Ароматът на говеждо се смесва с този на пържени яйца, в този момент ви връхлита неустоимото ухание на току-що извадени от тигана картофи и лук. Познавачите на латиноамериканската кухня вече се ориентираха - това е култовото "ломо а ло побре" или "филето на бедняка".

Литературната разходка този път ни отвежда в далечно Чили. Истината е, че ако говорим за типичния вкус на чилийските ястия, няма как да минем без морския таралеж, сготвен под формата на супа или просто опечен на въглени. Със спомените си от детството за точно този екзотичен морски дар започва книгата на Исабел Алиенде "Афродита":

"Натрапчивият мирис на йод не извиква у мен мисли за рани и операции, а за морски таралежи: неизбежно свързвам тези чудати животинки с първите си стъпки в тайнството на сетивата. Бях на осем години, когато грапава рибарска ръка пъхна в устата ми резен от бодливото мекотело. Когато се връщам в Чили, не пропускам да прескоча до крайбрежието, за да вкуся отново прясно извадени от морето таралежи, и всеки път ме обзема същата смесица от ужас и заслепение, която изпитах при онова първо мъжко докосване".

Колко типичен пасаж за една от гранд дамите на световната литература. Творенията й дишат чрез всяка ваша пора, с тях можете да настръхнете от възбуда или да се понесете на крилете на следобедната нега до топлото тяло на партньора ви. Литература, в която плътта не е повод за срам, а храм за всички влюбени.

За Алиенде като писател и обществена личност може да бъде изписан поне тритомник - автор на над 20 романа, продадени в 70 милиона екземпляра, наричана е наследница на Маркес, пазителка на магическия реализъм, нимфоманка, борец за правата на жените, отявлена феминистка и каква ли още не. Извън всички определения Исабел безспорно си остава царицата на сетивната литература, съчетаваща в себе си латиноамериканския мистицизъм с цялото богатство на екзотичните блюда и напитки от родните й географски ширини.