Haute кухнята: 6 звезди Michelin в Банско

Когато в последните дни ме питат за вечерята в Банско с готвачи с общо 6 звезди Michelin, си давам сметка, че каквото и да кажа, всеки път стигам до едно и също изречение: чест бе да бъдем в такава компания.

На първо място е факторът на изключителността: кувертите бяха разпродадени бързо въпреки високата цена, като човек, който организира събития, мога да си представя колко сложно е било да се докарат шеф-готвачи от такава класа у нас, да се напаснат графици, продукти, партньори, гости.

На второ място е богатата предистория: още преди 3 години, в края на мандата си като тогавашен генерален мениджър на Kempinski Hotel Grand Arena Bansko Наталия Бовсоверс развива идеята за такъв тип ексклузивно преживяване. След това идва пандемията, но идеята не си отива, а само бива отложена във времето и обогатена докато на 18 и 19 март, практически точно 2 години след началото на ковид кризата, планът става реалност. И то каква: 2 нощувки в 5-звездния хотел, 2 вечери и един обяд.

"Това смятат ли се за 18 звезди?", шеговито ме попита приятел.

На трето място е самото преживяване. Но хубаво са казали хората "Каквото се случи във Вегас, трябва да си остане във Вегас" и е ясно как ще го перифразирам. Каквото сме преживели там на мига, това остава за нас, няма да рисувам в детайли органолептични описания на ястията, а и вярвам, че снимките говорят достатъчно. А въпреки че съпътстващата програма също беше пищна, и за кан-кана няма да разказвам.

Шеф Ален Карон: Тарт от зеленчуци с трюфели и бланширани зеленчукови топки с чай и парченца трюфел

Шеф Тиери Драпо: Пълнен домат с тартар от ципура, доматено сорбе

Около 80 души присъствахме на всяко от специалните мини събития на 18 и 19 март: един обяд (поднесен сякаш на върха на света - в небезизвестния ресторант VIP Room на последната спирка на лифта) и 2 вечери в ресторанта на хотела - Come Prima. Това значи три различни 6-степенни менюта, а всяко ястие бе придружено от подходящо вино от партньора BNK.

Всеки от готвачите излизаше да представи чинията си пред гостите, но мисля, че присъстващите вероятно ще се съгласим, че

една историята оставя най-дълбока диря.

Ястието на шеф Патрик Джефроа, автор на филето от калкан, панирано в бекон, имаше като част от гарнитурата по един бейби картоф. За разлика обаче от повечето съставки, които са български, тази идва от личната градина на готвача в Бретан: той собственоръчно е извадил първите картофи и ги пренесъл в куфара си до България. Напушва ме смях, когато си представя какво ли са си помислили граничните власти, когато на скенера са видели 80 топчета в неправилна форма.

Шеф Жан-Батист Натали: Омар под деликатен лимонов зефир

Шеф Патрик Джефроа: Филе от калкан, панирано в бекон, едамаме в масло с подправки

Нека обаче се върнем обратно на земята: звездите Michelin се присъждат на заведението, не на готвача, защото се смята (и правилно!), че преживяването на госта се дължи на целия екип, а не само на една личност, колкото и талантлива да е. Затова не би било честно - извън кръга на шегата - да кажем, че сме били на вечеря с 6 звезди, та затова за мен като част от екипа зад най-старите у нас награди за постижения във високата кулинария "Ресторант на годината" беше любопитно да разбера как се е случило и сработването между готвачите от чужбина и екипа на Kempinski.

По думите на шеф Никола Тодоров въпреки известните резерви от страна на френските шефове, краткия срок (2 дни заедно на терен) и липсата на общ език (само шеф Ален Карон говори английски), всъщност накрая готвачите си тръгнали видимо впечатлени от гостоприемството. Да, за да се разберат, се наложило да ползват телефони за превод, мимики и ръце, но професионалист с професионалист споделя повече прилики, отколкото разлики.
На четвърто място от причините да смятам, че е чест да бъдем част от тази компания, са продуктите: основен акцент бяха местните блага. Черноморският калкан и българският трюфел бяха главни герои, като, както стана ясно от карофите на Патрик Джефроа, част от поддържащите роли се изпълняват и от няколко чуждестранни таланти.

Шеф Жоел Сезари: Млечно телешко филе, гъбен крем, сусам, печени кедрови якри, сусамова кора, сос от телешко

Шеф Сержи Арола: Крема Каталана

И на пето място преживяването е специално, защото е пореден повод за мен и за "Бакхус" като цялo да наблюдаваме

натрупващата се критична маса на споменаване заедно на Michelin и България.

Гидът и страната ни още не са имали пряко съприкосновение, но изглежда, че този момент може би ще дойде скоро. И така малката снежна топка, която се търкаля по склона първо бавно и едвам, а после с все по-голяма скорост, докато не се превърне в мощна лавина, е отлична метафора на кулинарната сцена у нас.

Из стари статии на Бакхус се вижда, че още преди 10-15 години ресторанти са имали такива амбиции и че сме споменавали спорадично гида, но тогава поводите са били единици и спорадични. След това дойде "Космос", който с молекулярната си кухня предизвика вълна от мнения - от откровен хейт или неразбиране до боготворене. След това бе "Кармаре", дело на шеф Георги Бойковски, който също смело изявяваше амбиция да се озове в гида.

Най-сериозният претендент към момента обаче изглежда Dieci, на когото връчихме награда за "Дебют" през 2021 г. и чийто главен готвач Джанфранко Киарини е работил в не един ресторант със звезда/и. В следващите месеци той води в малкото село Девино Michelin готвачи (негови лични приятели) за по няколко дни и с тях заедно ще правят 10-степенно меню, а повечето вечери вече са разпродадени. Като човек, бил в ресторанта му, знам, че той може, и не бих се изненадала неговяит да е първият ресторант у нас, отличен в гида.

Та все повече и повече Michelin витае във въздуха. И значението на това ударно "звездно" посещение в България може да се окаже, че далеч излиза извън пределите на личните спомени и вкусове на 80-ина души. Ето тогава вече - смеем ли да си го помислим дори? -... ето тогава "онова, което се случва в Банско", няма да си остане само в Банско.