"И тогава опитах първата стрида в живота си. Това беше наистина значимо събитие. Спомням си го така, както си спомням загубата на девствеността си - и в много отношения споменът за стридата печели". Така шеф Антъни Бурдейн описва любовта си към морския деликатес в своята книга "Поверително от кухнята".

Възторг или погнуса - обикновено това са двете човешки реакции, свързани със стридите. Не съм срещала някого, на когото да са му безразлични. Затова, ако сте от първата категория - моля, останете и четете. Ако сте от втората, но все пак изпитвате количество мазохистично любопиство - пак останете и четете.

Мероарът е за стридите това, което е тероарът за виното: климатът, "почвата" (преносно в случая на морето, разбира се) и всички останали компоненти на естествената среда, които правят един продукт уникален. Съществуват 200 вида стриди и абсолютно всички споделят вкуса на умами и онази сочна соленоватост. Славата за отглеждането им по принцип държи Франция, но атлантическите брегове на Канада и Аржентина, както и Калифорния, Япония и Австралия не отстъпват по популярност и качество.

Стридите, които ядем, принадлежат към семейството на Ostreidae и се отглеждат в плитки води, обикновено в колонии, наречени легла или скали. Всяка има различен размер и нюанс на вкус в зависимост от това откъде точно идва. Обикновено тези, които стигат до нас, се отглеждат във ферми. Методът включва поставяне на миниатюрни стриди, наричани семена, в големи, подобни на кошници, структури, т. нар. "плувки" в солена вода. Докато растат, те се местят в различни плувки и след около 18 месеца идва време за прибиране на реколтата.

Стридите, разбира се, могат да се събират и от дивата природа. В плитките легла ловците им използват гребла, търсейки подходящи стриди. Представям си ги като онези златотърсачи с металните детектори по морето. Други пресяват леглата, събирайки стриди в кошница, след което ги сортират, връщайки тези, които все още не са готови за "жътва".

Дотук със сухите факти. Нека научим няколко хубави съчетания на стриди с други храни и вино, взети назаем от нашите колеги finedininglovers.com.

Класика в жанра

Стриди с черен хайвер - същинска декадентска проява. Тук няма какво особено да се коментира, това е просто перфектната двойка, родена един за друг.

Стриди със сос "Миньонет" - сосът допълва солената, кремообразна текстура на стридите, като добавя нотка приятно кисел вкус. Прави се, като фино нарязан шалот се остави да кисне в червен винен оцет. Любопитно е, че макар името да е френско, сосът е американско изобретение.

Вкусно, но неочаквано

Стриди с киви - теорията е, че двете споделят 40% от летливите съединения, отговорни за създаването на ароматa при храните, и съответно съчетанието им е сполучливо. Същото важи и за стридите с маракуя.

Стриди с диня - нотките на краставица, долавящи се в динята, контрастират със соления вкус на стридите и засилват сочната сладост на плода. Изводът е, че стридите вървят и с краставици!

Винени вълнения

Чаша добре охладен Сансер или Мускаде, най-класическият и традиционен спътник на стридата: солената минералност, свежест и цитрусово присъствие на тези бели вина се свързват хармонично със същите качества на стридата.

Друго особено успешно съчетание са стридите с чаша Шабли: почвата, върху която расте шардонето, е съставена до голяма степен от морски вкаменелости, същите, от които се състоят черупките на морския деликатес.

Противно на всеобщото схващане - шампанското не е най-добрият приятел на стридата. В действителност могат да се появят неприятни метални и солени нотки, дължащи се на срещата между пикантността на стридите и киселинните нотки на шампанското, между съдържанието на цинк в стридите и въглеродния диоксид на балончетата.