Самостоятелно versus споделено
Той беше в част от замък на запад от Орлеан (450 eвро през юли, три спални). Да спиш в замък означаваше, че сутрин трябва да пресечеш отбранителния изкоп с водата, за да отидеш да си купиш кроасани, че можеш да хвърляш залци на патиците в канала направо от прозореца си, да четеш с крака, подпрени върху антична винена преса, която служи за маса в хола ти, и че ако имаш проблем с колата, собственикът на замъка може да те закара до близкия сервиз.
Собственикът на замъка всъщност ни носеше и пресни яйца, сутрин и вечер покриваше басейна, а жена му идваше от време на време да полее цветята в гърнетата по периферията на градината и да даде царевица на кокошките в ъгловия кокошарник. Това беше добрата страна на нашата несамостоятелност, лошата беше, че съседният жит беше нает от друго, френско семейство с деца, и така общата градина бързо беше превърната в терен за всевъзможни спортни и строителни игри. Децибеловото надмощие на шест деца над четирима родители явно е акумулирало на подсъзнателно ниво устойчива съпротива, която от тогава ме кара педантично да търся фразата Gîte independant в обявите.
Оттук нататък престоят ми из житовете на Франция, поне от моя гледна точка, не притежава никакви несъвършенства. Предимно резервирани в последния момент и затова по-скъпи, отколкото при навреме взети решения, това все се оказаха места, превъзхождащи очакванията ни.
Такава беше къщата в долината на Лоара – необятна, луксозна вила с пълни с кристал и порцелан бюфети, с четири спални и мъртво езеро с каменни патици на три километра от "Шато д’Усе" – замъка, който се предполага, че е вдъхновил Шарл Перо да напише "Спящата красавица" (600 евро през юли).
Апартаментът в ретро курорта до Бордо, Аркашон (две спални, 900 евро в края на юли), и вилата на главния готвач на Елисейския дворец (три спални, 850 евро в началото на август) бяха наистина по-скъпи, но си струваха парите до последното евро.
Когато наехме къщата на Ким Кук, разбира се, нямахме никаква представа кои са нейните собственици. Грабнаха ни снимките на дизайнерския интериор и убийствено разкошните легла, а и обещанието за джакузи. То се оказа най-ексцентричното, на което някога съм се натъквала. Къщата, която е на няколко километра от Ришельо, южно от долината на Лоара, е сред градини с ароматни пъпеши, в напълно селскостопанска среда. И докато Ким Кук и Морис Алекси бяха реставрирали съвършено къщата, те бяха едва започнали с хамбара. Половината от него все още стоеше в стария си вид, а другата беше превърната в бетонна плоча под рустикалния покрив, с една стена – нещо като козирка на автобусна спирка, но в голяма автогара. Точно там Ким Кук беше уредила своята "дневна на открито" – пространство, оформено в декадентски стил със събраното от околни антиквари: китайски копринени килими със славеи, старинни бюфети, банджо, сандъци, поразплетен люлеещ се стол, всичките подредени като в стая върху платформата под навеса. В съседство точно с този разкош, върху бетонната плоча беше инсталирано джакузито – едно от най-странните неща беше да се къпеш в него в тъмното, защото то светеше в непрогледната нощ с извънземните тонове на своята програма за цветна терапия. В лишената от човешки звуци тъмнина се чуваше как сливите капят от дърветата в плодовата градина зад къщата и смокинята изстива в тъмното.
Във Франция "нищото" не съществува
Любовта на Ким Кук към антикварните вещи беше превзела цялата къща – от четивата по бюрата, абажурите и ваната с лъвски крака в средата на една от разкошните спални, до вилиците в шкафа. Къщата изглеждаше като създадена за декор на снимките й и точно това ни беше привлякло към нея. Тя обаче, мислех аз, е някъде в нищото – както установих по-късно тази моя идея не беше родена от друго, освен невежество. От Шампан до Прованса и от Брест до Алпите, досега "нищото" не съм го открила още. Всяко място, колкото и произволно да е посочено то на картата, се оказва в съседство до нещо фундаментално забележително – това е обстоятелство, на което във Франция човек просто може да разчита.
16, 03, 25 Януари 2014, 16:03
Французите са мили и любезни хора, но ненавиждат фамилиарниченето, а у нас представата за любезност често се покрива с него. Оттам и утвърдилото се мнение, че французите са арогантни и високомерни.
+6
18, 05, 03 Януари 2014, 18:05
Трябва да се изпробва...
+4
Най-четени статии // за Ноември
Реклама »