel, още е зелен, а и си знае, че има какво да каже, затова на моменти леко прибързано се опитва да привлече вниманието върху себе си. Дай му време и при правилните обстоятелства ще стане чудесен събеседник, достоен за вниманието, което днес желае.



Продължавайки метафората, 2015 г. от своя страна е експресивен, 22-23-годишен. Иска да е центърът на компанията, всичко тук и сега. И е готин, да. На моменти не можеш да отвърнеш поглед от него или да спреш да го слушаш, защото е магнетичен. Така става с топлите реколти - традиционно те значат, че вината узряват по-бързо за пиене, но имат по-кратък живот. Неизбежно, уви, ще дойде време да смените компанията на младока, защото изведнъж ще се окаже, че всичките му вицове и авантюристични истории вече сте ги чували. В интерес на обективността споменавам, че за някои хора на масата ни именно 2015 беше любимата реколта. Има защо - в момента се пие отлично.

Пръстите ми плахо шарят по масата, насочвайки се малко над центъра на чинията - 2014 г. досега няколко пъти я помирисах, връщах се към нея на всеки 10-ина минути, за да проверя как ароматите се менят. Дишала е достатъчно, аз пък в точно този момент спирам да го правя и отпивам.
. . . .
Колкото време отне да изредувам тези точки и интервали, горе-долу толкова време се чуваше единствено тишина в главата ми. Бях героизирала донякъде бутилката, преди дори да я видя, и

сега се притеснявах дали няма да се разочаровам.

Тишината бе изместена от спокойствие, бавно завръщане на околния свят, после усмивка и, ама изобщо не ме е срам, насълзени очи. Беше всичко, на което се надявах. Готово за пиене, интелигентно, изобилно, на моменти закачаливо и през цялото време дяволски чаровно, сякаш ми намигаше и ме канеше на танц върху собственото ми небце. Винен флирт от най-висока класа.



Като 29-30-годишен, който познава себе си, ценностите и стойността си. С усет дали, какво, кога и как да даде. Вярвам, че всеки е имал в живота си по една такава среща - запознавате се случайно, но се оказва, че не сте готови да се разделите с компанията на другия, затова прекарвате цяла нощ в разговори из улиците на града, а в 8 сутринта в опит да удължите момента още малко търсите къде е отворено, за да пиете кафе, преди да се разделите. Може да е приятелска, може да е романтична, но среща като тази - и най-лесно сравнима с филма "Преди изгрев" с Итън Хоук и Жули Делпи - оставя своя отпечатък за цял живот.
Да, виното може би ще бъде още по-интелигентно след 5 години, досущ като нашия имагинерен 29-годишен, но дали няма да му липсва вече малко от енергията да гъделичка ума ни цяла нощ, дали няма да е твърде улегнало?! Трюфел и роза - отличителните белези на най-добрите представители на Бароло, ги имаше в изобилие, структурата и ароматите бяха отлични и само чакаха да намерят правилния слушател.



А правилният слушател си даваше сметка колко нелепо вероятно изглежда пред останалите на масата заради насълзените си очи. Първият и единствен друг път, когато напитка е извиквала толкова силна реакция у мен, беше 100-годишен коняк, току-що изваден с пипета от бъчвата, 2 месеца преди да бъде бутилиран. За тези моменти живеем, за тези моменти пишем и за тези моменти ако има трета част на това изречение, оставям да я довършите вие.