Това е една история за четирийсетгодишно отлежаване, но за разлика от повечето такива истории, тази не е за вино, а за супа.

На централна улица в Банкок, Тайланд, въздухът е винаги наситен с телешки бульон, свежа целина и чесън, а местните са готови да преодоляват всекидневния чудовищен трафик, за да стигнат до Wattana Panich - скромен уличен ресторант, в който къкри 40-годишен телешки бульон. Бульонът в тенджерата днес е бил забъркан още преди сегашният собственик, Натапонг Киуийантауонг, да бъде роден.

Всяка купа е олицетворение на изкуството на готвенето, чието усъвършенстване отнема десетилетия на Натапонг. Няма да е преувеличено да кажем, че той е бил закърмен със семейната супа, и с течение на времето под вещото ръководство на баща си се научава как да поддържа и дори да развива нейния оригинален вкус.

Огромни парчета говеждо месо се варят в продължение на четири часа, докато омекнат, след което се нарязват на малки парчета и се задушават за още четири часа в бульона преди сервиране, разказва Натапонг. Всяка вечер, след като супата е попривършила, тя се оставя да ври на слаб огън, а останалият бульон накрая се използва за новата супа на следващия ден. И така 40 години. Което ще рече, че части от изначалната чорба, забъркана през 80-те, се усещат в купичката, която вземете днес. Ето на това се казва последователност. Въпреки че използват един и същ съд от над 40 години, той все пак се мие всеки ден, след което бульонът се връща обратно вътре.



И ако можем да редактираме мотото на София, популярността на ресторанта расте, а супата продължава да старее. Освен лоялните тайландски клиенти чорбата привлича и чуждестранни посетители от цял свят. В началото предимно от Китай, Япония, Сингапур, а вече и все повече американци и европейци започват да посещават малкия уличен ресторант. Въпреки растящата популярност Натапонг успява да запази оригиналния вкус на бульона с отдаденост и почит към семейната традиция. Анасон, канела, кориандър, китайски билки. Това са разрешените за споделяне съставки, останалите - те тайничко си врат от десетилетия. Точна рецепта с пропорции няма. Всеки път се добавят съставки, докато този, който търпеливо бърка супата, не възкликне, че търсеният вкус е постигнат.



Wattana Panich е носител на наградата Essence of Asia, чиято цел е да разпознае тези места, които "преоткриват местната кухня, съживяват вековни традиции, като едновременно с това играят ключова роля в своите общности".
До момента Essence of Asia обхваща ресторанти в 20 страни в Азия - от Камбоджа и Виетнам до Япония, Пакистан и Бангладеш.

А за тези с искрен интерес към уличната храна следва да припомним, че влечението им ще бъде кулинарно удовлетворено на следващия StrEAT Fest.