Тъкмо човек ще си помисли, че съм изчезнала като сандалите от 5 лв. и аз отново изниквам. Освен това няма по-удобен момент от този. Великден е и не говоря за рожденния ми ден, а за онзи празник, когато целият народ спира да вярва, че агнето има душа и че яйцата вдигат холестерола. Сигурно усещате накъде отиват и моите рецепти. Предупрежавам всички, които се плашат от много масло, агнешка карантия и много зеленини, да извърнат поглед и да си намерят някое друго четиво. Няма да имаме жал! Въпреки всичко ще остана вярна на себе си и, да, ще има ориз, агнешки дреболии и джоджен, но няма да е дроб сарма.
Също така ще ви подскажа как да оползотворите хилядите твърдо сварени яйца, които не са имали добрата карма да станат "борци". Добре де, за да не кажете, че съм краен екстремист по отношение на храната, ще дам и опция за онези, които всичкият животински продукт в чиния им е чужд.

Но преди да стигнем до онази част с грамовете, килограмите и печките, нека да ви разкажа как през годините моето семейство се е спрявало с въпросния празник. Първо и главно действащо лице ще бъде мама. Нека да спомена, че тя винаги е била движещата сила в нашият малък семеен социум. Представям си, че ако я нямаше нея, аз, сестра ми и баща ми, щяхме да хапнем, да пийнем и да изгубим часове в дълбоки философски разговори, и онази женска гледна точка, която е в детайлите и уютната естетика просто нямаше да я има.
Тази руса буря, висока метър и шейсет в най-добрите си дни, кипяща от енергия и амбиция нашите яйца да са най-красивите и иновативните. Докато пиша, мога да си представя дяволитата й усмивка, когато някоя колежка я пита за тайната технология. Спомням си дървената ни маса, цялата отрупана със седефени бои, кристали, пипетки, тънки четки, сребърно фолио, златно фолио, памук, 5 кори яйца, 3 тарелки пъдпъдъчи, желатин, олио, ръкавици. Напрежението при всяко спукано яйце и часовете на боядисване, в които Земята спира да се върти.

На другия фронт е папи (баща ми), грижливо загъващ агнето с одеяло от сол и вестници. Движенията са винаги бавни и спокойни, като на мързелив котарак или като на човек, който има поне седем живота. След това взима косачката и няма смисъл да разказвам какво ни се случва при мириса на окосена трева.
Няколко часа по-късно пристига истински забавната част - баба ми. След като разкаже с най- малки подробности кой и как е починал, започва да пее стари градски песни, които винаги разплакват дядо ми, а мен, мама и сестра ми ни праща директно в кухнята. Кратък разказ за това как е щяла да бъде виртуозна балерина в София, ако не била срещнала дядо ми, който между другото и до ден днешен обожава земята, по която ходи неговата неосъществена Плисецкая. И ето края на празника. Въпреки, че при нас той никога не свършва.

Но нека да затворя вратата на спомените и да минем по същество. Днес ще ви разкажа за една пролетна супа от зелен лук, грах и джоджен, един яйчен пастет с масло сирене и босилек и едно ризото с агнешки езичета, спанак, киселец, див чесън, джоджен и манчего. Всички продукти са достъпни и лесни за откриване. Манчего (испанско зряло овче сирене, подобно на пармезан, но не съвсем) намерих случайно в Lidl, но го има във всички специализирани магазини за сирена. Ако не намерите, ползвайте пармезан.
Също така за ризотото ще ни трябва ориз "Арборио", който е доста богат на нишесте, а на нас точно това ни трябва, за да направим перфектното кремообразно ризото. Него го купих от Халите - щанда със сирената, но се намира и по големите вериги. Агнешките езици купих от месарница "Руска" на "Оборище" 18. Мисля, че има и на Женския пазар.

Ето ги и рецептите:

Пролетна супа със зелен лук, грах и джоджен:

Продукти за 6 порции:

Зехтин или масло за задушаване на лука
Зелен лук - 2 връзки
Грах пресен или замразен (аз ползвах замразен на Bonduelle) - 900 грама
1 шепа листа от джоджен
Зеленчуков бульон – 1 л
Картоф - 1 бр., нарязан на кубчета



Задушаваме лука в маслото за около 5 минути максимум. Искаме да запазим зеления цвят. Добавяме бульона и картофа, оставяме да заври и готвим 10 минути, докато се свари картофът. После добавяме граха. Готвим още 3 минути и оставяме да изстине. Пасираме в блендер плюс джоджена или с пасатор. Преди сервиране може да добавите пармезан.







Яйчен пастет:


Яйца – 4 бр.
Натрошено сирене – 200 гр
Масло – 50 гр
Сол
Черен пипер
Босилек листа

Тази рецепта е много сложна. Смесвате всичко. Може да намачкате с вилица, да пасирате с пасатор или да ползвате кухненски робот. Аз предпочитам с вилица, за да е резултатът по-едър, по-груб, абе, по селски. Ако си нарежете и краставица, никак няма да сгрешите.

• 

Ризото с агнешки езици, спанак, кселец, див чесън, пюре от коприва и джоджен

Продукти за 6 порции:

Ориз "Арборио" - 400 гр
Езици – 6 бр.
Зеленини - по 60 гр от всяко
Коприва - ½ пакет
Джоджен листа – 1 шепа
Шалоти – 6 бр.
Масло – 120 гр
Манчего или пармезан, ситно настърган – 100 гр
Бяло вино – 360 мл
Зехтин
Сол
Черен пипер



За бульона:

Кромид лук - 1 глава
Морков - 2 бр.
Селъри – 1 стрък
Мащерка – 3 стръка
Вода - 1,2 л

Всички продукти за бульона се нарязват наедро и се задушават в зехтин. Добавят се езиците и водата. Оставяте да заври и намалявате, колкото да къкри. Обикновено времето за сваряване на езиците е около 2 часа. Искаме да се белят лесно, но и да са стегнати, а не преварени на каша. Прецеждате и бульонът е готов. Почистете езиците от ципите, докато са още топли. Покрийте, за да не изсъхват.
Кипвате вода и бланширате копривата за около 5мин (само листата). Трябва да остане светло зелена. Пасирате с 20 гр масло и малко от водата. Трябва да стане на пюре, да не е течно.

• 

Нарязаните на ситно шалоти задушавате за ½ мин в малко масло и зехтин. Добавяте ориза, който не миете, за да не се загуби нишестето. Бъркате още 2 мин и изсипвате виното. Изчаквате да се редуцира и да му се изпарят алкохолите, за не стане ризотото кисело на вкус и добавяте 1 черпак от бульона. Бъркате, докато не забележите, че когато минете с лъжицата по дъното на тигана ориза не се връща и добавяте всеки път по един черпак от бульона. Проверявайте ориза. Ще отнеме около 15 мин. Трябва да е мек, но леко al dente. При последния черпак бульон, добавете всички зеленини, пюрето от коприва и сол. Не чакайте да се изпари течността. Искаме ризотото да остане леко течно. Махнете от котлона. Добавете маслото и сиренето, разбъркайте и оставете под капак за минута, две. Докато готвите ризотото, паралелно, нарежете езиците на филийки и запържете в масло до златисто, като не забравяте да добавите сол и черен пипер.
Ризотото по чиниите, езиците отгоре. На моето сложих и малко кори от осолени лимони (имате рецептата).



Животът е прекрасен! Толкова от мен, драги. Весели и светли празници! Аз отивам да боядисвам яйца, да ям агнешко, да вдишвам аромата на прясно окосена трева, да чуя поне една стара градска душегубка и най-вече да бъда с тези, които обичам.