Интервюто взе: Андреа Пунчева
Снимка: Никола Борисов, ретуш: Иван Йонков

Поводът да се срещнем с Линда Петкова е любовта към храната. Събра ни екипът на Answear, които организират международния фотоконкурс Art Food Inspirations и търсят най-вкусните и вдъхновяващи кадри в Instagram. След 30.06. Линда, заедно със Савина Николова и Мария Жекова, ще изберат тримата победители, които ще грабнат голямата награда от 1500 лева и двете допълнителни награди от 250 лева.
Мотото на конкурса Art Food Inspirations е "Животът е вкусен, покажи ни го!", a крайният срок за участие е 30 юни.

Какво да направите с наградата от конкурса оставяме на вашето въображение. Но ето как може да се включите и да премерите сили с други "бакхустници" в Instagram:

Как да спечелим 1500 лв. от най-вкусната си снимка? 1. Правим снимка, вдъхновена от момент, свързан с храната 2. Добавяме кратко описание на историята зад нея 3. Качваме я в Instagram и не забравяме да добавим #foodspirationBG и да тагнем @answear_bg на снимката Имате време да се включите до 30 юни. Пълните правила може да намерите тук.

Разбира се, по-важното - поне за нас в "Бакхус" - е кулинарният полет на мисълта: вдъхновяващите кулинарни моменти, които си заслужава да се запечатат на снимка и споделят със света - в случая в Instagram.
Линда Петкова разказва за детството си, споделя какво би й грабнало вниманието като член на журито на конкурса, говори за живота и храната - преди и след голямата Промяна.

Г-жо Петкова, лесно би било да направя препратка към Мишел Обама - заради каузата й за здравословно детско хранене, заради постоянното медийно внимание покрай политическата кариера на съпруга й. Тя е и икона, що се отнася до стил, а вие сега започнахте партньорство с Answear.
Знаете ли, двама различни души ми подариха книга на Мишел Обама за Коледа! Тя е имала доста предизвикателства за тези 8 години, не на последно място сред тях е фактът, че се налага да има охрана постоянно, докато аз съм много по-достъпна, хората ме виждат в сладкарницата (Линда е основател на Amelie в центъра на София - бел. авт.). Друга разлика е, че съм чужденка и то от Канада, мисля, че съм малко странна за някои хора (смее се). Така че като че ли нямаме много общо извън работата на съпрузите ни в политиката. Е, разбира се, и отношението към правилното хранене на децата - кауза, на която тя беше много активен застъпник.

Как се промени животът ви през последната половин година и как се отразява на вашия бизнес - малката сладкарница?
Действително има огромно внимание към нас, признавам. Много от коментарите са положителни, но има и отрицателни мнения. Има тролове, не знам защо се занимават с мен, но явно просто няма как без това.
Понякога влизат хора, които искат да говорят с мен за всичко друго, но не и за торти, и понеже това зачести, се наложи да наема още персонал - просто стана доста неудобно да обслужвам гост, докато друг ме разпитва за политически въпроси. Сега обаче не мога да си представя да съм без тези нови попълнения в екипа, защото ми дава възможност да гледам по-стратегически на бизнеса, да измислям нови рецепти.

Тази новооткрита популярност е любопитна и от друга гледна точка: все още немалкото и понякога закостеняло недоверието към алтернативни варианти на торта.
Когато първо се преместихме в България през 2007, тогава ги нямаше тук тези т.нар. алтернативни храни - безглутенови, веган, кето. Затова всъщност и аз се озовах в тази ниша: нуждите на дъщеря ми, която има диабет, ме накараха да се науча наново как да готвя. И знанията ми не спират да еволюират.
Разбира се, не беше лесно, защото отне време да намерим подходящо място, после когато отворихме Amelie, отне около година, докато хората ни намерят и мястото стане по-популярно. Имаше го и недоверието, за което говорите. Какво значи това "беглутеново", защо е по-скъпо от другите сладкиши все още вирее усещането, че е нормално парче торта да е 2 лв. Нашите, естествено, няма как да са на такава цена.

Кое ви даде окончателния тласък да отворите Amelie?
Всъщност, съпругът ми ме тласна. За мен беше хоби, не гледах на готвенето като на нещо сериозно, но Кирил беше двигателната сила. Но пътят беше дълъг, не е било спонтанно решение.
Работех на бюро, занимавайки се с маркетинг и продажби, но дойде момент, в който не ми беше интересно вече стандарното "от 9 до 5". Тези норми не пасваха на ритъма ми, а тъкмо тогава се оказа, че прекарвам все повече време в кухнята, постоянно адаптирах рецепти. Доста хора ме молеха да правя торти за децата им, на един детето му имаше нетолерантност към глутен, другото, да кажем, не можеше да яде захар а пък стават много вкусни тортите. Ето това е ключовото. Хората си мислят "О, безглутеново е, значи е блудкаво". Не, напротив, вкусно e! Всичко при нас е безглутеново, но хората не се връщат заради това, а защото им харесва.

Вие сте жури на фото конкурса на Answear. Какво ви грабва в снимка на храна и кое би наклонило везните в полза на нечий пост?
Искам на първо място храната да е здравословна, важно е и да изглежда вкусно. Да е подредена чинията - на това ме научиха, когато бях в MasterChef: много е важно как стои и дали е приятна за погледа.

С какво бихте се поглезили с паричната награда, ако можехте да я спечелите?
О, благородно завиждам на тези, които спечелят: те ще са общо трима, голямата награда е на стойност 1500 лв., а второ и трето място получават по 250 лв., в замяна на своя снимка на храна, която има история. Ако говорим за по-малката сума, бих се поглезила с някой наистина хубав чифт обувки - знаете, нещо, което човек не си купува всеки ден, но пък те карат да се чувстваш добре, специално. А със сумата от голямата награда - там ще е по-лесно всъщност: имат много марки и бих си харесала по нещо от всички категории - от обувки до дрехи, до аксесоари за дома.

Включете се в международния фотоконкурс - за да спечелите една от вкусните награди, които споменахме по-рано и да сбъднете своя кулинарна мечта.