В миналия епизод на книжно-кулинарната ни поредица имахме удоволствието да бохемстваме с мускетарите на Александър Дюма - баща и да опознаем френската кухня от началото на XVII век, сега обаче поемаме много по-голямо предизвикателство - тръгваме на дълго презокеанско пътешествие с героите на "Глупаци в чужбина" от Марк Твен.

Не знам дали е случайност, но съм забелязал, че големите хумористи са и големи чревоугодници. Такъв несъмнено е и Самюел Лангхорн Клемънс, познат ни още като Марк Твен. За творчеството на "гениалния шегаджия" Ърнест Хемингуей пише: "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин". Напълно съм съгласен с това мнение, а като добавка бих казал - в световната литература едва ли има по-смешен пътепис от "Глупаци в чужбина". Отвъд безкрайните ситуации, от които можете да се превиете от смях, голямата идея на Твен е чрез тази своя творба да направи своеобразен сблъсък между американската култура от края на XIX век с европейската и близкоизточната. В тези времена Европа е въжделение за голяма част от населението на САЩ. Ако не ти се пътува до Стария континент, значи нещо с теб не е наред. Именно тази мания по "изгубения рай" прави круизните пътешествия единствения възможен шанс за достигане на други брегове.

Фабулата на пътеписа е колкото опростена, толкова приковаваща вниманието: "Месеци наред голямата екскурзия до Европа и Божи гроб не слизаше от страниците на вестниците в цяла Америка и се обсъждаше край безброй домашни огнища. Тя беше нещо ново - преди не бе имало подобна на нея и предизвикваше онзи интерес, който привлекателните новости винаги създават. Беше замислена като пикник в гигантски мащаб". И така бъдещите хаджии през един слънчев юнски ден на 1867 година се качват на кораба "Квакер Сити" и под командването на капитан Дънкан, се отправят от Ню Йорк през Атлантическия океан до Европа. Очакват ги незабравими преживявания в Португалия, Франция, Италия, Гърция, Турция, Сирия, Израел и Египет.

А по път дори се отбиват на гости на един руски княз! Звучи обещаващо, както като географски, така и като кулинарен маршрут. Но какво от всичко ще понесат стомасите им, привикнали предимно на телешки стекове и пържени яйца, тепърва ще стане ясно. След дълги дни на люшкане в окаена, морска болест и денонощно повръщане, нашите пътешественици най-после акостират на твърда земя - Азорските острови, следва посещение на Мароко и пазарът в Танжер "пълен с кошници смокини, фурми, пъпеши, кайсии и прочие, а между тях се изнизват кервани от натоварени магарета, не много по-големи от нюфаундлендско куче".

Същинският културно-кулинарен шок обаче тепърва предстои, защото ентусиастите се отправят не къде да е, а към Франция. Марк Твен е очарован от европейската култура и порядки, които рязко контрастират с тези от Дивия американски запад. А с хубавото лесно се свиква. В Марсилия пътешествениците се отдават изцяло на френската кухня, съпътствана от цялата й ритуалност:

"Започваме да свикваме със спретнатите безшумни келнери, които се плъзгат насам-натам и кръжат около гърба и лактите ти като пеперуди. Келнери, които бързат да вземат поръчките, бързат да ги изпълнят, благодарни са за бакшиша, без да обръщат внимание на сумата, и са винаги учтиви - никога не се държат по друг начин освен учтиво. Научихме се да понасяме бавната процедура на сервирането с търпение, спокойствие и задоволство. Ядем супа, после чакаме няколко минути за рибата; още няколко минути - сменят чиниите и идва говеждото печено; пак сменят чиниите и ядем грах; отново смяна и ядем леща; смяна и ядем банички с охлюви (аз предпочитам скакалци); смяна и ядем печено пиле със салата, после ягодов сладкиш и сладолед, после зелени смокини, круши, портокали, зелени бадеми и прочие, и накрая кафе."

"Вино с всяко ястие, разбира се, щом сме във Франция. С такъв товар на борда храносмилането е бавен процес и ние трябва да седим дълго в хладните стаи, да пушим и да четем френски вестници". С всеки изминал ден Франция завладява американците с добрите обноски на хората и качествената храна. Дори влаковете в тази страна предлагат нечуван лукс и удобство: "Най-хубавото правило в управлението на френските железници са тридесетте минути обедна почивка! Няма опасност да глътнете за пет минути смачкани кифли, мътно кафе, съмнително пресни яйца, гумено говеждо и сладкиши, чиито замисъл и изпълнение са тъмна и кървава мистерия за всички освен за готвача, който ги е създал. Не, ние седнахме спокойно, наляхме си хубави бургундски вина и изгълтахме едно безконечно меню от банички с охлюви, вкусни плодове и прочие, после платихме нищожната сметка и отново се качихме щастливи на влака, без нито веднъж да наругаем железопътната компания".



Е, разбира се, като във всяка приказка, не липсват и разочарования. В Париж квакерци влизат в бар, където има табела: "Тук се приготвят всички видове американски напитки". И лъжата лъсва веднага, барманът не е чувал нито за уиски, нито за модерния тогава ирландски коктейл "Шери коблър".

"Необразованият чужденец не можеше да ни снабди дори с пунш "Санта Круз", с коктейл "Изненада", нито с "Каменна стена" или с коктейл "Земетресение". Ясно беше, че е подъл измамник!". Довиждане Франция, да се готви Италия! Милано покорява Марк Твен с великолепието и спокойствието си, в момент на размисъл и преоценка, той възкликва:
"Завиждам на европейците за това, че умеят да си почиват. Когато свършат работата си за деня, те я забравят. Някои от тях отиват с жена си и децата си на бирария, сядат тихо и благовъзпитано и изпиват една-две халби бира и слушат музика, други се разхождат по улиците, трети се возят на файтони по булевардите. Други седят на открито пред кафенетата, ядат сладолед и пият слаби напитки, които не биха навредили и на дете. Европейците си лягат сравнително рано и спят добре. Те винаги са спокойни, весели, бодри и умеят да ценят живота и разнообразните му блага".

С навлизането на Балканите обаче, настроението коренно се променя. Картините на бедност и упадък стават постоянна гледка. Истанбулският пазар с многобройните просяци потрисат американския хуморист. А турската кухня меко казано не му понася:

"До края на живота си няма да ми се прииска да обядвам в Турция. Малкото ресторантче близо до пазара беше изцяло отворено откъм улицата, кухнята и масите за клиентите бяха в едно и също помещение. Готвачът беше мърляв, такава беше и непостланата с покривка маса. Той наниза малко наденица на една тел и я сложи на жарта да се пече. Когато месото беше готово, той го сложи настрана, но тогава едно печално псе влезе вътре и го захапа. То първо го помириса и сигурно позна останките на някой свой приятел. Готвачът изтръгна наденицата от песа и я постави пред нас. Джек каза: "Аз съм пас" - той понякога играе на карти - и ние на свой ред казахме пас. После готвачът опече широка, плоска житна питка, намаза я добре с наденицата и тръгна към нас. Питката падна в мръсотията, той я вдигна, изтри я в шалварите си и я сложи на масата ни. Джек каза: "Аз съм пас." Ние всички бяхме пас".

Турското кафе на свой ред довършва вкусовите рецептори на Марк Твен и представите му за султански разкош: "Мършавият ми теляк донесе наргиле, но аз веднага му казах да го изнесе. Тогава той ми поднесе световноизвестното турско кафе, което много поколения поети са възпявали така възторжено, и аз го сграбчих като последна надежда, останала ми от моите стари мечти за източен разкош. Но това беше нова измама. От всички нехристиянски напитки, които съм опитвал, турското кафе е най-лошата. Чашата е малка, омърляна е с утайка, кафето е черно, гъсто, с противен мирис и кошмарен вкус. На дъното на чашата има кален нанос, дълбок половин инч. Като пиеш кафето, той ти засяда в гърлото, гъделичка те и след това цял час се дереш от кашлица".



Добре че след Турция злощастната американска компания попада на кримска територия в Ялта, където руският княз ги посреща на пищна закуска, състояща се от два вида вино, чай, хляб, сирене и студени меса. "Чаят на великия княз беше великолепен. С него ви поднасят лимон, за да го изстискате вътре, или пък студено мляко, ако го предпочитате. Първото е по-добро. Чаят се доставя по суша от Китай. Стоката се разваля, ако се транспортира по море", уточнява Марк Твен. И отново на път към финалната точка от пътуването - Божи гроб. Сирия измива кулинарния срам, преживян от пасажерите на "Квакер Сити" в Турция. Сирийските домакини устройват на своите гости нощувка под звездите, а лукс в пустинята изобщо не липсва:

"Не шатра, а бижу! Маса за осем души и осем брезентови стола, покривка и салфетки, чиято белота и изящество правеха за смях тези, които използувахме на големия ни екскурзионен параход; ножове, вилици, дълбоки и плитки чинии - всичко подбрано с най-добър вкус. Истинско чудо! И това те наричат лагеруване под открито небе. Представителни мъжаги с шалвари и обвити с чалми фесове ни поднесоха вечеря от овнешко печено, печено пиле, печена гъска, картофи, хляб, чай, пудинг, ябълки и великолепно грозде; ястията бяха приготвени много по-добре от тези, които ядяхме вече седмици наред, да не говорим за масата с големите свещници от ново сребро, която надвишаваше всичко известно нам досега".

На сутринта сирийската закуска е не по-малко впечатляваща: "Горещи овнешки пържоли, пържено пиле, омлети, пържени картофи и кафе - и всичко това отлично приготвено. Такова беше менюто ни. За подправка ни служеше вълчият апетит, придобит от тежката езда предишния ден и от освежителния сън на чист въздух". В крайна сметка заредени с нови сили, бъдещите хаджии стигат Божи гроб, а после успешно се завръщат и в родна Америка, обогатени с преживявания, разширили кръгозора и възприятията за света. "Осъзнал съм, че няма по-сигурен начин да установиш дали харесваш или мразиш някого, освен да пътуваш с него" казва Мрак Твен. Съвсем спокойно можем да го перефразираме: "Осъзнали сме, че няма по-сигурен начин да установиш дали харесваш или мразиш някоя храна, освен ако не я опиташ".

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка. Навлизаме в дебрите на Дивия запад с ненадминатия разказвач О.Хенри.