Навлизаме в областта на сортовите вина, където има (или поне би трябвало да има) специфични индивидуални характеристики на сорта. Но и тук има известна доза неопределеност, тъй като не всички вина, направени от един и същ сорт грозде, са еднакви. Ето някои от многото фактори, които оказват влияние върху състава и вкусовите характеристики на вината:

- районът, в който се отглежда гроздето
- чистотата на сорта от гледна точка на клоновата селекция
- връзката между климат, почва и воден режим (това, което французите наричат terroir)
- зрялост и състояние на гроздето
- производствени методи: задържане с твърдите части, пресоване и т.н.
- стареене в бъчви и предпазване от окисление
- прецизно бутилиране и време на стареене в бутилката.
Затова не трябва да се учудваме, че ако дегустираме няколко вина, приготвени от сорта каберне совиньон, те може да имат различни характеристики. Сортовият аромат например може да бъде маскиран при по-продължително стареене в дъбови бъчви.
Все пак различните сортове имат характерни особености, по които може да се разпознаят. Сравнително малко са сортовете, даващи вина с много силен и неподлежащ на объркване характер. Описаните по-долу дескриптори имат ориентировъчен характер и те не могат да бъдат открити само в едно вино. Различните дегустатори могат да оценят някои от тях като по-добри от други. Има и изместване на спектъра от характеристики в рамките на един сорт в процеса на узряване на гроздето. При бране на по-незряло грозде (за съжаление това е масова практика у нас през последните няколко години) има тенденция получените вина да са зелени поради високите киселини и тревистия си характер. Ако същото грозде се остави да узрее добре, то ще даде вина, нормално описвани като богати, плодови и с по-ниски киселини. Разбира се, производителят може да използва други прийоми, за да промени характеристиките на произвежданото от него вино.

Каберне совиньон
Основният сорт червено грозде в Медок в района на Бордо, където обикновено се купажира с мерло, малбек и каберне фран. Тези сортове са доста разпространени и други части на света. Вината са със средно до пълно тяло, ароматични, тръпчиви и в тях може да се доловят нюанси на зелено листо, кутия за пури, капина, мента, тревисто, чушка, смачкана теменужка, зелен боб.

Мерло
Това е сортът на Сен Емийон и Померол в района на Бордо. Вината са със средно тяло, ароматични, с нюанс на слива. Често се купажират с каберне совиньон.

Пино ноар
Това е гроздето на Бургундия (а също и на Шампания, където от него се правят белите шампански вина). Червените вина са много богати, имат средно тяло, със силен ментов, цветист аромат и нюанси на череши, малини и капини. Сортът има много клонове и е чувствителен спрямо климатичните условия. В по-старите вина се откриват слива, сушена слива, конфитюр и шоколад.

Шардоне
Бял сорт, разпространен в Бургундия и Шампания, Франция. Вината са сухи и сложно устроени, с плодов аромат, който е с нюанси на пъпеш, смокиня и плодова салата. По-старите вина развиват тонове на мед, печен хляб и карамел.

Совиньон блан
Сорт с невероятен растителен характер. Вината са сухи, тревисти и определено киселички. Най-добрите екземпляри се произвеждат в Нова Зеландия и Франция. Ароматът им не може да се обърка с нищо друго, той е зелен, на трева, растителен, сено, зелен фасул, аспержи и тропически плодове.

Ризлинг
Класически сорт от долините на Рейн и Мозел в Германия. Известен е и като рейнски "Ризлинг" и вината са със силно цветист аромат (лимон, цитрус, ананас), богат вкус, жив и чист завършек. Те могат да са сухи или леко сладки. В старите вина се долавят нюанси на мед, печен хляб и керосиноподобни тонове. При подходящи условия за късен гроздобер се получават много богати и интересни (и скъпи, разбира се) вина.

Траминер
Произхожда от Елзас и Германия. Известен е още като гевюрцтраминер (гевюрц означава пикантен) и е елзаски клон на сорта. Вината са много ароматични: лавандула, роза, подправки. Могат да бъдат сухи или сладки.

Мускат
И този сорт не може да се обърка поради изключителния му цветист сортов аромат. От него могат да се получат всякакви вина: от сух "Мускат" до сладкия еликсир "Асти спуманте".

България е (или поне беше) една от страните, където могат да се произвеждат всички типове вино. Тях можем да различим по съдържанието на следните съставки:
1. Наличие на антоциани и танинови пигменти.
Това са веществата, които правят червеното вино червено и по химическа природа са близки до багрилата в някои цветя. Червените вина съдържат значителни количества от тези пигменти, които произлизат от гроздето. Във вината розе те са значително по-малко.
2. Съдържание на алкохол. В трапезните вина е от 9 до 15 на сто, а в десертните - над 17,5 на сто.

3. Наличие на захар. Сухи (трапезни) са вината, които съдържат до 4г/л (а при определени условия до 9 г/л). Нормално те съдържат до 1-2 г/л захари, главно неферментируеми. В различни страни са установени различни стандарти в това отношение.

4. Наличие на въглероден двуокис. В зависимост от съдържанието му вината биват тихи, искрящи и пенливи

5. Наличие на добавени аромати. Тук спадат добавките на билкова основа към вермута, на смоли към вината рецина и други не дотам популярни у нас вина.

6. Ацеталдехид. Пример за вино с високо съдържание на това съединение е шерито, на което всъщност се дължи специфичният му характер.

Разбира се, както често става, една бутилка вино може да се изпие с повод и без повод и пиещият трябва да направи собствена преценка на качеството. По-трудно е, когато се налага да сравняваме няколко вина. Тогава достатъчно интелигентна преценка може да се направи само ако има предварително установени за това правила. Така подхождат организаторите на различни панаири на виното и международни конкурси, за да може членовете на журито да определят най-добрите представители на различните типове и стилове вина. Това трябва да улесни чувствително консуматора, който трябва да получи достатъчно добра идея какво се крие зад различните внушения, лъхащи от етикета.