Бих се обзаложила, че "чийзкейк" в ушите на повечето читатели звучи като изобретение, идващо от Италия, а може би Франция, Великобритания или Германия. Съвсем вероятно е и да е САЩ заради асоциацията със световнопопулярния нюйоркски стил. И да - всички тези страни имат своя вариант и характерна стилистика на десерта, но кулинарната история разкрива друго - южната ни съседка е родината на чийзкейка.

Имало едно време преди 8000 години

Древните гърци до V век пр.н.е. създават най-ранните и, така да се каже, "груба" версия на чийзкейк (plakous, което означава "плоска маса"), състояща се от основа от прясно сирене, смесена с брашно и мед и приготвена на глинена скара. Въпросният plakous се е смятал за чудесен източник на енергия и има доказателства, че е бил сервиран на спортисти по време на първите олимпийски игри през 776 г. пр.н.е. Освен това е бил и популярен сватбен десерт.

През късното средновековие в Европа чийзкейкът вече придобива по-солиден облик - сладкарско тесто, правено с масло (допреди това се е ползвал зехтин), под формата на тарт. През 1390 г. се появява първата английска готварска книга с множество вариации на рецептата за чийзкейк. Две особено популярни тарта със сирене: "Sambocade", съдържаща извара, яйчен белтък, розова вода и цветя от бъз, и "Tart de Bry" (думата bry произлиза от старонорманския за "натрошено", отнасяща се до метода на приготвяне на сиренето) приготвен с ruayn (полумеко есенно краве сирене), яйчни жълтъци и смлян джинджифил.

Оттогава тaртът със сирене се появява практически във всички английски готварски книги, много от които написани от жени, наети като готвачи в кухните на големия град и в провинциалните имения. По-късно, през XVI век, изглежда, че крал Хенри VIII е проявявал слабост към торта със сирене, приготвена с меко сирене, мляко и захар. Съответно този нов метод придобива значителна популярност.

Сиренето прекосява Океана

Тъй като съставките са относително лесни за намиране и достъпни, не е изненадващо, че англичаните пренасят любовта си към тортата в американските колонии в Нова Англия и още през 1730 г. Филаделфия се сдобива със своя "Cheese Cake House". Ранните американски торти със сирене често са овкусявани с розова вода, а през XIX век тя е заменена с лимон или ванилия.



Основата на американския чийзкейк се променя драстично, ако не и драматично, през 30-те години на миналия век, когато вместо с извара - която е по-лека, по-пухкава, с леко груба текстура и не особено богат вкус - десертът започва да се приготвя с много по-кремообразното, плътно и наситено на вкус крема сирене.

Роди се звезда: нюйоркският чийзкейк

Арнолд Рубен, американски ресторантьор, стои зад налагането и успеха на разпознаваемия нюйоркски чийзкейк. Първата рецепта за него се появява през 1929 г., а стилът му се познава по натрошените бисквити, обилното количество крема сирене и отличителното присъствие на лимон във вкуса.



Градските деликатесни магазини разбират за успеха на сладкиша, ценен високо от заможните посетители на Рубен, и съвсем безцеремонно започват да имитират неговия чийзкейк, продавайки го в магазините си. Впоследствие се започва с експериментирането - гарниране с плодове, а понякога и добавяни към самия пълнеж, шоколад или карамел, могат да бъдат сервирани върху или заедно с чийзкейка.

Днешните рецепти съдържат яйца, в по-големи или по-малки количества, някои се правят със заквасена или двойна сметана. По света местните чийзкейкове се правят със съответното сирене - италианците използват рикота, гърците предпочитат фета, а германците избират извара. За Щатите вече е ясно. Вече съществуват и всякакви "специални" чийзкейкове - със синьо сирене, морски дарове, пикантни люти чушки и дори тофу.

Чийзкейк днес ще срещнете под път и над път, във всякакви варианти и вкусове, но без значение дали го предпочитате печен или не, с крема сирене или извара - най-важният елемент остава качеството. Бъдете претенциозни и не се задоволявайте с посредствен вкус.