Този материал е част от зимния брой на списание "Баккус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете в търговската мрежа заедно с Капитал, а след време и в Elephant Bookstore, Wonderland Desserts & Cocktails, Chilli Hills Farm, Grape Central, La Cave du Moulin, SeeWines, Zoya, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

Интервюто е част от поредицата разговори с нашите #БакхусПосланици, която се състои от 10 души с влияние в социалните мрежи, чието съдържание отговаря на нашите ценности. Това е

нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.

Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".

Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.

Джун и Рене Йошида - @funkooks

Джун и Рене Йошида са добре познати на кулинарната публика: готвачи, партньори в бизнеса и живота. Те стояха зад придобилото култов градски статут "Щастливото прасе", а тази есен врати отвори новото им място, Pop-up chicken на софийската ул. "Цар Шишман". Тя е българка, той е наполовина българин, наполовина японец. Обичат да изследват града за скрити места и качествени продукти.

Как възприемате идеята за посланичеството на добрия вкус?
Рене: Много сериозно и с вкус.
Джун: Смятам, че е изключително важно да се споделят хубави места. Това е двустранен процес и е полезен както за собствениците на заведения, така и за клиентите.

Защо се съгласихте да бъдете наши посланици?
Рене: Не обичам да отказвам.
Джун: Защото ме кефи да споделям, да подкрепям, да давам и да черпя.

Ако трябва да изберете само едно, кое да бъде: храна или вино?
Рене: Не разбирам как така трябва да избирам. Първо хапване, после пийване.
Джун: Аз съм като хобит, дори и на ръст. Обичам хапване, да пушна. Не избирам. Пък и защо питието трябва да е само вино?

Кой или какво ви накара за пръв път да се влюбите в храната и питиетата?
Джун: Всичката семейна храна, която се е готвила. От прабаба, баба, мама, папа
Рене: Животът в мое изпълнение сам го поиска. Когато човек си пада по "онзи, другия живот"- както казва мама за мен (има предвид забавленията, не Отвъдното), има много хора и ситуации, които сами постоянно си идват. Но всичко започна в семейството от мама, тати, баба и дядо.

Коя практика в родните ресторанти бихте искали да спрете да срещате?
Джун: Да престане ден година да храни, да имат повече персонално отношение, без да е сервилно, да имат повече индивидуален почерк, да се обръща повече внимание на регионална кухня, независимо дали е интерпретирана модерно или не. Още много, много може да се говори по въпроса. Не всичко е Капрезе, авокадо тост и яйца Бенедикт.
Рене: Посещенията от БАБХ и всичките техни подобни.

Mясто по света, където ходите дори и само заради гастрономията?
Джун: Някъде, където не съм бил. Иначе Виетнам, Истанбул, Тайланд (и май цялата Азия), южните части на САЩ, Мейн, Родопите
Рене: Всичките ни пътешествия са свързани с опознаване на местната кухня. Не обичаме фенси-шменси ресторанти. Там, където се хранят местните, е нашето. Не можем да отличим любимо такова, защото навсякъде откриваме мега вкуснотии, но пък гледаме към Перу като следваща дестинация.

Какво ви кара да се върнете отново в заведение?
Рене: Да е уютно и вкусно като вкъщи.
Джун: Да е вкусно и приготвено с любов.