Когато знаем как да направим оценка на цвета и бистротата, на аромата и букета, на вкуса и допирните възприятия на виното, остава по някакъв начин да обобщим и изразим тези си впечатления.
Най-популярните начини за оценяване на вината (и напитките) са следните:
Сравняване по двойки - на дегустиращия се дават две проби и в зависимост от изискванията той трябва или да идентифицира едната, или да изкаже предпочитането към една от двете, като отговори на някои от въпросите:
           - двете вина различават ли се
           - предпочита ли се една от тях
           - може ли да се опише разликата.
Това е най-простият сравнителен тест и се използва за откриване на разлики между партиди, за да се различат две вина според сорта, района, използваните технологии и т.н.
Дуо-трио тест - на дегустиращия се дава едно вино, което се приема за контрола, и след това две други вина, едното от които е същото като контролата, а другото е различно. Той трябва да определи кое от последните две вина е идентично с контролата.
Триъгълен тест - на дегустиращия се дават три вина, две от които са идентични, и той трябва да посочи различното.
Точкова система - характеристиките на виното се оценяват чрез определен брой точки и сумата им дава окончателната оценка. Най-често се използува 20-точкова система.
Хедонична система - базира се на това дали виното се харесва или не. Тя е подходяща при проучване предпочитанията на консуматорите.
Дискриптивен анализ - описание чрез специфични термини, за които има физически стандарти.
 
За да се постигне висок стандарт в умението да се оценяват вина, а това е по силите на средностатистическите любители на виното, особено за тези, които имат амбицията да достигнат нивото на членовете на различни дегустационни комисии, е абсолютно задължително при обучението да се водят записки  на всички впечатления. Без дисциплиниран подход не може да се очакват сериозни успехи.
При окончателната оценка на виното може да се ползва която и да е от горните системи, но у нас, както и в много други страни, най-разпространена е 20-точковата система. При нея се дава различна степен на важност на отделните характеристики на виното:
- бистрота (от 0 до 2): бистро с блясък - 2,0; бистро без блясък - 1,7; бистро - 1,5; опалесциращо - 1,0; мътно - 0;
- цвят (от 0 до 2): пълно съответствие на типа - 2,0; малко отклонение от типа- 1,7; значително отклонение от типа - 1,2; не съответства на типа - 1,0; несвойствен цвят - 0;
- аромат, букет (от 0 до 4,0) - фин и добре развит - 4,0; добре развит, малко груб - 3,5; слабо развит - 3,0; недостатъчно развит - 2,5; несвойствен - 1,0; вино със странични аромати - 0;
- вкус и общи впечатления (от 0 до 12,0): хармоничен, съответстващ на типа - 12,0; хармоничен, без финес - 10,0; хармоничен, малко отклоняващ се от типа - 7,0; нехармоничен, без страничен привкус - 4,0; обикновен, с лек страничен привкус - 2,0; вино със страничен привкус - 0.

Крайната оценка е сбор от оценките за цвят, бистрота, аромат, вкус и общи впечатления. Тя трябва да отразява както потенциала за съхранение на виното, така и допуснатите грешки. Високо котираните вина имат оценка от 18,5 до 20,0 точки и могат да разчитат на златен медал от международни конкурси. Висококачествените се оценяват от 17,0 до 18,4 и биха получили сребърен медал, а добрите търговски вина с 15,5 до 16,9 точки - бронзов.
Търговските вина получават между 14,0 и 15,5 точки, обикновените от 12,5 до 13,9, вината с дефекти от 10,0 до 12,4, а неприемливите под 10,0.
Така описано, значението на тези точки е малко абстрактно, но при повече опит преобладаващата част от дегустираните вина получават разумни оценки. Разбира се, понякога някои вина незаслужено се подценяват, а други се надценяват, но какво да се прави - никой не е съвършен.  За разлика от художествената гимнастика, където отдавна започнаха да дават десетки, не е известен случай българско вино да е получавало максималната оценка от 20 точки.