Има една генерация в България, в която през последните години расте тежко чувство на вина – едно съжаление, което идва на импулси, най-често с яденето.
Това е доматеното съжаление. То се явява пред чинията със салата, купата с доматена супа, пред миш-маша. Докато забождат вилица/потапят лъжица, паметта на тези хора превърта в главите им сцени като от La Tomatina, в които главни герои са самите те. Виждат се обратно на по 16, изправени сред полето заедно с много други герои на тяхната възраст. Слънцето пече, настроението е весело, дяволът ги дърпа за опашките. Те се навеждат, грабват от касетките пред тях домати и с радостни викове ги запращат към най-близката от ходещите мишени, каквито са останалите герои. И после пак, и пак. Смях, доматено пюре, семки, люспи хвърчат във въздуха, който бързо става червен като режима, който ги е пратил на бригада...
Споменът за веселието от това безчинство в днешната реалност събужда леко виновни усмивки. С всяка следваща хапка от безвкусните домати в чинията те стават все по-болезнени. Преди 30, 40, 50 години никой българин не би повярвал, че приличният домат някой ден за него ще стане почти недостъпен лукс.
Но ето ги фактите: След като десетилетия наред България е била сред 20-те най-големи производители в света с реколта от около 750 000 т годишно, от 1990 насам тенденцията за спад е трайна и през 2012 г. г производството е било 94 000 т. – около една осма от това на комунистическите ТКЗС-та и една пета от производството от 90-те.
В този текст на списание "Бакхус" ще разберете какво се случва с българските домати, а и с много други традиционни малки производства на храна, защо България още не е в състояние да защитава традиционните си сортове и защо старинните френски видове зеленчуци се появиха отново на пазара, а българските, точно обратното, се топят.
Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
10, 42, 26 Ноември 2014, 10:42
Ех, какви домати имаше едно време...
“Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
-1 +1
16, 14, 06 Ноември 2014, 16:14
Това не са домати, а мутанти с вкус на ... на нищо.
Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
+3
Най-четени статии // за Октомври
Реклама »