Избор между 43 000 къщи

Според данни на Gîtes de France 43 000 души дават къщи под наем в страната. Това означава, че почти няма място във Франция, където човек да не може да намери подходящ жит във всеки един момент от годината.

Първата къща, в която попаднах чрез Gites de France, беше в Бургундия (450 евро в началото на май, две спални). Тогава нямахме опит с подбирането. Резервирахме в последния момент преди една необичайно топла седмица в началото на май и ни спечели басейнът. Къщата беше ферма от XVII век, превърната в две жилища – с дебелите носещи греди, оставени декоративно да се виждат в стената, и с покрив, покрит със сбита слама. Спомням си, че собствениците ни посрещнаха с бутилка вино и пресни яйца в хладилника и като ни видяха как пристигаме разногледи от детски рев в пет следобед, бързо донесоха цяла вечеря – хляб, козе сирене, киш, домати и лук.

Тогава този трогващ жест ме изненада. Десет жита по-късно знам, че той е по-скоро норма във Франция. Вино, прясно мляко, сокове, вода в хладилника, сладкиш от местната фурна, буркан със сладко, дори цяла кошница с продукти от района – от тиквички до дъвчащи бонбони и сапун, тези жестове на внимание са естествени като вдишването и издишването сред французите. Още повече, защото те не идват само от собствениците/домакините. Случвало ми се е съсед да носи кутия с череши за децата, възрастна градинарка да ни връща от пътя, за да ни подаде няколко току-що откъснати кални тиквички през оградата, хора от съседните къщи да ни изпращат с паунови пера и картички с изглед за спомен. Един от многото признаци, които потвърждават какво повърхностно клише е представата за френския народ като високомерен и арогантен.

Този първи жит, който бяхме наели, не беше отбелязан като "самостоятелен" и това означаваше, че собствениците живееха в съседната къща и деляхме с тях градината и басейна. За цялата седмица ги видяхме не повече от два-три пъти, основно – докато обираха листата, попадали по водата. Сигурно затова и следващите два пъти, когато избирахме места, не държахме да са самостоятелни. Едното от тях беше ферма за коне в Бретан  - това беше и най-несполучливият ни избор (650 евро през юли, две спални). Не заради съседството на още един жит и на собствениците, а заради целия комфорт в къщата. Не че докато прекарахме две прекрасни седмици там, страдахме – нищо подобно, всъщност къщата беше по-голяма, отколкото очаквахме, с разкошна старовремска кухня, просторна дневна и остъклена веранда в градината – добра идея, като се има предвид температурата на летните ветрове на този суров полуостров. Просто в сравнение с други места, които човек може да наеме за същите пари, тази беше сравнително скромна и с досадно оръфано спално бельо.

Снимките не подвеждат

Но и при нея, както и при всички други места, които сме наемали през последните сезони, снимките в сайта за резервации никога не са се оказвали подвеждащи. Точно обратното – те често показват само част от разкоша и оставят някоя и друга приятна изненада за момента на пристигането.  Този момент с изненадата, подозирам, се дължи и на културните разлики – премълчаните от снимките и описанията неща в българската реалност често са мизерните. Там са онези удобства, които се подразбират.

Така или иначе, присъствието на собственика често може да е предимство – той познава района, хората, има своите истории, чрез него човек може да погледне Франция почти с очите на местен. От друга страна, особено ако човек има намерение да прекара повече време в къщата, самостоятелният жит може да се окаже по-добрият вариант. Аз лично ги предпочитам след третия ни опит.

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5