Всички искаме да открием своите "гали стомахче" и "кихни сладко" за своята собствена баница "Сюзерена". Докато ги търсим обаче, ето три добавки, които ще внесат красота, забавление и блясък в кухнята ни.

Flower Power

Цветята в кухнята са пресечната точка между сладкиш, илач и парфюм. Не е ясно кога се е случила тази среща, но със сигурност е било преди векове. Различни хора и култури ги мислят различно: че са очарователни, че са демоде, че са излишна разточителност или че са красота, сведена до полза. Историчката Флорънс Уайт цитира писмо на дама от ХIХ век, пишеща от Пекин до братовчедка си в Америка, която обобщава: "Китайците, както и хората от Близкия изток, са твърде практични, за да си позволят да живеят в царство на цветята и да не извлекат някаква полза от тях." Така или иначе, никой не може да отрече, че цветята създават съвсем различно настроение.

Най-разпространени са розите. Розовите листчета се срещат най-често в оцети, конфитюри, десерти, сокове. Рецептата на любимия сок на Леонардо да Винчи се пази и до днес: варял розови цветове цяло денонощие, прецеждал ги през някое от белите си платна, прибавял мед и лимонов сок, и това била любимата му напитка за жегите.

Цветята подправят вкуса със сладникавите си или пиперливите си нотки. Люлякът е от семейството на маслината, което е сериозен аргумент, че мястото му е колкото във вазата, толкова и в кухнята – опитайте върху равиоли с козе сирене и гъби. Невенът оцветява в оранжево и е алтернатива на скъпия шафран – красив е дори когато просто разпръснете листенцата му като конфети. Виолетките вървят много добре с лимон и шоколад, а във Франция се използват най-вече към месни ястия.

Захаросани цветчета се правят по два начина: варят се в захарен сироп или се натопяват в белтък, разбит с лъжица вода, преди да се поръсят със захар и да престоят едно денонощие.

Цветя се добавят към салати, супи, пасти и фритати, към сладки, торти и сорбета. Но опитайте с най-простото: сложете ги в кубчетата си с лед: ей така, просто за красота.

Супа копчета


Имало едно време един много беден човек. Нямал си дом, затова само пътешествал. Един ден пристигнал в поредното село. Бил гладен и помолил първия срещнат да му даде малко хляб. Той му отказал. Помолил и втори, и трети, но не получил и троха. Човекът бил беден, но не и глупав. Намерил един казан, напълнил го с вода, запалил огън и започнал да я вари. Като се сварила, сложил във водата няколко камъчета. Насъбрали се хора да се чудят и маят каква е тази супа с камъни. "Става много хубава, обяснил беднякът, "особено като й се добави туй-онуй." Хората се почесвали, цъкали и пулели. След малко един донесъл морков, след него друг – картоф, трети – целина, появили се и подправки. Накрая се получила най-вкусната супа на света, и всички дружно я излапали. Приказката се среща в различни варианти – и с копчета, и с пирони, и с парче дърво, но при всички случаи поуката е ясна: храната трябва да се споделя.

Все пак супата с камъни е и съвсем реално ястие: това е caldo de piedra, древна мексиканска супа, която днес ще откриете и в най-претенциозните ресторанти в Мексико

Прави се с речна риба, зеленчуци и речни камъчета.
Камъчетата имат и чисто практически смисъл. При супите и дори задушените ястия всичко - което ври или къкри по-дълго време - те потъват на дъното и не позволяват на зеленчуците, пастата или ориза да залепнат или загорят. Други слагат стъклени топчета на дъното на съда, в който варят конфитюри и сладка – по същата причина. Френското ястие pote също се готви с камъче на дъното – така размачква продуктите по-добре, докато се бъркат. Камъчетата също така запазват горещината на ястието или супата по-дълго време. Но преди всичко – каквото и да решим да сготвим с тях, те ще ни напомнят най-важното - че трябва накрая да го споделим.

Цар Мидас влиза в кухнята


Както парите не миришат, така и златото няма вкус. Златото няма нито мирис, нито текстура, нито калории, нито срок на годност. И все пак хората го ядат. Защо?

Всички имаме спомен за първото разгръщане на златния станиол на паричката, под който се крие шоколадова монета. Да си спомним и приказките за посетите златни монети или за снесените златни яйца и ще стигнем до извода, че да погълнеш злато е най-изчистената проява на всевечната човешка мечта да го имаш. Затова то е на масата на богатите от незапомнени времена и във всички точки на планетата.

Ако тръгнете да ядете нещо със злато, може да бъдете сигурни, че то ще попадне у вас с най-високата си проба - 22-24-каратово, защото само то се усвоява от организма.

През 2008 г. в хотел Emirates Palace са били изядени пет килограма злато, четем в една информация. И все пак – всеки поотделно е поел пренебрежимо малко количество.
Златото влиза в кухните под формата на прах, стружки или листове. Листовете са много по-тънки от цигарените хартийки, разпадат се при едно докосване, затова се нанасят по повърхността със суха четчица. Златото се използва най-вече при сладкишите и напитките – от коктейли до капучино, но се среща и при хамбургерите например.
По правило – в името на някой и друг рекорд при цената. Несъмнено тук става дума за блясък, лустро, извънредност и екстравагантност или за демонстрация на статус или власт. Ако щете – шоу. И все пак не го взимайте твърде на сериозно. Не забравяйте, че зад всеки блясък се крие някакво разочарование. Говорим за една одобрена от ЕС хранителна добавка – оцветител, носещ така небляскавото име E-175.

Златен прах, листове и елементи се използват за декорация, продават се в сладкарски складове или от специализирани доставчици.

*Статията е част от последния брой на списание "Бакхус"